Актьорът Диян Мачев на 63 г.: Мечтая си за две роли - на Швейк и на крал Лир
Актьорът Диян (Дидо) Мачев е роден на 4 юли 1955 година в София. Завършва театралната академия “Кр. Сарафов ” в класа на проф. Атанас Михайлов. Точно 18 години от актьорската му кариера минават в Хасковския спектакъл “Иван Димов ”, след което играе в Сатиричния спектакъл. Името му доби известност, когато стана водещ в телевизионните излъчвания “Семейни войни ” и “Големият въпрос ”, а също и след участията в сериалите “Стъклен дом ” и “Морска сол ”. Дидо Мачев е извършил над 70 театрални функции и се е снимал в над 15 кино лентата, измежду които “Иван и Александра ”, “След края на света ”, “Пътуване към Ерусалим ”.
Актьорът, прочут като българския Дани де Вито, беше доста сполучлив и в здравното риалити “Влез във форма с нас” по Българска национална телевизия. Дидо Мачев е женен, има щерка и две внучета.
- Хей, дребосъче, по какъв начин си, вървиш по ул. “Раковска” и се усмихваш? А намекваш ли нещо?
- Аз, както е общоизвестно, хапчета не пия, тъй че... Просто си спомних, че бях първият водещ на празника на троянската сливовица. Организаторите сложиха казаните с ракия тъкмо в центъра на Троян. И всеки, който желае, идваше с чашка и си наточваше от вълшебното пиво. Тогава споделих на домакините - дайте да посадим една слива - знак на честванията. Дръвчето и до през днешния ден си е живо и крепко, пораства, е, споделят, че не раждало мн го, само че пък всички, които се женят, отиват да се снимат под сливата, моето дръвченце, което се е трансформирало към този момент в неповторим знак на града. Изведнъж ми изникна този спомен.
- В какъв интервал си в този момент, че го удряш на мемоари?
- Много съм си добре. В интервал малко на безпорядък, както обичам, тъй като с помощта на Господ играя в четири представления, като се почне от моноспектакъла ми - “Речта на селския крал”, по този начин го кръсти Елин Рахнев. Сигурно знаеш, че започнахме една стратегия, такава - просто да отидем в най-малките села и паланки с това зрелище. Ходихме към този момент в село Руня, не си го чувала, нали? То е с 35 поданици, среща се в Дряновския балкан. Събраха се обаче доста хора и от други места. И какво се оказва, че в тези, дребните наши родни селца доста от живеещите там не са виждали жив професионален артист. Нямаш визия какво е - с ококорени очи те гледат, по какъв начин по този начин жив артист им е кацнал там и играе за тях... Страхотно е. Щастлив съм, че мога да го върша това нещо, не поради самолюбието си, а да им дам нещо, което не им се е случвало. Аз знам какво е празното място, какъв е животът на село в този момент. Другото, което продължава да е забавно, е представлението “Маршрутката”, което го въртим от 2007 година, няма празно. Където сме отишли, триумфът е разполагаем. Ето, последно играхме в Царево, върви грубо този театър. Имахме зрелище в Добрич и там пък Веско Маринов имаше концерт, при нас цялостно и при него цялостно. И 15 минути поклони. Знаеш, това е злободневна ирония и заниманието е неописуемо. Общо. Леле! Чисто, същинско! Много хубаво! А пък с “Да убием хлапето” се изявявам в “Сълза и смях”, и тук е добре. И пиесата “Невъзможна любов” следва, но ще бъде в Габровския спектакъл. И там ще ме има.
- Защо не се прикрепиш към някой спектакъл?
- Иска ми се, да.
- Ваканцията по какъв начин си я провел?
- Преди всичко ще мине в подготовка на нещо, което няма да кажа, тъй като съм религиозен. Такъв съм си, зодия Рак.
- Имаш присъединяване в прелестни филми, обрисува ли се нова роля в киното?
