Харчене на милиарди с неясен резултат*
Ако всичко върви по проект, 7-ми блок на АЕЦ “Козлодуй ” би трябвало да е подготвен до 2033-2035 година, малко по-късно и 8-ми. Но строителството на нуклеарни блокове не е като на газопроводи – продължава по-дълго, коства по-скъпо и изисква забележителен човешки запас. Това обясниха специалисти пред българското издание на Euractiv.
Българските ръководещи взеха решение за най-голямата инвестиция в най-новата история – създаване на два нови блока на площадката на атомната централа, за рекордно малко време. Проектът за АЕЦ “Белене ” се роди, живя и умря за интервал от близо 30 години. Новите блокове за АЕЦ “Козлодуй ” имаха шанс. Идеята за тях се появи през 2012 година, когато Народното събрание даде кардинално единодушие за създаване на нова нуклеарна мощ на територията на сегашната централа до януари 2024 година, когато 49-ото Народно заседание утвърди решение за 7-ми и 8-ми блок с технология АР1000.
Решението изненада – нито законът го изисква, нито парламентарният надзор е нужен от позиция на оперативната работа, разяснява за Euractiv ръководителят на Института по енергиен мениджмънт (ИЕМ) Славчо Нейков. Той счита, че ръководещите дължат информация на обществото за какво е било належащо това бързане за новите мощности, откакто законът за нуклеарната енергетика дава право за решения на изпълнителната, не на законодателната власт. Според Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) парламентарната глоба е, с цел да се избегне отговорност.
Депутатите утвърдиха построяването на двата нови блока с технология на “Уестингхаус ”,
без да е призната енергийна тактика
и да е регистрирано развиването на прилежащите на България енергийни пазари. Но Народното събрание е деен съизвършител в процеса още когато през януари 2023 година задължи държавното управление да договаря със Съединени американски щати за сключването на междуправителствено съглашение за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ “Козлодуй ” точно с технологията AP1000.
Бързината, с която бе раздвижен планът, откогато ръководи държавното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, не анулира търсенето на отговори за два от значимите въпроси – за нужния финансов и човешки запас.
Финансовата скица
В края на март ще стане известна цената на плана и на тока от него. Към момента е ясно, че до 25-30% от разноските ще са за сметка на страната, а останалата част от финансирането ще се обезпечи посредством заеми (от държавната енергетика, б.а.). Въпреки че за АЕЦ “Белене ” държавната гаранция за заемно финансиране беше изключена с решение на Народното събрание за изискванията за строителство, в изявление за Българска телеграфна агенция през декември зам.-министърът на енергетиката Никола Николов позволи такава за двата блока на “Козлодуй ”. Държавната гаранция ще бъде от помощ за набирането на заемен запас, споделя той.
Енергийният министър дефинира като последна цена за новите реактори 25 милиарда лв.. Но преобладаващите отзиви на специалисти са, че те ще надвишават 30 милиарда лв.. Няма нуклеарен план в света, чиято последна цена да не се е трансформирала. Пред Euractiv двама от тях – Славчо Нейков и проф. Валентин Колев от Електротехническия факултет на ТУ-София, показаха подозрения в икономическата аргументираност на плана.
Според проф. Колев ще бъде доста мъчно да се намерят банки, които да финансират плана и в случай че това се случи, ще е индикатор за неговата жизненост. “Ако одобряваме, че ще произвеждаме 15 тераватчаса годишно, при 20 години работа прави 300 тераватчаса. Разделете 35 милиарда лв. на 300 и получавате 115 лева/MWh, само че това е единствено инвестицията. Не са включени разноски като горивна съставния елемент и доста други, тъй че цената няма по какъв начин да стане под 200-250 лв. за мегаватчас (100-125 евро, б.а.) ”, изяснява проф. Колев, който членува и в Американската асоциация на енергийните инженери. Уверенията на енергийния министър Румен Радев са, че токът от новите блокове на АЕЦ “Козлодуй ” ще коства 65 евро/MWh.
При план за 30-35 милиарда лв.
