Ако вярваме на Горан Брегович, талантът винаги ще излезе на

Ако имаме вяра на Горан Брегович, геният постоянно ще излезе на напред във времето. Няма значение какъв брой тъкмо ще се потиска, рано или късно ще има своето поле за изява. До огромна степен е прав, а един доста прецизен образец е Кристофър Лангън. Неговата история е впечатляваща и още веднъж ще ни подсети думите на Оруел – „ Невежеството е независимост. “. Кристофър е доста надалеч от незнанието, прочее той може да се счита за един от най-интелигентните хора, които са ходили по тази земя. Според някои американски публицисти, това е най-умният човек, който може да откриете в миналото.

Проведеният IQ тест, Кристофър е постигнал резултат сред 195 и 210. В случай, че се чудите, Албърт Айнщайн разполага с коефициент сред 160-190, Леонардо да Винчи разполага с коефициент сред 180-190. Защо обаче не сте чували толкоз доста за 69-годишния Кристофър? Отговорът е, че той самият желае да избяга от светлината на прожекторите и не счита, че би трябвало да показва своите качества. Всеки различен би мечтал да бъде на негово място, само че за Кристофър тази заложба е проклинание.

Роден е през  1952 година в Сан Франциско, Калифорния. Неговата майка Мери е щерка на състоятелен американец, само че в най-ранна възраст е отрязана от фамилното завещание. Неговият биологичен татко ги напуща доста рано и се счита, че умира в Мексико. Майката се омъжва още 3 пъти и има по един наследник от всеки брачен партньор. Нейният втори сътрудник е погубен, третият се самоубива, а Кристофър съумява да израсне с четвъртия си татко. Описва го като провален публицист, който постоянно предпочитал да се напива и да изчезва от вкъщи за дълго време. Заключвал шкафовете в кухнята и не разрешавал на момчетата да се хранят, само че за сметка на това боят бил в основата на всяко едно развлечение.

Често бащата употребявал колан, с цел да ги санкционира. Семейството било извънредно оскъдно, а Лангън си спомня, че има единствено един чифт облекла, като братята му споделяли същата орис. Много постоянно се налагало да се местят и в един миг даже живели в индиански резерват. Когато пристигнало време за записването в учебно заведение, фамилията се намира в Монтана, където Лангън прекарва по-голяма част от детството си. В началните години постоянно бяга от учебно заведение, тъй като го малтретират. Достатъчно пердах имало и вкъщи, въпреки и неговият татко да продължава да го отхвърля. На 12-годишна възраст стартира да подвига тежести и се стимулира да отвърне на своите насилници. Най-накрая съумява да изгони и своя татко от вкъщи.

Когато идва време за гимназията, младежът продължава да пропуща образователни предмети, само че чете най-вече вкъщи си. Успява да стигне до степен, в която да подразни своите учители, тъй като не дават по-качествен материал и затова се насочва към висша математика, физика, философия, латински и гръцки. През 1995 година съумява да получи цялостния набор от точки на SAT изпита, въпреки и съгласно някои очевидци, Кристофър да е спал известно време на чина. Малко по-късно получава цялостна стипендия за колежа Рийд и университета в Чикаго. Избира Чикаго като локация, само че за жал остава в културен потрес и схваща, че е направил неточност, с цел да може обстановката да стане още по-жестока, майка му пропуща времето, с цел да изпрати финансовата информация, която е нужна.

Стипендията е отказана и младежът отпътува за Боузман, където работи като горски огнеборец и след 18 месеца се записва за университета в Монтана. Първо се сблъсква с финансови проблеми и компликации при превозването, по-късно стартира да основава главоболия на учителите си, тъй като същите не могат да го научат на нищо и най-сетне е изпъден от университета. Започва да работи тежка и интензивна работа, с цел да е надалеч от наукгата, като в св-то му ще открием, че се е занимавал със строителство, фермерство, горски рейнджър, даже охранител в клуб. Работил е и в софтуерна компания, само че за доста малко. За разлика от други учени като Робърт Опенхаймер, който израства в заможно семейство и получава опция да се учи от доста по-добри преподаватели, като в следствие работи в американската войска и оказва помощ за основаването на атомната бомба.

От тази позиция, може би би трябвало да се радваме, че Кристофър не работи в тази посока. Ходещият талант по този начин и не съумява да получи някакво схващане, малко откакто го гонят от Чикаго има предпочитание да се запише в Рийд, само че колата му се чупи по пътя и изпуска идващият краен период. Най-вероятно човечеството е изгубило повече, в сравнение с може да подозира, в резултат на инатливи и глупави хора. През 1999 година Кристофър се озовава в Неправителствени организации наречено Мега Фондация, където се събират хора с IQ над 164. Вече живее със своята брачна половинка, която работи като невропсихолог в Мисури. Там Кристофър има плантация и понякога минава през въпросната фондация. През 2008 година се явява в шоуто „ 1 vs 100 “ и печели премията от 250 000 $. От дребното, което можем да знаем за този човек, доближаваме до знанието за „ Теоритичен когнитивен модел на вселената “.

Кристофър развива тази концепция и счита, че както съществува връзка сред нашето схващане и действителността, такава връзка може да съществува сред индивида и вселената. Заявява, че неговата доктрина е същинска и може да се счита като цялост сред концепциите на Джон Арчибалд и Стивън Хокинг. Същият човек декларира, че благодарение на математиката може да потвърди съществуването на Бог, придвижването на душата след гибелта и още доста други. От друга страна припомня, че теологията и логиката не би трябвало да се срещат с религиозната доктрина. Защо неговата доктрина не се разисква и преглежда? Според Кристофър, всичко стартира с 11 септември, като има вяра в опита на Джордж Буш да отвлече вниманието на обществото от неговите лични тайни теории. Какъв обаче е животът на толкоз интелигентен човек?

Представете си, че сте изтощени и изтощени от повтарянето на един и същи материал. Кристофър постоянно заспивал в час, като забавлявал своите съученици, понякога просто се изключвал и записвал своите мисли в тетрадките си и учителите били удовлетворени, до момента в който не виждали какво тъкмо е написано там. Кристофър назовава просветителната система „ Кучето на Павлов “ и счита, че е неуместно да се чака от учениците да стартират да мислят и работят, когато светне лампата. И откакто часовете не са толкоз забавни, младежът се озовава в библиотеката, където никой не му пречи да добива познания и да научава всичко належащо, изпреварвайки доста бързо цялата образователна стратегия и показаният график.

Днес Кристофър е дистанциран доста надалеч от обществото, въпреки всичко не дължи нищо, изключително откакто на 13-14 годишна възраст се постанова да вади картофи, вместо неговият разсъдък да се насочи в избрана посока.

Снимки: Wikipedia