Калиопа от Пловдив пренесе България до Айфеловата кула СНИМК...
Актрисата Анна Танчева се завръща от Франция под тепетата след 30 години с микс от лирика и спектакъл, музика и архитектура, статуя и живопис
В Париж основава лична театрална компания „ Дъга от славянско изкуство “ (Art en ciel slave) за детски и юношески представления
Тя е театралната актриса от Пловдив, която твори в Париж. Под тепетата обичала да рецитира Ламартин, само че една покана на „ Алианс Франсез “ я води задълго във френската столица. Там през 2002 година основава първото българско учебно заведение, напълно покрай Айфеловата кула. В него родолюбивите българи изпращат всяка неделя децата си да учат български език и култура*, история и фолклор.
Животът за Анна Танчева е лабиринт от спектакъл, музика и изкуство. „ Всъщност всичко, което съм правила във Франция е било мост сред двете страни и по този начин 30 години, сякаш в никакъв случай не съм напускала България “, споделя дамата.
Девет балади из Пловдив, или Завръщането на Калиопа " е мотото, под което мина самобитният й театър под тепетата. С него актрисата Анна Танчева омагьоса пловдивчани с микс от лирика, спектакъл и музика.
„ След 30 години пандемията ме върна в родния Пловдив, за какъв брой време - към момента не мога да кажа. Моментът съответства с персоналния ми празник - моята 50-годишнина, тъй че това завръщане е алегорично в моя живот - желаех да се върна към корените ми, фамилията, приятелите, нещата, които обичам. За всички тях изпълних тази балада (на френски думата значи „ разходка “) и това бяха едни поетични разходки из моя обичан град. Избрах Калиопа - музата на поезията, и девет местоположения в Стария град, тъй като 9 на брой са били старогръцките Музи. А всяка от тях с разнообразни тематики и музиканти, които ми акомпанираха “, споделя Анна Танчева.
Проектът й обгръща другите лица на изкуството: музика, лирика, живопис, статуя, графика, спектакъл, танц и архитектура. А Анна Танчева в ролята на Калиопа пътешества в своето изкуство, следвана от актьори, музиканти, художници, поети и танцьори. Някои от тях пропътуваха хиляди километри, с цел да са до нея.
Димитър Попов идва от Финландия, особено за събитието. Антония Дуенде долетя от Германия, а Изабела Ерделска - от Франция.
Магичният театър стартира от храма „ Св. Димитър Солунски”, откъдето идват корените на дамата. Всяко от вечерните събития се случи в разнообразни местоположения от Стария град: в изложба „ Анастас”, семейство Малецови отвориха за Анна Арт изложба - Музей „ Филипополис”, а семейство Джуркови - едноименната им изложба. В плана й спомага и Александър Мардеросов от Satori Magic Cafe, където е барелефът на проф. Крикор Азарян, както и Петър Денчев от хотел „ Gallery 37”. ОИ Старинен Пловдив даде две от най-красивите си къщи за задачата, както и две открити пространства, наситени с история и символика. Не бяха забравени и децата, за които Анна Танчева сервира вълнуващо детско матине на двора на къща музей “Хр. Г. Данов “ със съдействието на шефа на Историческия музей в града.
Ученичката на Азарян учи история на театъра в Сорбоната
Пловдивчанката отпътува за Франция тъкмо преди 30 години по покана на тогавашния общоприет шеф на „ Алианс Франсез “ - Париж, Роже Гуз. „ Чул ме в Пловдив да декламирам стихове на френски в къщата на Ламартин и по този начин получих стипендия за едногодишно образование. Отидох за 10 месеца във френската столица и останах в нея 30 години. С горест се разделих с Пловдив и с прелестното ми семейство - моите родители и по-малкия ми брат - обичах ги и не желаех да ги напущам “, споделя дамата.
Ала Париж сбъдва фантазията й да учи и се занимава с спектакъл. Първите уроци, които я приготвят за сцената, обаче получава от Величка Георгиева и огромния Крикор Азарян. След това учи „ История на театъра “ в Сорбоната и кандидатства във френския ВИТИЗ - Театралната консерватория в Париж, където учи в класа на Стюард Сайд. След това се ражда синът й Стефан.
