Ники Илиев: Не се гордея, че бях модел
Актьорът Ники Илиев е роден на 10 октомври 1981 година в София. Син е на проф. доктор Мирослава Кадурина, кожен лекар във Военно-медицинска академия, и Бойко Илиев, режисьор. Завършил е Френската гимназия в София и Нов български университет – компетентност „ Кино и телевизионна постановка “. Като възпитаник в XI клас става водещ на предаването „ МелоТВмания “ по Канал 1. Играл е допълнително от 10 продукции, измежду които „ Кожа и небе “, „ Красотата ще избави света “, „ Кажи здравей на баща “. Участва в сериала „ Забранена обич “ като един от основните персонажи – Мартин Константинов.
Съвместява актьорството с сполучлива кариера като манекен на фешън организация „ Ексграунд “. През 2012 година е режисьор и участник във кино лентата „ Чужденецът “. А през 2014 година режисира и играе във кино лентата „ Живи митове “. В края на 2017 година излезе третият му филм „ Всичко, което тя написа “. През 2017-а Академията за мода го отличава с наградата за най-стилни и сполучливи българи „ БГ фешън икона “. По време на фотосите на сериала „ Забранена обич ” си партнира със Саня Борисова и сред тях пламва искарта на любовта. Сключват брак на 25 август 2012 година в планинското село Лещен. Наскоро Ники призна, че двамата са се разделели.
– Ники, факт е, че си доста надарен и сполучлив режисьор с голям брой награди. Защо обаче родната аудитория не се интересува толкоз от работата, колкото от персоналния ти живот?
– Хората се интересуват от работата ми, въпреки всичко филмите и сериалите, които върша, се гледат, другояче нямаше да не преставам да ги върша. Но да, има огромен интерес към персоналния ми живот, най-много от жълтите медии. Иначе мен съвсем никой не ме пита нищо персонално, всичко се случва зад тила ми. Аз съвсем не приказвам за персоналния си живот обществено, само че виждам, че непрекъснато се написа за него. Щом по този начин са решили, това си е тяхна работа, не отстранявам време да обмислям за това и, почтено казано, даже не ме допира. Аз желая да ставам все по-добър в това, което върша, и виждам, че много хора го правят оценка.
– Подценяват ли те хората поради това, че си работил преди време като модел?
– Хората постоянно търсят метод да принизят някой, който реализира нещо, и това е моето едва място в това отношение. Не се гордея с работата си като модел, само че не се и срамя. Било е интервал, през който е трябвало да мина, с цел да намеря пътя си и този интервал завърши преди 15 години. Въпреки това съм признателен на хората, които са ме подценявали, тъй като това ми даде спомагателен хъс да работя и да се старая повече.
– Ти стана известен с помощта на външния си тип. Успя ли тази популярност да ти замае главата и да се помислиш за популярен или в противен случай, предизвика те да се развиваш и да вървиш напред?
– Като си млад и тъп и внезапно привлечеш вниманието на доста хора или медии, елементарно се главозамайваш и си мислиш, че си популярен и доста специфичен. Случва се непрекъснато, изключително в този момент със обществените мрежи. Това обаче е много краткотрайно събитие и в случай че човек разчита единствено на него, се трансформира в това, което хората мислят за него. Искам да кажа, че в този случай ставаш плебей на славата и хорското мнение и животът ти се върти към тях. Изключително празен и подправен живот. Да не приказваме, че когато това изчезне, което e неизбежно, тъй като красиви хора се появяват непрекъснато, ти оставаш без нищо. При мен беше по този начин единствено ненапълно. Може би единствено първоначално, само че в следствие видях, че не желая да ме свързват единствено с това, желаех да върша нещо свястно, нещо, което обичам, а точно кино. Отне ми малко време, само че открих храброст и трансформирах нещата.
– Кой е най-големият ти преподавател в живота?
– Опитът. Трябва да преминеш през нещата, с цел да ги схванеш. Дълго време живях в предишното или в бъдещето, искайки ми се нещата да са други. В един миг разбрах, че с цел да са такива, аз би трябвало да ги направя такива. Не да очаквам някой да се погрижи за мен или други условия.
– Голяма част от младежите през днешния ден не гледат телевизия. При тях всичко е изборно и се гледа през интернет. Смяташ ли, че дните на ефирните малките екрани са преброени?