- С режисьора Иван Ничев, който визираш, имам 4 кино лентата. Уникални са и филмите на Рангел Вълчанов, в които се появява и моя благосклонност. Във кино лентата “Фатална нежност” той написа ролята особено за мен. Не знам дали феновете си го спомнят. Имам доста участия в непознати ленти, над 14 са в италианските единствено. Ама да не ги изброявам. Но рекламата на “Кока-кола” няма да я пропусна. Добре ми пристигна. Имам и доста други.
- Ти си комедиен артист, а споделят, че си доста стеснителен. Вярно ли е и пречи ли ти това?
- Притеснителен съм от дребен. Даже се срамя от това. Нали всички споделят, че съм копие на Дани де Вито. Но като изляза на сцената, се не помня. Хвърлям се напълно. И това ме избавя. Ама почнат ли пък след спектакъла да ме поздравяват, отново се вцепенявам. Чувствам се неловко.
- А си роден в софийския квартал, който преди време се споделяше “Коньовица” и имаше много неприятна популярност, нали?
- Ха-ха! Кварталът на бандитите, но аз не съм от тях, како Сийке! Никога не съм се бил с децата, пък и не съм ял пердах, въпреки че към мене бяха бандит до бандит. Имах преди време едно гадже волейболистка, с 20 сантиметра по-висока от мен и биеше всички, които ми посягаха, нали съм малък, единствено 155 см. С нея се срещнах през 1979 година, що народ е набила, щом ми кажеха “дребен”, и им се случваше преживелица.
- Знам, че обичаш високите дами, а твоята брачна половинка Надежда какъв брой е висока?
- Доста по-стройна е от мен и не помни да върви на токчета. Чувства се добре. Тя е била админ цялостен живот. Става. Виж, щерка ми, моята горделивост, приключи в Мюнхен социология, логика на психиката и педагогика, един тип 3 в 1. Ама тук имаше проблеми с признаването на дипломата. А в този момент се занимава с планове в Европейския съюз. Владее 5 езика. Доволна е. И забележи - живее в Хасково, там се роди и там си остана.
- Подсещаш ме, че и ти работеше в Хасковския спектакъл “Иван Димов”?
- Да, да. Цели 18 години. Много играх в този спектакъл. Изиграх на 33 години Клавдий в пиесата “Хамлет”. Жестоко! Режисьорът Иван Добчев пристигна там и ме извади от детските спектакли, в които бях “затънал”, нали съм дребен, доста дребен. Какво да се прави. Първата роля, която ми даде, беше на Мунчо Лудия, с една-единствена имитация, само че ме запомниха. Искам да напомня, че този спектакъл е построен със средства на жителите на Хасково още през 1922 година Прекрасен е. Австрийци са го строили, реставриран е и през него са минали най-големите актьори на България. Нека се знае.
- Свързан си с Хасково, посещаваш постоянно този наш град. Следиш ли изявите на най-хубавия ни тенисист Григор Димитров?
- Не познавам персонално Гришо, за мене той е горделивост за България, преклонявам се пред него и родителите му, които са продали каквото може, единствено и единствено синът им да играе на международно равнище. Това да се чува, добър образец.
- Какво мислиш за настоящето издание на “Семейни войни” като някогашен негов водещ?
- Срещна ме един чужд мъж и ми сподели: Ей, твоят наследник доста добре води “Семейни войни “... Само че актуалният водещ Цецо, който не ми е наследник, естествено, е висок 154 см и аз го доминирам - с цялостен един сантиметър, аз съм 155 см! Много е значимо! Това е то! Предаването е положително и това е линията, която съгласно мен би трябвало да се поддържа - без чалга. Аз се запознавах авансово със фамилиите, с които работех, значимото за мен беше те да са спокойни и да знаят, че аз поемам самодейността и отговорността. Аз бях задоволен преди време, хората го гледаха и твърдяха, че се оправям. Предполагам, че и в този момент е по този начин.