„ Покрай грижите ми за Стефан разбрах, че в Париж няма българско учебно заведение. Реших да основа малко неделно учебно заведение за българчета, родени там. Негов патрон стана „ Малкият принц “. По-късно то се разрасна, през днешния ден се споделя „ Васил Левски “, а тогавашната посланичка Ирина Бокова ни предложения да изоставим залата, която наемахме с родителите и да влезем в посолството - даде ни помещение, което превърнахме в класни стаи “, спомня си Анна.
Прави изложения на български художници край Сена
И даже надалеч от родината провежда десетки изложения на български художници, подкрепя локалната черква и за всеки 24 май събират българите на поляни отвън Париж. Тя дава рамо на локалния Български културен институт и подкрепя активността му с поетични рецитали, министър председатели на книги и доста концерти през годините. Не не помни и театъра - излиза на френска сцена с моноспектакъл по Жан* Кокто, което е огромно предизвикателство за актрисата. Превежда на Иван Добчев и Маргарита Младенова в Париж и Нанси, както и играе в „ Кървава женитба “ по Лорка, режисура на двамата режисьори от Сфумато в град Бурж. Работи и с други наши надарени актриси в Париж: И. Делева, М. Несторова, Л. Зазрева, Е. Кулинска, Е. Калчева...
През 2000 година Анна открива лична театрална компания, назовава я „ Дъга от славянско изкуство “ (Art en ciel slave). С тази компания показват най-вече детски и юношески представления. „ Няма да не помни един театър в моята френска кариера - премиерата му бе в провинцията, и тогава получих депеша. Отворих я тъкмо преди представлението и се разплаках. Моят татко Крум Танчев беше написал: „ Цветя и рози, Аплодисменти! Ние сме на първия ред “.
Съпругът й Филип Маньол - треньор по френски бокс савате
За юбилея на Анна на 16 август брачният партньор й Филип Маньол й приготвя изненада - прелестна торта, украсена е със фотография от спектакъла на Анна под тепетата и пожеланието за сладостен живот.
„ Френското ми семейство е обвързвано с френския бокс савате. Синът ми го тренира от години, а неговият треньор във Франция стана мой втори брачен партньор. Свързва ни огромната обич, венчахме се преди 4 години, имаме даже църковен брак в „ Св. св. Константин и Елена “ в Пловдив ", декларира тя.
Под тепетата брачният партньор й се усеща като във Филипополис и постоянно се майтапи, че тук самият той е Филип Македонски. Иска му се Пловдив да върне предходния си искра и тъй като е разпален по антиките, с Анна постоянно пътуват до Гърция и Турция.
Синът й носи името на майка й Стефка. *Сам, на 20 години, той избира да живее в Пловдив, а не в Париж, където е роден в центъра на града ", споделя актрисата.
Днес в мансардата на фамилния дом Стефан майстори дизайнерски облекла под знака на своя запазена марка.
Брат й Георги Танчев също е почитател на савате и даже го промотира у нас, създавайки федерация.
„ Десет години се бори, с цел да получи лиценз и реализира фантазията си едвам преди година “, добавя Анна. Днес обаче Георги менажира и галерията на семейство Танчеви - „ Виа Артис - Крум Танчев “. Създава я преди 23 години татко й Крум, който е инженер-озеленител по обучение. „ С нея изкуството влезе в кварталчето зад Военна болница, където е фамилната ни къща. Когато съборихме остарялата й сграда, ние планирахме новата къща по този начин, че в нея да има място за тази изложба “, споделя актрисата.