– Телевизията няма да изчезне, само че въздействието й понижава и това ще прогресира, неизбежно е. Все по-малко хора гледат телевизия и аз съм един от тях. Онлайн платформите ще заемат главно място, просто тъй като са доста по-удобни, а хората постоянно ще изберат комфорта.
– Кое определяш като връх в кариерата си? А като неуспех?
– „ Живи митове ” завоюва май доста пари, само че и другите филми имат значително достижения. Сериалите, които върша, също. Опитвам се да се изучавам от всичко, а не да одобрявам нещата като неуспех. Възприемам всичко като развой, по тази причина не желая да дефинирам връх още.
– Ти си практикуващ режисьор, учител и артист. Успяваш ли да намираш салдото?
– Не. (Смее се.) Изпускам много лекции. Но мисля, че е по-добре за студентите да им преподава настоящ режисьор. Хванал съм се с доста неща, признавам. Но се пробвам да съм признателен и да оценявам това, което имам, тъй като дълги години съм мечтал за това.
Симеон Идакиев: Ако не работя, съм умрял, както всеки пенсионер
За благополучие съм оставил добра диря и още ме канят да върша филми, удовлетворен е журналистът
Журналистът Симеон Идакиев, който е по едно и също време и оператор, продуцент, леководолаз и ветроходец, не обича да го назовават странник, тъй като на всички места, където е бил до момента – над 120 страни, е пътувал по работа, а не като екскурзиант. Заснел е повече от 400 кино лентата за предаването „ Атлас “ на Българска национална телевизия, за което работи три десетилетия, създател и водещ на предаване по БНР, както и на няколко книги. След броени дни – на 27 ноември, той ще навърши 77 години, само че те нямат никакво значение за младежкия му дух и проектите, които крои за едночасовото си предаване „ Светът и всичко в него “ по телевизия Евроком, което прави към този момент 7 години.
– Мони, има ли страна, която не си посетил?
– Разбира се, че има, и то доста. Те към този момент са над 200, а аз съм бил в 120. Представяш ли си какъв брой доста още. Но както съм казвал и различен път: то България не можеш да я видиш за един живот, какво остава за целия свят. Изключено е.
– Все отново коя страна искаш да видиш?
– Всички желая да ги видя още веднъж. Бих се върнал, тъй като в множеството случаи става дума единствено за допиране до една страна, а има още толкоз забавни неща. Ето, идва чужденец в България и стои два дни в София. Какво е видял? Нищо. Ами морето, Родопите, другите планини, хората, обичаите? Истината е, че на всички места ми се върви.
– Бил ли си някъде просто като екскурзиант, без камера?
– Практически не ми се е случвало, а ми се желае. Когато ме напуснаха от Българска национална телевизия, тъй като по този начин се случи, въпреки че бих работил още там, един от служителите на реда ми вика: аз разбирам – пенсионер, обаче в този момент да тръгнеш по света да си правиш кефа. Е да, де, но остава да ми изясни по какъв начин да се случи това с парите, които получавам. Защото, в случай че не работя, аз съм умрял, както всеки пенсионер. Пълно безсрамие е, в случай че ме питаш мене, хората да се оставят по този начин – в случай че не са децата им, те ще умрат. Как се живее с 200 лв.! Лекарства, храна, облекла, чудовищни сметки… Тъжна е тази тематика. Вероятно доста ще ми е мъчно към този момент да отида на екскурзия, само че с помощта на туристически организации е допустимо да фотографирам филмите си за предаването, което повеждам по Евроком. За благополучие съм оставил добра диря, името ми работи още и ме канят да върша филми, употребявайки чартърите на организациите.
– Трудно ли беше по времето на социализма да се провежда пътешестване в чужбина?
