Още една загубена година или как Пловдив продължи да руши паметта си
2025 година е следващата годината, в която Пловдив откри воля да отбрани архитектурното си завещание. Напротив – тя затвърди тревожната наклонност старите къщи в центъра да изчезват една по една, без действителна опозиция от институциите, от които чакаме да ги пазят.
Прочетете още
През годината още веднъж станахме очевидци на познатия сюжет – здания от началото на XX век, носещи духа на ар деко, сецесиона, съвременна и необарока, бяха оставяни да се разрушават до степен на „ аварийност “, след което пътят към събарянето им се отваряше съвсем автоматизирано. На тяхно място се показваха нови здания, постоянно без никаква връзка с историческата среда, които трансформират центъра на Пловдив в безлична архитектурна мозайка, постоянно граничеща с труфя.
Общественото неодобрение не липсва, само че липсва най-важното: институционален резултат. Проформа се правят инспекции, пишат се писма, вършат се стратегии, а разрушенията не престават. Държавата и общината от дълго време са се трансформирали в пасивни наблюдаващи на развой, който необратимо трансформира образа на града.
Особено показателна остава ролята на общината, която е притежател или съсобственик на рушащи се здания – монументи на културата. Вместо да даде образец, тя оставя парцелите си на произвола на времето, без тактика за поддръжка или възобновяване. Достатъчно е да погледнем Къщата с кулата на " Антим " I, която всеки миг ще се срути, с цел да забележим какво е отношението на общината, която има 2/3 от постройката. Това подкопава всевъзможен честен и законов мотив, когато се изисква от частните притежатели да влагат средства и да минават през тежките процедури на Националния институт за недвижимо културно завещание.
В същото време положителните образци не липсват – „ бели лястовици “ се появяват по калдъръмените улици, доказващи, че реставрацията е допустима, когато има воля, експертиза и почитание към средата. Именно те демонстрират какъв брой друг би могъл да бъде Пловдив, в случай че опазването на наследството се възприема не като спънка, а като запас.
Изминалата година още веднъж повдигна въпроса дали градът осъзнава какво губи. Защото старите къщи не са просто сантиментални фасади – те са културен, туристически и стопански капитал. Унищожаването им не е наложителност, а резултат от безучастие, двоен стандарт и липса на визия.
Пловдив е град на пластовете и на паметта. Ако продължим да я заличаваме в името на краткосрочната облага, рискуваме да се превърнем в град без лице и без история. А тази загуба няма да може да бъде обезщетена нито с нови здания, нито с празни обещания.
Бел. авт. През миналата година TrafficNews интензивно следеше процесите, свързани с опазването на архитектурното завещание на Пловдив – от събарянията и противоречивите капиталови планове до дребното, само че значими положителни образци за реституция. Медията приема тази тематика като социална идея и ще продължи да я държи във фокуса на вниманието, като упорства държавните и локалните институции да поемат действителна отговорност и да защитят историческия образ на града.
Прочетете още
През годината още веднъж станахме очевидци на познатия сюжет – здания от началото на XX век, носещи духа на ар деко, сецесиона, съвременна и необарока, бяха оставяни да се разрушават до степен на „ аварийност “, след което пътят към събарянето им се отваряше съвсем автоматизирано. На тяхно място се показваха нови здания, постоянно без никаква връзка с историческата среда, които трансформират центъра на Пловдив в безлична архитектурна мозайка, постоянно граничеща с труфя.
Общественото неодобрение не липсва, само че липсва най-важното: институционален резултат. Проформа се правят инспекции, пишат се писма, вършат се стратегии, а разрушенията не престават. Държавата и общината от дълго време са се трансформирали в пасивни наблюдаващи на развой, който необратимо трансформира образа на града.
Особено показателна остава ролята на общината, която е притежател или съсобственик на рушащи се здания – монументи на културата. Вместо да даде образец, тя оставя парцелите си на произвола на времето, без тактика за поддръжка или възобновяване. Достатъчно е да погледнем Къщата с кулата на " Антим " I, която всеки миг ще се срути, с цел да забележим какво е отношението на общината, която има 2/3 от постройката. Това подкопава всевъзможен честен и законов мотив, когато се изисква от частните притежатели да влагат средства и да минават през тежките процедури на Националния институт за недвижимо културно завещание.
В същото време положителните образци не липсват – „ бели лястовици “ се появяват по калдъръмените улици, доказващи, че реставрацията е допустима, когато има воля, експертиза и почитание към средата. Именно те демонстрират какъв брой друг би могъл да бъде Пловдив, в случай че опазването на наследството се възприема не като спънка, а като запас.
Изминалата година още веднъж повдигна въпроса дали градът осъзнава какво губи. Защото старите къщи не са просто сантиментални фасади – те са културен, туристически и стопански капитал. Унищожаването им не е наложителност, а резултат от безучастие, двоен стандарт и липса на визия.
Пловдив е град на пластовете и на паметта. Ако продължим да я заличаваме в името на краткосрочната облага, рискуваме да се превърнем в град без лице и без история. А тази загуба няма да може да бъде обезщетена нито с нови здания, нито с празни обещания.
Бел. авт. През миналата година TrafficNews интензивно следеше процесите, свързани с опазването на архитектурното завещание на Пловдив – от събарянията и противоречивите капиталови планове до дребното, само че значими положителни образци за реституция. Медията приема тази тематика като социална идея и ще продължи да я държи във фокуса на вниманието, като упорства държавните и локалните институции да поемат действителна отговорност и да защитят историческия образ на града.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