В двора още на остарялата бащина къща засадили първата магнолия в Пловдив. Днес пловдивчани не подминават зелената къща на ул. „ Славянска “19, където татко й основал и една от първите компании в града за дизайн и рекламни надписи " 1+1 ".*
Цвятко Сиромашки: Пожелавам й да развие и музикалната си заложба
Анна Танчева има божествената опция да бъде обвързвана с духовността - цялото й семейство е такова. Баща й Крум Танчев е от хората, които сътвориха един храм на духовността посредством галерията си “Виа Артис - Крум Танчев “ и посредством художествения дизайн, с който се занимаваше. А по отношение на Ани - задоволително е да видиш очите й и виждаш в тях и музиката, и лъчите, и поезията, и духовността. Наблюдавах я на някои от спектаклите, които тя направи за пловдивчани - първо очите й, които споделят всичко, облеклото, отношението, позитивизма, който основава. С бялата си рокля с шлейфа тя подсещаше на същинска муза, влезнала в нашия свят! При диалозите ни разбрах, че много години е живяла във Франция, само че усетих любовта й към Пловдив.
Хареса ми моноспектакълът й - в девет разнообразни, само че особено подбрани от нея места. Анна даде всичко от себе си на сцената! За всички пловдивчани! Затова желая да й пожелая с изключение на да рецитира, да развие гения си да пее, тъй като тя има и музикална заложба. Иска ми се още нещо - с тази прелестна бяла рокля следващата година да я видя измежду водещите на 6 септември - празника на Пловдив. Все по този начин лъчезарна, магнетична и можеща! И да прибавя - дано е жива и здрава “!
Да се завърнеш в бащината къща с девет балади
„ Деветте балади на Анна Танчева, отдадени на Пловдив, са към този момент история, само че от тези, които прегръщат по този начин, че се сгушваш в тях и не искаш да се отскубнеш”, споделя за нея поетесата Спаска Попова.
“Превърнала се в звезда за многочислените си почитатели, Калиопа се завърна
триумфално в Пловдив, заявявайки му огромната си обич и принадлежност. Огромната й сила засия в душите на всички, които подцениха тежките горещини и с екстаз я последваха из вълшебните къщи на Старинния комплекс.
Да се завърнеш в родния град, само че не като елементарен екскурзиант, а като обичан създател, е чест и привилегия. След 30-годишен престой в Париж, Анна Танчева прегърна обичания си Пловдив и като хубав лебед му подари своите девет прелестни балади, една от друга по-емоционални и съдържателни”, споделя поетесата.
В Париж основава лична театрална компания „ Дъга от славянско изкуство “ (Art en ciel slave) за детски и юношески представления
Тя е театралната актриса от Пловдив, която твори в Париж. Под тепетата обичала да рецитира Ламартин, само че една покана на „ Алианс Франсез “ я води задълго във френската столица. Там през 2002 година основава първото българско учебно заведение, напълно покрай Айфеловата кула. В него родолюбивите българи изпращат всяка неделя децата си да учат български език и култура*, история и фолклор.
Животът за Анна Танчева е лабиринт от спектакъл, музика и изкуство. „ Всъщност всичко, което съм правила във Франция е било мост сред двете страни и по този начин 30 години, сякаш в никакъв случай не съм напускала България “, споделя дамата.
Девет балади из Пловдив, или Завръщането на Калиопа " е мотото, под което мина самобитният й театър под тепетата. С него актрисата Анна Танчева омагьоса пловдивчани с микс от лирика, спектакъл и музика.
„ След 30 години пандемията ме върна в родния Пловдив, за какъв брой време - към момента не мога да кажа. Моментът съответства с персоналния ми празник - моята 50-годишнина, тъй че това завръщане е алегорично в моя живот - желаех да се върна към корените ми, фамилията, приятелите, нещата, които обичам. За всички тях изпълних тази балада (на френски думата значи „ разходка “) и това бяха едни поетични разходки из моя обичан град. Избрах Калиопа - музата на поезията, и девет местоположения в Стария град, тъй като 9 на брой са били старогръцките Музи. А всяка от тях с разнообразни тематики и музиканти, които ми акомпанираха “, споделя Анна Танчева.
Проектът й обгръща другите лица на изкуството: музика, лирика, живопис, статуя, графика, спектакъл, танц и архитектура. А Анна Танчева в ролята на Калиопа пътешества в своето изкуство, следвана от актьори, музиканти, художници, поети и танцьори. Някои от тях пропътуваха хиляди километри, с цел да са до нея.