– Ставаше по най-различни способи. Отначало ми оказа помощ Българска национална телевизия, пътувах напълно за нейна сметка. След това, като направих първата серия от филми за Южна Америка, които се одобриха доста добре, стана малко по-лесно, само че не напълно. Запознах се с хора, които ми помогнаха. Един от тях беше шеф на могъщо соц дружество – „ Машиноекспорт “, което изнасяше машини по целия свят и печелеше добре. Запознахме се в Еквадор, когато дойдох измежду нощ от Колумбия, самичък, а той ми сподели, че съм вманиачен да пътувам по този начин. Това обаче му направи усещане и се сприятелихме. Почти се бях отказал да върша сходни пътувания – самичък, с кола, на непознат континент със сериозна престъпност, само че след две години потеглих за Индия. Тогава отново ми трябваха пари и отидох при него – Нено Митев. Той незабавно откликна. Филмът ми за Галапагос да вземем за пример е доста безценен, тъй като единствено с цел да стигнеш до архипелага със аероплан и да получиш позволение да снимаш 3 дни, бяха нужни към 2000 $. Намери се един спонсор, който стана и продуцент на кино лентата. И към момента се намират такива хора да оказват помощ – предприемачи, които не са се увълчили, не са като тези, които желаят да лапнат целия свят. Един ми сподели непосредствено, че няма да ми даде пари, тъй като и страната не прави нищо за него – не му прави отчисления от налозите, когато спонсорира нещо, и той избира да даде скъпа вечеря, за която ще вземе фактура и ще си я регистрира като разход, а от мене изгода никаква. И е прав, несъмнено.
– Помниш ли първото си пътешестване отвън граница?
– Да, доста добре. Беше в Италия. Работех в силнотоковия цех „ Васил Коларов “ и играех волейбол в „ Локомотив “. Отборът беше поканен и заминахме за Италия с трен. Бях покъртен във Венеция, където влакът тръгваше безусловно от морето, по естакада, имаш възприятието, че се движиш по вълните. Между другото, това беше първото море, което видях – Адриатическо. Черно море го видях по-късно, откакто изкарах леководолазни курсове в София и отидох там на процедура. И незабавно се влюбих в него.
– Не си ходил на море?!
– Не бях, нали се сещаш за кои години става дума. Тогава още нямаше курорти или в случай че е имало, за мен те бяха безусловно недостъпни, тъй като съм роден в Радомир и моите лета бяха в селцето, откъдето ми е коренът. Което е било за положително, тъй като съм живял в чиста природа, с чиста храна, въпреки и доста бедна, само че същинска.
Голи фотоси на Андреа нервират Кубрат
Светла Гущерова е бременна с момченце
Райна заведе новото си гадже в Дубай
„ Вездесъщият “ впечатли Академията на Оскарите
Семейство Бекъм – имало и същински ВИП-ове
Мегз се оказа феноменална математичка
Джизъса скъсвал Златка от секс
Петко Славейков си направил харем
Ди Каприо познавал госпожица Мороне от дребна
Лолитките изместват каките Хадид и Дженър
Охлаждане на скалпа резервира косата при химиотерапия
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 14 НОЕМВРИ
Съвместява актьорството с сполучлива кариера като манекен на фешън организация „ Ексграунд “. През 2012 година е режисьор и участник във кино лентата „ Чужденецът “. А през 2014 година режисира и играе във кино лентата „ Живи митове “. В края на 2017 година излезе третият му филм „ Всичко, което тя написа “. През 2017-а Академията за мода го отличава с наградата за най-стилни и сполучливи българи „ БГ фешън икона “. По време на фотосите на сериала „ Забранена обич ” си партнира със Саня Борисова и сред тях пламва искарта на любовта. Сключват брак на 25 август 2012 година в планинското село Лещен. Наскоро Ники призна, че двамата са се разделели.
– Ники, факт е, че си доста надарен и сполучлив режисьор с голям брой награди. Защо обаче родната аудитория не се интересува толкоз от работата, колкото от персоналния ти живот?
– Хората се интересуват от работата ми, въпреки всичко филмите и сериалите, които върша, се гледат, другояче нямаше да не преставам да ги върша. Но да, има огромен интерес към персоналния ми живот, най-много от жълтите медии. Иначе мен съвсем никой не ме пита нищо персонално, всичко се случва зад тила ми. Аз съвсем не приказвам за персоналния си живот обществено, само че виждам, че непрекъснато се написа за него. Щом по този начин са решили, това си е тяхна работа, не отстранявам време да обмислям за това и, почтено казано, даже не ме допира. Аз желая да ставам все по-добър в това, което върша, и виждам, че много хора го правят оценка.
– Подценяват ли те хората поради това, че си работил преди време като модел?
– Хората постоянно търсят метод да принизят някой, който реализира нещо, и това е моето едва място в това отношение. Не се гордея с работата си като модел, само че не се и срамя. Било е интервал, през който е трябвало да мина, с цел да намеря пътя си и този интервал завърши преди 15 години. Въпреки това съм признателен на хората, които са ме подценявали, тъй като това ми даде спомагателен хъс да работя и да се старая повече.
