Карлос Алкарас и Яник Синер карат тенис топката да се

Карлос Алкарас и Яник Синер карат тенис топката да се движи толкоз бързо, колкото малко на брой са могли в историята на спорта. Затова е разумно и тяхното съревнование, както и завладяването на мъжкия тур, да се развиват със светкавична скорост. Вярвате или не, само че към този момент сме в третата година на ерата „ Синкарас “.

Нито един от двамата още не е навършил 25, само че към този момент два сезона ръководят тура съвсем без конкуренция. Те си поделиха последните осем шампионата от Големия шлем – по четири всеки – а през 2025 година единствено стегнаха двойния си захват на върха. Алкарас завоюва три шампионата от сериите “Мастърс ” в границите на една година за първи път. Синер, макар че пропусна Индиън Уелс, Маями и Монте Карло поради наказване, съвсем настигна Алкарас в борбата за №1 до самия край. Испанецът приключи с 12 050 точки, италианецът – с 11 500, а третият в ранглистата, Александър Зверев, остана надалеч обратно с 5 160 точки, запъхтян и поставящ под въпрос личните си благоприятни условия. Ако това беше съревнование на писта, №1 и №2 щяха да са обиколили №3 с обиколка разлика.

На 24 и 22 години Синер и Алкарас оставиха останалата част от ATP тура надалеч зад себе си. Още по-впечатляващо е, че те направиха същото и с близкото минало на тура. Излизаме от 20-годишна Златна епоха, водена от това, което статистиката сочи като тримата най-велики мъжки играчи в историята – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович. И въпреки всичко съвсем не се чува носталгия по времената на Голямата тройка. Алкарас е също толкоз зрелищен и акробатичен, колкото бяха Федерер и Надал, а Синер е също толкоз невъзмутим и акуратен в офанзивата си, колкото Джокович. Защо да тъжим за Голямата тройка, когато „ Новите двама “ – прякор, който би трябвало незабавно да бъде пенсиониран – навлизат в разцвета си?

Какво да чакаме от тях през 2026 година? Ето четири неща, които си коства да следим в тяхното съревнование през новия сезон.

Още едно нанагорнище до върха

При огромните мъжки съперничества обичайно е необходим героичен мач в пет сета, с цел да влязат в безсмъртието – Федерер–Надал на „ Уимбълдън “ през 2008 година, Борг–Макенроу на същия корт през 1980 година, Лейвър–Розуол във финала на WCT през 1972 година Синер и Алкарас към този момент сътвориха сходен миг с петсетовия си край на „ Ролан Гарос “ през юни, траял пет часа и половина – мач и спомен, почтени за тези именити дуели.

Какви са възможностите да ни подарят още едно-две сходни изкачвания тази година? Подобни класики не се случват всеки ден. Федерер и Надал бяха надлежно на 26 и 22 години, когато се срещнаха на „ Уимбълдън “ през 2008 година В идващите 11 години те играха още 22 пъти, само че единствено два от тези мачове стигнаха до пети сет.

Яник и Карлитос също „ стъпиха на земята “ във финалите си на „ Уимбълдън “ и US Open през 2025 година, които бяха относително едностранни четирисетови мачове. И въпреки всичко тези двама наподобяват изцяло способни да основат още доста епоси по няколко аргументи.

Първо, те към този момент са играли още два мача в пет сета, единият от които – на US Open 2022 – беше приказност от удари, траяла до 2:50 през нощта. Второ, стиловете им работят на всички настилки, което им дава късмет да се срещат при съвсем равни условия на всеки шампионат от Големия шлем и на “Мастърс ”. Форматът два от три сета на “Мастърс ” шампионатите също е раждал значително епични мачове. Трето, въпреки да имат разнообразни мощни страни, нито един от тях няма сериозна уязвимост. И двамата навлизат в пика си, демонстрират предпочитание и дарба да се развиват и към този момент не наподобяват склонни към ранни изненадващи загуби. Четвърто, всеки от тях е единствено на една купа от кариерен Голям шлем – Алкарас се нуждае от Australian Open, а Синер от „ Ролан Гарос “. Това би трябвало да бъде мощна мотивация и за двамата.

Ако всичко върви добре, те могат да се срещнат осем, девет или даже 10 пъти през 2026 година Всеки от тези мачове ще има капацитета да бъде дуел на годината.

Шампионите се приспособяват

„ Шампионите се приспособяват “ е второто най-известно изявление на Били Джийн Кинг. Синер и Алкарас го потвърдиха през 2025 година И двамата се поучиха от загубите си един против различен и незабавно направиха промени, които проработиха – и още веднъж ги направиха първенци.
Алкарас желае Анди Мъри за треньор
След като загуби финала на „ Уимбълдън “ от Синер, Алкарас осъзна, че италианецът е бил доста сполучлив в офанзивата против втория му сервис. Той поправя това и си върна самодейността, когато се срещнаха още веднъж на финала на US Open.

