Ал Бано пред БНТ: Харесва ми да се връщам в България
Ал Бано дойде в България за своя концерт. Тази вечер звездата на италианската музика излиза на сцената на зала 1 на НДК дружно с оркестъра на Софийската филхармония. Добрата вест за неговите почитатели е, че към момента има билети за събитието. Часове откакто кацна артистът даде особено изявление за Българска национална телевизия.
Ал Бано: Дойдох в България за първи път през 1974 година Бях в Бургас. След концерта през цялата нощ в хотела чувах по какъв начин руснаци пеят национални песни. Не съумях да дремя, само че атмосферата беше доста приятна.
С какво свързвате нашата страна?
Мисля, че единствено езикът ни е друг, само че мисленето на българите се приближава доста до това на италианците. Замислете се, даже знамената ни имат едни и същи цветове. Очевидно Римската империя и хората, които са пристигнали тук преди доста, доста преди епохи са оказали въздействие. Харесва ми да се връщам в България. Когато дойдеш за първи път, преживяваш едни моменти. След това - други и по този начин лека-полека става като мозайка. И това основава цялостната картина. Идвам постоянно тук, тъй като имам и доста положителни другари. Винаги си изкарвам хубаво.
Едно от гостуванията ви в България е обвързвано със „ Златния Орфей “. Свързваме ви и с фестивала в Сан Ремо. Мислите ли, че времето им е окончателно отминало?
Все отново година след година животът се трансформира. И това е е обикновено. И освен - хората към плановете също се трансформират. Такъв е животът. Сменят се президентите, политиците, всичко. Няма нищо по-естествено! Светът се върти!
А вие харесвате ли измененията?
Понякога са за положително, а от време на време - не. Не единствено ние, само че и хората към нас се трансформират. И постоянно съзнанието ни би трябвало да е отворено за това, с цел да можем да осезаем и споделим позитивната сила към нас.
Каква е тайната на триумфа на фамилен дует като вашия с Ромина?
Този дует се появи без някакви проекти. Казахме си: за какво не създадем нещо дружно? Станахме доста сполучливи, само че всичко стана инцидентно.
Беше ли същото, когато преди две години се събрахте на сцената?
След 28 години дружно с Румина реши да си отиде. Беше неприятен и печален миг, само че и споделих: „ Добре, Ромина, в случай че искаш да си тръгнеш добре, тръгни си! Това е твоят живот и твоят избор. “ Но се върнах към соло кариерата си и продължих сполучливо.Щяхме да вършим огромен концерт в Москва с мои другари като Моранди и Тото Кутуньо, Матиа Базар, Рики и Повери и мениджърът сподели: „ Защо не се обадим на Ромина? “ Казах му: „ губиш си времето, само че щом искаш, пробвай! “ А той ми сподели: „ Ал бано, тя сподели: да! “ И аз: „ Да, бе! “ Беше огромна изненада за мен. В началото беше мъчно, само че магията на сцената се върна.
Мислите ли, че съществува същинската независимост?
Свободата е блян на всеки човек на тази земя. Всеки от нас има друга визия за независимост, само че знаем какво стои в основата ѝ и даваме всичко от себе си, с цел да я имаме. Тя е толкоз значима! Moята ария „ Либерта “, знаете ли, че я пееха при рухването на режима на Чаушеску? Много публицисти ми се обаждаха, с цел да опишат за това. Същото се случи и в Албания. Тази ария се роди, когато през 1987 година бях за първи път в Берлин и видях стената. Когато я видиш, започваш да се питаш какво се случва. Всички обичат тази ария, аз също.
„ Либерта “ е минала оттатък стената, с цел да ни приказва за свободата и любовта, само че мислите ли, че във високотехнологичния ни свят има задоволително обич?
Мислим си за технологиите и бъдещето, само че хората в никакъв случай не губят най-важните потребности в живота. Всеки има потребност от топлота, храна, музика и обич. И ще има потребност даже да отиде в Космоса.
Къде намирате щастието?
В този миг. Тук е щастието. То съществуваше и преди 10 минути. Не мога да кажа, че от самото начало съм ухилен и благополучен, само че но се пробвам да пребивавам живота си с положителна сила. Много постоянно животът ни среща с проблеми, а аз желая да бъда проблем за проблемите.
Може ли щастието да съществува без свободата?