– Ти стана известен с помощта на външния си тип. Успя ли тази популярност да ти замае главата и да се помислиш за популярен или в противен случай, предизвика те да се развиваш и да вървиш напред?
– Като си млад и тъп и внезапно привлечеш вниманието на доста хора или медии, елементарно се главозамайваш и си мислиш, че си популярен и доста специфичен. Случва се непрекъснато, изключително в този момент със обществените мрежи. Това обаче е много краткотрайно събитие и в случай че човек разчита единствено на него, се трансформира в това, което хората мислят за него. Искам да кажа, че в този случай ставаш плебей на славата и хорското мнение и животът ти се върти към тях. Изключително празен и подправен живот. Да не приказваме, че когато това изчезне, което e неизбежно, тъй като красиви хора се появяват непрекъснато, ти оставаш без нищо. При мен беше по този начин единствено ненапълно. Може би единствено първоначално, само че в следствие видях, че не желая да ме свързват единствено с това, желаех да върша нещо свястно, нещо, което обичам, а точно кино. Отне ми малко време, само че открих храброст и трансформирах нещата.
– Кой е най-големият ти преподавател в живота?
– Опитът. Трябва да преминеш през нещата, с цел да ги схванеш. Дълго време живях в предишното или в бъдещето, искайки ми се нещата да са други. В един миг разбрах, че с цел да са такива, аз би трябвало да ги направя такива. Не да очаквам някой да се погрижи за мен или други условия.
– Голяма част от младежите през днешния ден не гледат телевизия. При тях всичко е изборно и се гледа през интернет. Смяташ ли, че дните на ефирните малките екрани са преброени?
– Телевизията няма да изчезне, само че въздействието й понижава и това ще прогресира, неизбежно е. Все по-малко хора гледат телевизия и аз съм един от тях. Онлайн платформите ще заемат главно място, просто тъй като са доста по-удобни, а хората постоянно ще изберат комфорта.
– Кое определяш като връх в кариерата си? А като неуспех?
– „ Живи митове ” завоюва май доста пари, само че и другите филми имат значително достижения. Сериалите, които върша, също. Опитвам се да се изучавам от всичко, а не да одобрявам нещата като неуспех. Възприемам всичко като развой, по тази причина не желая да дефинирам връх още.
– Ти си практикуващ режисьор, учител и артист. Успяваш ли да намираш салдото?
– Не. (Смее се.) Изпускам много лекции. Но мисля, че е по-добре за студентите да им преподава настоящ режисьор. Хванал съм се с доста неща, признавам. Но се пробвам да съм признателен и да оценявам това, което имам, тъй като дълги години съм мечтал за това.
Симеон Идакиев: Ако не работя, съм умрял, както всеки пенсионер
За благополучие съм оставил добра диря и още ме канят да върша филми, удовлетворен е журналистът
Журналистът Симеон Идакиев, който е по едно и също време и оператор, продуцент, леководолаз и ветроходец, не обича да го назовават странник, тъй като на всички места, където е бил до момента – над 120 страни, е пътувал по работа, а не като екскурзиант. Заснел е повече от 400 кино лентата за предаването „ Атлас “ на Българска национална телевизия, за което работи три десетилетия, създател и водещ на предаване по БНР, както и на няколко книги. След броени дни – на 27 ноември, той ще навърши 77 години, само че те нямат никакво значение за младежкия му дух и проектите, които крои за едночасовото си предаване „ Светът и всичко в него “ по телевизия Евроком, което прави към този момент 7 години.
– Мони, има ли страна, която не си посетил?
– Разбира се, че има, и то доста. Те към този момент са над 200, а аз съм бил в 120. Представяш ли си какъв брой доста още. Но както съм казвал и различен път: то България не можеш да я видиш за един живот, какво остава за целия свят. Изключено е.
– Все отново коя страна искаш да видиш?
– Всички желая да ги видя още веднъж. Бих се върнал, тъй като в множеството случаи става дума единствено за допиране до една страна, а има още толкоз забавни неща. Ето, идва чужденец в България и стои два дни в София. Какво е видял? Нищо. Ами морето, Родопите, другите планини, хората, обичаите? Истината е, че на всички места ми се върви.