- А за другите ти участия в реклами?
- Много са. То е “Ариана”, “Каменица”, не ги помня, а ме поучават другари да си протоколирам, но нямам този табиет. Питат ме постоянно и за парите, които съм спечелил, и аз съм прям. Оцелявам. Хубавото е, че ще имам и нови участия в реклами. Минах два кастинга, май бяха сполучливи, само че не издавам.
- В кухнята обаче слушам, че няма секрети за тебе. Любими предписания?
- О-хо! Много предписания мога да ти предложа. Готвя вкъщи не всеки ден, само че постоянно въпреки всичко. Измислям си. Аз съм си кулинар по принцип, идва от баба ми Цана, беше велика готвачка и е готвила надали не на половин Европа. Имам една страхотна рецепта, която май никой не я извършва. За телешки пържоли в херметическа тенджера. Ядеш и плачеш. Аз обаче си загивам за сарми и бяло вино. Простичък усет. А най ненавиждам грис-халвата.
- Хайде към края да те върна към сцената. Говорих с Георги Мамалев и той ми показа, че най му се желае да изиграе Големанов, а ти за коя роля си мечтаеш от години?
- За Швейк. Всъщност те са две - Швейк, което надали ще се случи, и крал Лир. Възрастта ми напредва и не знам дали ще имам това голямо благополучие, само че пък какво ми пречи да си мечтая ей по този начин, на чаша бяло винце, нали? Мисля си, че мога да изиграя болката на крал Лир в цялата й дълбочина. В позиция съм.
- Имаш внуци - момче на 14 и момиче на 10 година Как са те?
- Ще бъда постоянно до тях, дори и да ритна камбаната, въпреки че майка ми бе дълголетница, умря на 95 година Така им споделям. Ще им бъда опора - всякаква. Аз в този момент съм на 63, само че мозъкът ми е на 20. Важното е дух да имаш. Казвам си, че в случай че ти блокираш на тематика възраст, си изгубен, бе. Какво значи гибел и какво се усеща? Нищо, видиш ли? От какво се опасяваме тогава. Аз не се опасявам и желая да играя, да играя, все едно къде и по какъв начин! И да си виждам кактусите. Моят апартамент в Павлово май разрешава единствено това. Красиви са. Вълнуват ме, само че не живеят дълго, какво им става?
Елена КОЦЕВА
/вестник " Над 55 " /
Актьорът, прочут като българския Дани де Вито, беше доста сполучлив и в здравното риалити “Влез във форма с нас” по Българска национална телевизия. Дидо Мачев е женен, има щерка и две внучета.
- Хей, дребосъче, по какъв начин си, вървиш по ул. “Раковска” и се усмихваш? А намекваш ли нещо?
- Аз, както е общоизвестно, хапчета не пия, тъй че... Просто си спомних, че бях първият водещ на празника на троянската сливовица. Организаторите сложиха казаните с ракия тъкмо в центъра на Троян. И всеки, който желае, идваше с чашка и си наточваше от вълшебното пиво. Тогава споделих на домакините - дайте да посадим една слива - знак на честванията. Дръвчето и до през днешния ден си е живо и крепко, пораства, е, споделят, че не раждало мн го, само че пък всички, които се женят, отиват да се снимат под сливата, моето дръвченце, което се е трансформирало към този момент в неповторим знак на града. Изведнъж ми изникна този спомен.
- В какъв интервал си в този момент, че го удряш на мемоари?
