Защо някои физици смятат, че живеем в черна дупка
Теорията не е най-убедителната концепция за пояснение на нашата галактика
Според теорията, нашата действителност е кодирана на границата на черна дупка в доста по-голяма галактика. B Черните дупки са измежду най-странните обекти във вселената. Въпреки че сме научили доста за тях, те не престават да провокират нашето схващане за физиката, написа IFLScience.
В опит да съгласуват някои от парадоксите, открити при проучването им, физиците предложиха още по-странни хипотези, като една от тях допуска, че живеем в холографска галактика, където всичко, което виждаме и възприемаме, в действителност е кодирано на границата на нашата галактика, триизмерно (плюс време) показване на двуизмерна (плюс време) галактика. Освен това, някои допускат, че това може да значи, че нашата галактика се намира в черна дупка на по-голяма галактика, предава trud.bg.
Някои откриватели са развили тази концепция още по-далеч, предполагайки, че това може да значи, че цялата ни галактика съществува вътре в черна дупка, принадлежаща на доста по-голяма галактика.
Черните дупки, формирани при колапса на солидни звезди, са области в космоса,
където гравитацията е толкоз мощна, че даже светлината не може да излезе от тях. Тяхното битие представляваше проблем при проучването им от позиция на термодинамиката. Крайното положение на черната дупка, когато доближи равновесие, зависи единствено от три параметъра: масата, ъгловия подтик и електрическия заряд.
Звучи просто, нали, или най-малко толкоз просто, колкото може да бъде физиката? Но в случай че черната дупка има маса (а те имат много), тогава би трябвало да имат температура съгласно първия закон на термодинамиката и в сходство с втория закон на термодинамиката би трябвало да излъчват топлота. Стивън Хокинг сподели, че черните дупки би трябвало да излъчват радиация – в този момент наричана радиация на Хокинг – формирана на границата на черната дупка.
Това е известно като парадоксът на информацията в черната дупка и, като се има поради, че наподобява нарушава актуалното ни схващане за Вселената, е било предмет на доста проучвания и диспути.
Едно от препоръчаните решения беше открито, като се прегледа термодинамиката на черните дупки в подтекста на теорията на струните. Джерард Хоофт сподели, че общият брой степени на независимост, съдържащи се в черната дупка, се дефинира съразмерно на площта на нейния небосвод, а не на нейния размер. Това разрешава да се прегледа ентропията на черната дупка.
Макар това да е успокоително в един смисъл (черните дупки не нарушават втория закон на термодинамиката, ура!), то води до много странната концепция, че физиката на триизмерния размер може да бъде разказана на неговата двуизмерна граница.
Макар това да не важи за пространството отвън черната дупка, има оферти, че самата галактика може да е черна дупка, където всички процеси се правят на границата и това, което следим, поражда от тези взаимоотношения. Това е дива концепция с още по-диви допълнения. Например, е препоръчано, че гравитацията може да възникне като новопоявила се мощ от ентропията на усложнение на границата.
Теорията не е най-убедителната концепция за пояснение на нашата галактика, като общоприетата физика към момента разказва най-добре вселената, която виждаме. Но има аргументи, заради които хората я одобряват съществено.
От една страна, с цел да работи моделът, радиусът на Хъбъл на вселената – радиусът на нашата наблюдаема галактика – би трябвало да е същият като радиуса на Шварцшилд, или размера на черната дупка, която би се основала, в случай че цялата материя в нея се кондензира в една точка. Тези две величини в действителност са изненадващо близки, въпреки че това може да се отдаде и на галактическо съвпадане.
Има и други аргументи, като да вземем за пример тази диаграма на всичко, която допуска, че може би живеем в черна дупка на по-голяма галактика. Но до момента в който такава доктрина не показа безапелационни доказателства и предсказания, които надвишават актуалното ни схващане за физиката, бихме предложили да не се впускате в екзистенциална рецесия, без значение дали сте тримерен обект в стандартното пространство-време или холографска проекция от двуизмерна граница в по-голяма галактика.
