Ал-Магази, Ивицата Газа – Дни след като училище на UNRWA

Ал-Магази, Ивицата Газа – Дни откакто учебно заведение на UNRWA в централната Ивица Газа беше ударено от Израел, убивайки минимум шестима души, облекла и одеяла към момента висят от прозорците и балконите на другите му учебни заведения, трансформирайки обичайните бели и сини цветове на организацията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци в мозайка от ярки цветове.

Училищата се трансфораха в места за леговище за стотици хиляди разселени палестинци в линията Газа, доста от които имат вяра, че определянето на тези здания от Организация на обединените нации ще ги защищити от непрекъснатите израелски бомбардировки.

Продължавайте да четете

лист от 3 детайла Детски жертви в Газа са „ леке ​​върху нашата съвест “: УНИЦЕФ Защо възбраната на Израел за гориво за Газа не е за прекъсване на Хамас Израел ще откаже визи на чиновници на Организация на обединените нации след речта на Гутериш за войната в Газа завършек на списъка

Според UNRWA повече от 613 000 от 1,4 милиона вътрешно разселени хора в Газа се приютяват в 150 от нейните уреди в блокираната територия.

Но сериозната претъпканост, неналичието на усамотение и несъответстващите санитарни условия изложиха тези учебни заведения на риск от продължителна и тежка рецесия на публичното опазване на здравето, добавяйки напън върху към този момент претрупаната здравна система, която лекарите и здравното министерство разказват като в положение на цялостен срив.

И в този момент, с бомбардировката на учебното заведение в бежанския лагер Ал Магази, при която десетки бяха ранени, е ясно, че учебните заведения може да не са местата за леговище на филантропичните организации, на които се надяваха.

„ Това е възмутително и още веднъж демонстрира очевидно неуважение към живота на цивилни “, сподели Филип Лазарини, общоприет комисар на UNRWA. „ Нито едно място към този момент не е безвредно в Газа, даже и оборудванията на UNRWA.

„ Поне 4000 души са намерили леговище в това учебно заведение на UNRWA, превърнато в подслон. Те имаха и към момента нямат къде другаде да отидат. “

Разселените хора в тези учебни заведения също нямат достъп до жизненоважни неща като вода, електричество, храна, мляко, пелени и съществени консумативи за менструално здраве, в това число дамски превръзки, дезинфектанти и обезболяващи.

Агенцията на Организация на обединените нации сподели, че някои приюти сега одобряват 10 до 12 пъти повече хора от техния потенциал.

Едно учебно заведение в Хан Юнис приема 21 000 души. Нур и фамилията й са отседнали в друго учебно заведение в южния град, което има почти 6000 души или към 1100 фамилии, настанени в него. Според стопанисващите приюта малко над половината от жителите са мъже, които спят на открито на детската площадка. В класните стаи спят дами и деца.

„ Във всяка класна стая има към 50 души “, сподели Нур, която избра да не посочва семейството си. „ Понякога имаме два часа електричество, според от генераторите. Освен това през множеството време има дефицит на вода. “

25-годишната и нейното седемчленно семейство бяха принудени да изоставен дома си в квартал Абасан, на източните околности на Хан Юнис в южната част на Ивицата Газа.

Къщата им беше съществено развалена след израелска въздушна офанзива, ориентирана към дома на комшия, и от този момент фамилията живее в учебното заведение на UNRWA в Хан Юнис.

„ Потърсихме леговище в учебните заведения на UNRWA с вярата да намерим сигурност, само че се озовахме в среда, подготвена за експлоадиране на заболявания и идни здравни рецесии, както и измъчвани от непрекъснати израелски въздушни и артилерийски бомбардировки, денонощно ”, сподели Нур.

Разселените палестинци започнаха да намират леговище в това учебно заведение по време на първите дни на израелската бомбардировка на линията Газа, след изненадваща офанзива на 7 октомври от Хамас против Израел, която умъртви 1405 израелци. През последните 20 дни минимум 7028 палестинци са били убити при нападението, множеството от които дами и деца.

„ Преживяването на менструация е призрачен сън “

Няколко от учебните заведения на UNRWA бяха ориентирани или претърпяха вреди от израелски въздушни набези в покрайнините им.

Вече пренаселеността и несъответствуващите хигиенични уреди в спонтанните пространства доведоха до зараза от краста и едра шарка измежду разселеното население.

Липсата на обикновена хигиена, изключително при дамите, усложнява тежките условия, изключително що се отнася до менструацията.

В допълнение към физическия дискомфорт, обвързван с интервали като главоболие, болки в ставите и болки в корема и гърба, има и прибавен психически стрес, влошен от непрекъснатия боязън, който дамите и девойките изпитват под израелския обстрел.

„ Менструацията в училището-приют се усеща като призрачен сън “, сподели Нур. „ Няма одеяла, комфортни матраци, дамски превръзки, болкоуспокояващи и достъп до топла вода за подготвяне на успокояващи питиета.

„ Някои девойки в тези приюти прибягват до медикаменти, с цел да предотвратят менструацията си, за да избегнат неудобството и спомагателната болежка “, добави тя.

За тези, които имат менструация, само че имат дребен или никакъв достъп до хигиенични артикули, се появи тревожна процедура, при която някои девойки и дами прибягват до пране и повторна приложимост на хигиенични превръзки, рискувайки по нехайство здравето си заради евентуално замърсяване.

Мрачна обстановка

В друго учебно заведение на UNRWA в Ал-Магази, Амал, нейният брачен партньор и трите им дребни момчета се борят да намерят основите.

Докато UNRWA продължава да дава известна помощ в приюти, цялостната блокада на линията Газа и непрекъснатите бомбардировки съществено ограничиха достъпа до съществени услуги, което от своя страна съставлява риск за здравето на разселените палестинци.

Амал, която сподели, че се опасява да каже фамилното си име от боязън Израел да не нападна фамилията й, беше принудена да напусне къщата си в бежанския лагер Шати (Плаж) западно от град Газа на 13 октомври. Къщата й беше развалена от израелските бомбардировки, прозорците му са изпочупени, а вратите изнесени.

Те избягаха в Ал-Магази в търсене на сигурност, само че пътуването беше ужасяващо, с бомби, падащи от небето от горната страна. Някои фамилии се возеха в камиони и бяха ориентирани от израелски ракети и убити, до момента в който други мъже, дами и деца тичаха по улицата.

Единственото нещо, което Амал можеше да вземе, беше чанта за незабавни случаи, в която тя сложи техните персонални карти и някои движимости за най-малкия си наследник Карим, който още няма една година.

„ Ситуацията в учебните заведения на UNRWA е толкоз мрачна “, сподели Амал. „ Мъчя се да намеря точния размер пелени за моя наследник. Не получаваме никакви помощи за деца, а аз даже нямам мляко, с цел да го нахраня. “

Амал сподели, че е употребила кърпи вместо пелени за сина си, което му е предизвикало тежки обриви.

Тя добави, че заобикаля да яде даже най-малките количества риба звук и самун, обезпечени от UNRWA, тъй че няма да има потребност да употребява тоалетната. Поради липса на задоволително одеяла, другите й две деца, на седем и пет години, в този момент имат настинки и колики.

„ Не мога да понеса обстановката, в която живеем “, сподели Амал. „ Войната е доста жестока и чуваме звуците на бомбардировки по през целия ден. “

Източник: Ал Джазира