- Много съм си добре. В интервал малко на безпорядък, както обичам, тъй като с помощта на Господ играя в четири представления, като се почне от моноспектакъла ми - “Речта на селския крал”, по този начин го кръсти Елин Рахнев. Сигурно знаеш, че започнахме една стратегия, такава - просто да отидем в най-малките села и паланки с това зрелище. Ходихме към този момент в село Руня, не си го чувала, нали? То е с 35 поданици, среща се в Дряновския балкан. Събраха се обаче доста хора и от други места. И какво се оказва, че в тези, дребните наши родни селца доста от живеещите там не са виждали жив професионален артист. Нямаш визия какво е - с ококорени очи те гледат, по какъв начин по този начин жив артист им е кацнал там и играе за тях... Страхотно е. Щастлив съм, че мога да го върша това нещо, не поради самолюбието си, а да им дам нещо, което не им се е случвало. Аз знам какво е празното място, какъв е животът на село в този момент. Другото, което продължава да е забавно, е представлението “Маршрутката”, което го въртим от 2007 година, няма празно. Където сме отишли, триумфът е разполагаем. Ето, последно играхме в Царево, върви грубо този театър. Имахме зрелище в Добрич и там пък Веско Маринов имаше концерт, при нас цялостно и при него цялостно. И 15 минути поклони. Знаеш, това е злободневна ирония и заниманието е неописуемо. Общо. Леле! Чисто, същинско! Много хубаво! А пък с “Да убием хлапето” се изявявам в “Сълза и смях”, и тук е добре. И пиесата “Невъзможна любов” следва, но ще бъде в Габровския спектакъл. И там ще ме има.
- Защо не се прикрепиш към някой спектакъл?
- Иска ми се, да.
- Ваканцията по какъв начин си я провел?
- Преди всичко ще мине в подготовка на нещо, което няма да кажа, тъй като съм религиозен. Такъв съм си, зодия Рак.
- Имаш присъединяване в прелестни филми, обрисува ли се нова роля в киното?
- С режисьора Иван Ничев, който визираш, имам 4 кино лентата. Уникални са и филмите на Рангел Вълчанов, в които се появява и моя благосклонност. Във кино лентата “Фатална нежност” той написа ролята особено за мен. Не знам дали феновете си го спомнят. Имам доста участия в непознати ленти, над 14 са в италианските единствено. Ама да не ги изброявам. Но рекламата на “Кока-кола” няма да я пропусна. Добре ми пристигна. Имам и доста други.
- Ти си комедиен артист, а споделят, че си доста стеснителен. Вярно ли е и пречи ли ти това?
- Притеснителен съм от дребен. Даже се срамя от това. Нали всички споделят, че съм копие на Дани де Вито. Но като изляза на сцената, се не помня. Хвърлям се напълно. И това ме избавя. Ама почнат ли пък след спектакъла да ме поздравяват, отново се вцепенявам. Чувствам се неловко.
- А си роден в софийския квартал, който преди време се споделяше “Коньовица” и имаше много неприятна популярност, нали?
- Ха-ха! Кварталът на бандитите, но аз не съм от тях, како Сийке! Никога не съм се бил с децата, пък и не съм ял пердах, въпреки че към мене бяха бандит до бандит. Имах преди време едно гадже волейболистка, с 20 сантиметра по-висока от мен и биеше всички, които ми посягаха, нали съм малък, единствено 155 см. С нея се срещнах през 1979 година, що народ е набила, щом ми кажеха “дребен”, и им се случваше преживелица.
- Знам, че обичаш високите дами, а твоята брачна половинка Надежда какъв брой е висока?
- Доста по-стройна е от мен и не помни да върви на токчета. Чувства се добре. Тя е била админ цялостен живот. Става. Виж, щерка ми, моята горделивост, приключи в Мюнхен социология, логика на психиката и педагогика, един тип 3 в 1. Ама тук имаше проблеми с признаването на дипломата. А в този момент се занимава с планове в Европейския съюз. Владее 5 езика. Доволна е. И забележи - живее в Хасково, там се роди и там си остана.
- Подсещаш ме, че и ти работеше в Хасковския спектакъл “Иван Димов”?