Според теорията, нашата действителност е кодирана на границата на черна дупка в доста по-голяма галактика. B Черните дупки са измежду най-странните обекти във вселената. Въпреки че сме научили доста за тях, те не престават да провокират нашето схващане за физиката, написа IFLScience.
В опит да съгласуват някои от парадоксите, открити при проучването им, физиците предложиха още по-странни хипотези, като една от тях допуска, че живеем в холографска галактика, където всичко, което виждаме и възприемаме, в действителност е кодирано на границата на нашата галактика, триизмерно (плюс време) показване на двуизмерна (плюс време) галактика. Освен това, някои допускат, че това може да значи, че нашата галактика се намира в черна дупка на по-голяма галактика, предава trud.bg.
Някои откриватели са развили тази концепция още по-далеч, предполагайки, че това може да значи, че цялата ни галактика съществува вътре в черна дупка, принадлежаща на доста по-голяма галактика.
Черните дупки, формирани при колапса на солидни звезди, са области в космоса,
където гравитацията е толкоз мощна, че даже светлината не може да излезе от тях. Тяхното битие представляваше проблем при проучването им от позиция на термодинамиката. Крайното положение на черната дупка, когато доближи равновесие, зависи единствено от три параметъра: масата, ъгловия подтик и електрическия заряд.
Звучи просто, нали, или най-малко толкоз просто, колкото може да бъде физиката? Но в случай че черната дупка има маса (а те имат много), тогава би трябвало да имат температура съгласно първия закон на термодинамиката и в сходство с втория закон на термодинамиката би трябвало да излъчват топлота. Стивън Хокинг сподели, че черните дупки би трябвало да излъчват радиация – в този момент наричана радиация на Хокинг – формирана на границата на черната дупка.
Това е известно като парадоксът на информацията в черната дупка и, като се има поради, че наподобява нарушава актуалното ни схващане за Вселената, е било предмет на доста проучвания и диспути.
Едно от препоръчаните решения беше открито, като се прегледа термодинамиката на черните дупки в подтекста на теорията на струните. Джерард Хоофт сподели, че общият брой степени на независимост, съдържащи се в черната дупка, се дефинира съразмерно на площта на нейния небосвод, а не на нейния размер. Това разрешава да се прегледа ентропията на черната дупка.
Макар това да е успокоително в един смисъл (черните дупки не нарушават втория закон на термодинамиката, ура!), то води до много странната концепция, че физиката на триизмерния размер може да бъде разказана на неговата двуизмерна граница.
Макар това да не важи за пространството отвън черната дупка, има оферти, че самата галактика може да е черна дупка, където всички процеси се правят на границата и това, което следим, поражда от тези взаимоотношения. Това е дива концепция с още по-диви допълнения. Например, е препоръчано, че гравитацията може да възникне като новопоявила се мощ от ентропията на усложнение на границата.
Теорията не е най-убедителната концепция за пояснение на нашата галактика, като общоприетата физика към момента разказва най-добре вселената, която виждаме. Но има аргументи, заради които хората я одобряват съществено.
От една страна, с цел да работи моделът, радиусът на Хъбъл на вселената – радиусът на нашата наблюдаема галактика – би трябвало да е същият като радиуса на Шварцшилд, или размера на черната дупка, която би се основала, в случай че цялата материя в нея се кондензира в една точка. Тези две величини в действителност са изненадващо близки, въпреки че това може да се отдаде и на галактическо съвпадане.
Има и други аргументи, като да вземем за пример тази диаграма на всичко, която допуска, че може би живеем в черна дупка на по-голяма галактика. Но до момента в който такава доктрина не показа безапелационни доказателства и предсказания, които надвишават актуалното ни схващане за физиката, бихме предложили да не се впускате в екзистенциална рецесия, без значение дали сте тримерен обект в стандартното пространство-време или холографска проекция от двуизмерна граница в по-голяма галактика.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