Димитър Попов идва от Финландия, особено за събитието. Антония Дуенде долетя от Германия, а Изабела Ерделска - от Франция.
Магичният театър стартира от храма „ Св. Димитър Солунски”, откъдето идват корените на дамата. Всяко от вечерните събития се случи в разнообразни местоположения от Стария град: в изложба „ Анастас”, семейство Малецови отвориха за Анна Арт изложба - Музей „ Филипополис”, а семейство Джуркови - едноименната им изложба. В плана й спомага и Александър Мардеросов от Satori Magic Cafe, където е барелефът на проф. Крикор Азарян, както и Петър Денчев от хотел „ Gallery 37”. ОИ Старинен Пловдив даде две от най-красивите си къщи за задачата, както и две открити пространства, наситени с история и символика. Не бяха забравени и децата, за които Анна Танчева сервира вълнуващо детско матине на двора на къща музей “Хр. Г. Данов “ със съдействието на шефа на Историческия музей в града.
Ученичката на Азарян учи история на театъра в Сорбоната
Пловдивчанката отпътува за Франция тъкмо преди 30 години по покана на тогавашния общоприет шеф на „ Алианс Франсез “ - Париж, Роже Гуз. „ Чул ме в Пловдив да декламирам стихове на френски в къщата на Ламартин и по този начин получих стипендия за едногодишно образование. Отидох за 10 месеца във френската столица и останах в нея 30 години. С горест се разделих с Пловдив и с прелестното ми семейство - моите родители и по-малкия ми брат - обичах ги и не желаех да ги напущам “, споделя дамата.
Ала Париж сбъдва фантазията й да учи и се занимава с спектакъл. Първите уроци, които я приготвят за сцената, обаче получава от Величка Георгиева и огромния Крикор Азарян. След това учи „ История на театъра “ в Сорбоната и кандидатства във френския ВИТИЗ - Театралната консерватория в Париж, където учи в класа на Стюард Сайд. След това се ражда синът й Стефан.
„ Покрай грижите ми за Стефан разбрах, че в Париж няма българско учебно заведение. Реших да основа малко неделно учебно заведение за българчета, родени там. Негов патрон стана „ Малкият принц “. По-късно то се разрасна, през днешния ден се споделя „ Васил Левски “, а тогавашната посланичка Ирина Бокова ни предложения да изоставим залата, която наемахме с родителите и да влезем в посолството - даде ни помещение, което превърнахме в класни стаи “, спомня си Анна.
Прави изложения на български художници край Сена
И даже надалеч от родината провежда десетки изложения на български художници, подкрепя локалната черква и за всеки 24 май събират българите на поляни отвън Париж. Тя дава рамо на локалния Български културен институт и подкрепя активността му с поетични рецитали, министър председатели на книги и доста концерти през годините. Не не помни и театъра - излиза на френска сцена с моноспектакъл по Жан* Кокто, което е огромно предизвикателство за актрисата. Превежда на Иван Добчев и Маргарита Младенова в Париж и Нанси, както и играе в „ Кървава женитба “ по Лорка, режисура на двамата режисьори от Сфумато в град Бурж. Работи и с други наши надарени актриси в Париж: И. Делева, М. Несторова, Л. Зазрева, Е. Кулинска, Е. Калчева...
През 2000 година Анна открива лична театрална компания, назовава я „ Дъга от славянско изкуство “ (Art en ciel slave). С тази компания показват най-вече детски и юношески представления. „ Няма да не помни един театър в моята френска кариера - премиерата му бе в провинцията, и тогава получих депеша. Отворих я тъкмо преди представлението и се разплаках. Моят татко Крум Танчев беше написал: „ Цветя и рози, Аплодисменти! Ние сме на първия ред “.
Съпругът й Филип Маньол - треньор по френски бокс савате
За юбилея на Анна на 16 август брачният партньор й Филип Маньол й приготвя изненада - прелестна торта, украсена е със фотография от спектакъла на Анна под тепетата и пожеланието за сладостен живот.