След това пристигна редът на Синер да учи. След загубата си от Алкарас в Ню Йорк той съобщи, че би трябвало да направи играта си по-гъвкава, с цел да противодейства на по-голямото многообразие на испанеца. И тъкмо това направи при идната им среща два месеца по-късно, когато надви над Алкарас в два доста оспорвани сета на Финалите на АТР.

Макар Алкарас да води с 10:6 в директните дуели, сега нито един от двамата не излиза на корта като явен любимец против другия. Това е отлична вест за качеството и конкурентността на техните мачове през 2026 година

Край на едно партньорство и продължение на друго

В тази относителна равнопоставеност има една огромна разлика сред двамата с началото на новия сезон – треньорската обстановка. В средата на декември Алкарас шокира спортния свят, обявявайки раздялата си с дългогодишния си наставник Хуан Карлос Фереро – индивидът, който в най-голяма степен укроти гения му и го изведе до №1 в света. Все още не знаем кой е инициирал раздялата и за какво. Но Фереро постоянно е упорствал за целогодишна отдаденост, а в предишното е имало моменти, в които младият и свободомислещ Алкарас се е противопоставял на тези условия.

Миналата есен, когато Алкарас боядиса косата си в русо, това изглеждаше като дребен знак на самостоятелност от треньора му. Преди години Алкарас беше споделял с околните си, че обмисля сходна смяна. Фереро беше направил същото на същата възраст, само че след това съжаляваше и го беше посъветвал да не го прави. Алкарас го послуша – досега, в който към този момент не го направи.

Виждали сме и други топ играчи да се разделят с ранните си треньори без съществени последствия. Федерер завоюва първата си купа от Големия шлем с Петер Лундгрен на „ Уимбълдън “ през 2003 година, раздели се с него в края на годината и не погледна обратно. Но партньорството Алкарас–Фереро продължи седем години и надхвърляше рамките на корта. Те работеха дружно и в ерата на треньорските препоръки по време на мачовете, като Фереро непрекъснато даваше насоки и кураж, а Алкарас от време на време изглеждаше леко загубен, когато той не беше там.

Каквато и да е повода за раздялата, моментът не е най-подходящият за Алкарас. Australian Open, който стартира след по-малко от месец, е единственият шампионат от Големия шлем, който той не е печелил – даже още не е стигал до полуфинал там. В последните години той започваше постепенно сезона в Австралия, даже с Фереро до себе си. Сега ще би трябвало да се приготви за Шлем без неговите бащински подканяния.

А подготовката за Australian Open съвсем несъмнено значи и подготовка за нов край със Синер, който е повторен защитаващ купата си първенец. През лятото изглеждаше, че точно Синер ще бъде този, който ще търси нов треньор през 2026 година Но решението на Дарън Кейхил да остане още една година единствено ще направи италианеца още по-труден за детрониране в Мелбърн.

Има ли трети състезател в уравнението?

След върховете, които доближиха в Париж, финалите на „ Уимбълдън “ и US Open сред Синер и Алкарас бяха релативно разочароващи. Това не е изненадващо – епичните мачове не се случват всеки ден или всеки месец. Понякога даже в никакъв случай повече не се повтарят.

Все отново тези два финала бяха знак, че както всичко, което се случва прекомерно постоянно, даже Синер против Алкарас може да омръзне. При Федерер и Надал това не беше проблем, тъй като Джокович се включи в тяхното двучленно празненство скоро след началото му. Роджър и Рафа бяха съвсем сами на върха четири години – от 2005 до 2008. Синер и Алкарас навлизат в третата си година там дружно. Нуждаят ли се от собствен личен Джокович, с цел да се раздвижи ситуацията?

Подобни играчи, несъмнено, не се появяват постоянно. И сега няма никой, който да наподобява като предстоящ 24-кратен първенец от Големия шлем. Но има няколко млади левичари, които биха могли понякога да застанат на пътя на край Синкарас.

23-годишният Джак Дрейпър има победи и над двамата и през 2025 година направи пробив, който го изстреля за първи път в Топ 10. Бен Шелтън също е на 23, също е левичар и също имаше най-силния си сезон до момента. Балансът му 1–11 против Синер и Алкарас не звучи обнадеждаващо, само че сервисът и форхендът му са задоволителни, с цел да вземат самодейността против всеки за сет-два.

Сред другите евентуални кандидати могат да се посочат Тейлър Фриц и Томи Пол от по-опитните, както и Жоао Фонсека, Флавио Коболи и Холгер Руне от по-младите.

Синер и Алкарас може скоро да имат потребност от „ трето колело “. А на Алкарас евентуално ще му би трябвало време, с цел да се напасне към наследника на Фереро. Но няма никаква причина да се счита, че ерата „ Синкарас “ ще завърши скоро.

Коментар на Стиви Тиньор за tennis.com