- Да, да. Цели 18 години. Много играх в този спектакъл. Изиграх на 33 години Клавдий в пиесата “Хамлет”. Жестоко! Режисьорът Иван Добчев пристигна там и ме извади от детските спектакли, в които бях “затънал”, нали съм дребен, доста дребен. Какво да се прави. Първата роля, която ми даде, беше на Мунчо Лудия, с една-единствена имитация, само че ме запомниха. Искам да напомня, че този спектакъл е построен със средства на жителите на Хасково още през 1922 година Прекрасен е. Австрийци са го строили, реставриран е и през него са минали най-големите актьори на България. Нека се знае.
- Свързан си с Хасково, посещаваш постоянно този наш град. Следиш ли изявите на най-хубавия ни тенисист Григор Димитров?
- Не познавам персонално Гришо, за мене той е горделивост за България, преклонявам се пред него и родителите му, които са продали каквото може, единствено и единствено синът им да играе на международно равнище. Това да се чува, добър образец.
- Какво мислиш за настоящето издание на “Семейни войни” като някогашен негов водещ?
- Срещна ме един чужд мъж и ми сподели: Ей, твоят наследник доста добре води “Семейни войни “... Само че актуалният водещ Цецо, който не ми е наследник, естествено, е висок 154 см и аз го доминирам - с цялостен един сантиметър, аз съм 155 см! Много е значимо! Това е то! Предаването е положително и това е линията, която съгласно мен би трябвало да се поддържа - без чалга. Аз се запознавах авансово със фамилиите, с които работех, значимото за мен беше те да са спокойни и да знаят, че аз поемам самодейността и отговорността. Аз бях задоволен преди време, хората го гледаха и твърдяха, че се оправям. Предполагам, че и в този момент е по този начин.
- А за другите ти участия в реклами?
- Много са. То е “Ариана”, “Каменица”, не ги помня, а ме поучават другари да си протоколирам, но нямам този табиет. Питат ме постоянно и за парите, които съм спечелил, и аз съм прям. Оцелявам. Хубавото е, че ще имам и нови участия в реклами. Минах два кастинга, май бяха сполучливи, само че не издавам.
- В кухнята обаче слушам, че няма секрети за тебе. Любими предписания?
- О-хо! Много предписания мога да ти предложа. Готвя вкъщи не всеки ден, само че постоянно въпреки всичко. Измислям си. Аз съм си кулинар по принцип, идва от баба ми Цана, беше велика готвачка и е готвила надали не на половин Европа. Имам една страхотна рецепта, която май никой не я извършва. За телешки пържоли в херметическа тенджера. Ядеш и плачеш. Аз обаче си загивам за сарми и бяло вино. Простичък усет. А най ненавиждам грис-халвата.
- Хайде към края да те върна към сцената. Говорих с Георги Мамалев и той ми показа, че най му се желае да изиграе Големанов, а ти за коя роля си мечтаеш от години?
- За Швейк. Всъщност те са две - Швейк, което надали ще се случи, и крал Лир. Възрастта ми напредва и не знам дали ще имам това голямо благополучие, само че пък какво ми пречи да си мечтая ей по този начин, на чаша бяло винце, нали? Мисля си, че мога да изиграя болката на крал Лир в цялата й дълбочина. В позиция съм.
- Имаш внуци - момче на 14 и момиче на 10 година Как са те?
- Ще бъда постоянно до тях, дори и да ритна камбаната, въпреки че майка ми бе дълголетница, умря на 95 година Така им споделям. Ще им бъда опора - всякаква. Аз в този момент съм на 63, само че мозъкът ми е на 20. Важното е дух да имаш. Казвам си, че в случай че ти блокираш на тематика възраст, си изгубен, бе. Какво значи гибел и какво се усеща? Нищо, видиш ли? От какво се опасяваме тогава. Аз не се опасявам и желая да играя, да играя, все едно къде и по какъв начин! И да си виждам кактусите. Моят апартамент в Павлово май разрешава единствено това. Красиви са. Вълнуват ме, само че не живеят дълго, какво им става?
Елена КОЦЕВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