„ Френското ми семейство е обвързвано с френския бокс савате. Синът ми го тренира от години, а неговият треньор във Франция стана мой втори брачен партньор. Свързва ни огромната обич, венчахме се преди 4 години, имаме даже църковен брак в „ Св. св. Константин и Елена “ в Пловдив ", декларира тя.
Под тепетата брачният партньор й се усеща като във Филипополис и постоянно се майтапи, че тук самият той е Филип Македонски. Иска му се Пловдив да върне предходния си искра и тъй като е разпален по антиките, с Анна постоянно пътуват до Гърция и Турция.
Синът й носи името на майка й Стефка. *Сам, на 20 години, той избира да живее в Пловдив, а не в Париж, където е роден в центъра на града ", споделя актрисата.
Днес в мансардата на фамилния дом Стефан майстори дизайнерски облекла под знака на своя запазена марка.
Брат й Георги Танчев също е почитател на савате и даже го промотира у нас, създавайки федерация.
„ Десет години се бори, с цел да получи лиценз и реализира фантазията си едвам преди година “, добавя Анна. Днес обаче Георги менажира и галерията на семейство Танчеви - „ Виа Артис - Крум Танчев “. Създава я преди 23 години татко й Крум, който е инженер-озеленител по обучение. „ С нея изкуството влезе в кварталчето зад Военна болница, където е фамилната ни къща. Когато съборихме остарялата й сграда, ние планирахме новата къща по този начин, че в нея да има място за тази изложба “, споделя актрисата.
В двора още на остарялата бащина къща засадили първата магнолия в Пловдив. Днес пловдивчани не подминават зелената къща на ул. „ Славянска “19, където татко й основал и една от първите компании в града за дизайн и рекламни надписи " 1+1 ".*
Цвятко Сиромашки: Пожелавам й да развие и музикалната си заложба
Анна Танчева има божествената опция да бъде обвързвана с духовността - цялото й семейство е такова. Баща й Крум Танчев е от хората, които сътвориха един храм на духовността посредством галерията си “Виа Артис - Крум Танчев “ и посредством художествения дизайн, с който се занимаваше. А по отношение на Ани - задоволително е да видиш очите й и виждаш в тях и музиката, и лъчите, и поезията, и духовността. Наблюдавах я на някои от спектаклите, които тя направи за пловдивчани - първо очите й, които споделят всичко, облеклото, отношението, позитивизма, който основава. С бялата си рокля с шлейфа тя подсещаше на същинска муза, влезнала в нашия свят! При диалозите ни разбрах, че много години е живяла във Франция, само че усетих любовта й към Пловдив.
Хареса ми моноспектакълът й - в девет разнообразни, само че особено подбрани от нея места. Анна даде всичко от себе си на сцената! За всички пловдивчани! Затова желая да й пожелая с изключение на да рецитира, да развие гения си да пее, тъй като тя има и музикална заложба. Иска ми се още нещо - с тази прелестна бяла рокля следващата година да я видя измежду водещите на 6 септември - празника на Пловдив. Все по този начин лъчезарна, магнетична и можеща! И да прибавя - дано е жива и здрава “!
Да се завърнеш в бащината къща с девет балади
„ Деветте балади на Анна Танчева, отдадени на Пловдив, са към този момент история, само че от тези, които прегръщат по този начин, че се сгушваш в тях и не искаш да се отскубнеш”, споделя за нея поетесата Спаска Попова.
“Превърнала се в звезда за многочислените си почитатели, Калиопа се завърна
триумфално в Пловдив, заявявайки му огромната си обич и принадлежност. Огромната й сила засия в душите на всички, които подцениха тежките горещини и с екстаз я последваха из вълшебните къщи на Старинния комплекс.
Да се завърнеш в родния град, само че не като елементарен екскурзиант, а като обичан създател, е чест и привилегия. След 30-годишен престой в Париж, Анна Танчева прегърна обичания си Пловдив и като хубав лебед му подари своите девет прелестни балади, една от друга по-емоционални и съдържателни”, споделя поетесата.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