Свободата също по този начин е благополучие и без независимост щастието би било горест. Свободата е като Еверест. Трябва да вървим доста, с цел да изкачим върха и да стигнем до свободата. За да имаме всичко, с цел да живеем добре в нашите страни, с нашите фамилии и даже с нас самите.
Ал Бано: Дойдох в България за първи път през 1974 година Бях в Бургас. След концерта през цялата нощ в хотела чувах по какъв начин руснаци пеят национални песни. Не съумях да дремя, само че атмосферата беше доста приятна.
С какво свързвате нашата страна?
Мисля, че единствено езикът ни е друг, само че мисленето на българите се приближава доста до това на италианците. Замислете се, даже знамената ни имат едни и същи цветове. Очевидно Римската империя и хората, които са пристигнали тук преди доста, доста преди епохи са оказали въздействие. Харесва ми да се връщам в България. Когато дойдеш за първи път, преживяваш едни моменти. След това - други и по този начин лека-полека става като мозайка. И това основава цялостната картина. Идвам постоянно тук, тъй като имам и доста положителни другари. Винаги си изкарвам хубаво.
Едно от гостуванията ви в България е обвързвано със „ Златния Орфей “. Свързваме ви и с фестивала в Сан Ремо. Мислите ли, че времето им е окончателно отминало?
Все отново година след година животът се трансформира. И това е е обикновено. И освен - хората към плановете също се трансформират. Такъв е животът. Сменят се президентите, политиците, всичко. Няма нищо по-естествено! Светът се върти!
А вие харесвате ли измененията?
Понякога са за положително, а от време на време - не. Не единствено ние, само че и хората към нас се трансформират. И постоянно съзнанието ни би трябвало да е отворено за това, с цел да можем да осезаем и споделим позитивната сила към нас.
Каква е тайната на триумфа на фамилен дует като вашия с Ромина?
Този дует се появи без някакви проекти. Казахме си: за какво не създадем нещо дружно? Станахме доста сполучливи, само че всичко стана инцидентно.
Беше ли същото, когато преди две години се събрахте на сцената?
След 28 години дружно с Румина реши да си отиде. Беше неприятен и печален миг, само че и споделих: „ Добре, Ромина, в случай че искаш да си тръгнеш добре, тръгни си! Това е твоят живот и твоят избор. “ Но се върнах към соло кариерата си и продължих сполучливо.Щяхме да вършим огромен концерт в Москва с мои другари като Моранди и Тото Кутуньо, Матиа Базар, Рики и Повери и мениджърът сподели: „ Защо не се обадим на Ромина? “ Казах му: „ губиш си времето, само че щом искаш, пробвай! “ А той ми сподели: „ Ал бано, тя сподели: да! “ И аз: „ Да, бе! “ Беше огромна изненада за мен. В началото беше мъчно, само че магията на сцената се върна.
Мислите ли, че съществува същинската независимост?
Свободата е блян на всеки човек на тази земя. Всеки от нас има друга визия за независимост, само че знаем какво стои в основата ѝ и даваме всичко от себе си, с цел да я имаме. Тя е толкоз значима! Moята ария „ Либерта “, знаете ли, че я пееха при рухването на режима на Чаушеску? Много публицисти ми се обаждаха, с цел да опишат за това. Същото се случи и в Албания. Тази ария се роди, когато през 1987 година бях за първи път в Берлин и видях стената. Когато я видиш, започваш да се питаш какво се случва. Всички обичат тази ария, аз също.
„ Либерта “ е минала оттатък стената, с цел да ни приказва за свободата и любовта, само че мислите ли, че във високотехнологичния ни свят има задоволително обич?
Мислим си за технологиите и бъдещето, само че хората в никакъв случай не губят най-важните потребности в живота. Всеки има потребност от топлота, храна, музика и обич. И ще има потребност даже да отиде в Космоса.
Къде намирате щастието?
В този миг. Тук е щастието. То съществуваше и преди 10 минути. Не мога да кажа, че от самото начало съм ухилен и благополучен, само че но се пробвам да пребивавам живота си с положителна сила. Много постоянно животът ни среща с проблеми, а аз желая да бъда проблем за проблемите.
Може ли щастието да съществува без свободата?
Свободата също по този начин е благополучие и без независимост щастието би било горест. Свободата е като Еверест. Трябва да вървим доста, с цел да изкачим върха и да стигнем до свободата. За да имаме всичко, с цел да живеем добре в нашите страни, с нашите фамилии и даже с нас самите.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