– Бил ли си някъде просто като екскурзиант, без камера?
– Практически не ми се е случвало, а ми се желае. Когато ме напуснаха от Българска национална телевизия, тъй като по този начин се случи, въпреки че бих работил още там, един от служителите на реда ми вика: аз разбирам – пенсионер, обаче в този момент да тръгнеш по света да си правиш кефа. Е да, де, но остава да ми изясни по какъв начин да се случи това с парите, които получавам. Защото, в случай че не работя, аз съм умрял, както всеки пенсионер. Пълно безсрамие е, в случай че ме питаш мене, хората да се оставят по този начин – в случай че не са децата им, те ще умрат. Как се живее с 200 лв.! Лекарства, храна, облекла, чудовищни сметки… Тъжна е тази тематика. Вероятно доста ще ми е мъчно към този момент да отида на екскурзия, само че с помощта на туристически организации е допустимо да фотографирам филмите си за предаването, което повеждам по Евроком. За благополучие съм оставил добра диря, името ми работи още и ме канят да върша филми, употребявайки чартърите на организациите.
– Трудно ли беше по времето на социализма да се провежда пътешестване в чужбина?
– Ставаше по най-различни способи. Отначало ми оказа помощ Българска национална телевизия, пътувах напълно за нейна сметка. След това, като направих първата серия от филми за Южна Америка, които се одобриха доста добре, стана малко по-лесно, само че не напълно. Запознах се с хора, които ми помогнаха. Един от тях беше шеф на могъщо соц дружество – „ Машиноекспорт “, което изнасяше машини по целия свят и печелеше добре. Запознахме се в Еквадор, когато дойдох измежду нощ от Колумбия, самичък, а той ми сподели, че съм вманиачен да пътувам по този начин. Това обаче му направи усещане и се сприятелихме. Почти се бях отказал да върша сходни пътувания – самичък, с кола, на непознат континент със сериозна престъпност, само че след две години потеглих за Индия. Тогава отново ми трябваха пари и отидох при него – Нено Митев. Той незабавно откликна. Филмът ми за Галапагос да вземем за пример е доста безценен, тъй като единствено с цел да стигнеш до архипелага със аероплан и да получиш позволение да снимаш 3 дни, бяха нужни към 2000 $. Намери се един спонсор, който стана и продуцент на кино лентата. И към момента се намират такива хора да оказват помощ – предприемачи, които не са се увълчили, не са като тези, които желаят да лапнат целия свят. Един ми сподели непосредствено, че няма да ми даде пари, тъй като и страната не прави нищо за него – не му прави отчисления от налозите, когато спонсорира нещо, и той избира да даде скъпа вечеря, за която ще вземе фактура и ще си я регистрира като разход, а от мене изгода никаква. И е прав, несъмнено.
– Помниш ли първото си пътешестване отвън граница?
– Да, доста добре. Беше в Италия. Работех в силнотоковия цех „ Васил Коларов “ и играех волейбол в „ Локомотив “. Отборът беше поканен и заминахме за Италия с трен. Бях покъртен във Венеция, където влакът тръгваше безусловно от морето, по естакада, имаш възприятието, че се движиш по вълните. Между другото, това беше първото море, което видях – Адриатическо. Черно море го видях по-късно, откакто изкарах леководолазни курсове в София и отидох там на процедура. И незабавно се влюбих в него.
– Не си ходил на море?!
– Не бях, нали се сещаш за кои години става дума. Тогава още нямаше курорти или в случай че е имало, за мен те бяха безусловно недостъпни, тъй като съм роден в Радомир и моите лета бяха в селцето, откъдето ми е коренът. Което е било за положително, тъй като съм живял в чиста природа, с чиста храна, въпреки и доста бедна, само че същинска.
Голи фотоси на Андреа нервират Кубрат
Светла Гущерова е бременна с момченце
Райна заведе новото си гадже в Дубай
„ Вездесъщият “ впечатли Академията на Оскарите
Семейство Бекъм – имало и същински ВИП-ове
Мегз се оказа феноменална математичка
Джизъса скъсвал Златка от секс
Петко Славейков си направил харем
Ди Каприо познавал госпожица Мороне от дребна
Лолитките изместват каките Хадид и Дженър
Охлаждане на скалпа резервира косата при химиотерапия
ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 14 НОЕМВРИ
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