няма да е елементарно да се обезпечи и 20% самоучастие, споделя проф. Колев. Той напомни изследването на HSBS за АЕЦ “Белене ”, съгласно което цената на тока от втора атомна ще е 75 евро/MWh и това е наклонило везните планът да не се осъществя.
Засега няма изясненост по какъв начин ще се изплатят новите нуклеарни мощности, разяснява и Славчо Нейков, съгласно който действително става дума за повече от 30-40 милиарда лв., които ще заплати България. Всяко прекъсване на работата оскъпява в допълнение инвестицията, декларира той.
Наскоро по БНР различен енергиен специалист – Георги Стефанов, също изрази опасения да не се стигне до Белене 2.0 – харчене на пари без краен резултат. “Изграждането на една мощ би трябвало да се гледа по този начин: какъв брой пари ни трябват, какъв брой пари ще спечелим и по-късно какъв брой пари ще платим за обезвреждането, когато се затвори АЕЦ-а и за поддържането на нуклеарните боклуци ”, сподели Стефанов.
Базовите мощности
Въпреки изразените подозрения в икономическата целенасоченост на плана, проф. Колев отбелязва, че до 2047 година, когато ще бъдат изведени от употреба 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй ”, България би трябвало да е построила заместващи базови мощности. Още по-рано стопират и въглищните Топлоелектрическа централа до 2035 или 2038 година, защото няма по какъв начин да работят при себестойност 300 лв. на мегаватчас.
Според Славчо Нейков обаче на пазара настава тотална преоценка на ролята на базовите мощности, която занапред ще се трансформира още по метод, който ни е мъчно да осмислим. “Ето ви две аргументи, заради които тази роля се трансформира – от ден на ден бизнеси и битови консуматори в бъдеще ще разчитат на лично произвеждане, втората са батериите, където измененията са в геометрична градация. А да не забравяме и конкуренцията вътре в самата нуклеарна енергетика сред стандартните и модулните реактори ”.
Решенията за нови базови мощности са като пукотевица слепешката без енергийна тактика, която да ги обоснове с планирано ползване, отчитане на развиването на прилежащите на България пазари, развиването на ВЕИ и водородната стопанска система и други
Кадрите
Кой ще строи новите реактори на площадката на АЕЦ “Козлодуй ”? Изборът падна върху южнокорейската “Хюндай ”, само че обстановката с фрагментите в България е доста тежка. В България към този момент съвсем няма заварчици, а ще вършим АЕЦ, споделя проф. Валентин Колев. Ако въпросът с фрагментите не бъде решен авансово, планът ще се оскъпи още, споделя и ръководителят на Института за енергиен мениджмънт. За строителството са нужни най-малко 300 инженери и до 10 000 души средноквалифицирана работна ръка, само че не разполагаме с тях, отбелязва Славчо Нейков.
Слаб е ползата и към специалността “Топлоенергетика и нуклеарна енергетика ” в Техническия университет-София, където претендентите са не повече от десетина индивида – въпреки това професионално направление да е предпазено, което значи, че студентите не заплащат семестриални такси и получават стипендии. Изглежда, че с изключение на заварчици, България ще би трябвало да внася и инженери от чужбина.
За строителството на газопровода “Турски/Балкански поток ” съветската компания “Газпром ” обезпечи строителите от Русия и Беларус. 150-километровата тръба беше подготвена за близо година, а в строителството участваха близо 2000 задгранични служащи. Изграждането на двата реактора на АЕЦ ще отнеме минимум десетилетие, а заварчици и нуклеарни инженери с парламентарни решения не се създават.
3е news
*Заглавието е на редакцията
Българските ръководещи взеха решение за най-голямата инвестиция в най-новата история – създаване на два нови блока на площадката на атомната централа, за рекордно малко време. Проектът за АЕЦ “Белене ” се роди, живя и умря за интервал от близо 30 години. Новите блокове за АЕЦ “Козлодуй ” имаха шанс. Идеята за тях се появи през 2012 година, когато Народното събрание даде кардинално единодушие за създаване на нова нуклеарна мощ на територията на сегашната централа до януари 2024 година, когато 49-ото Народно заседание утвърди решение за 7-ми и 8-ми блок с технология АР1000.
Решението изненада – нито законът го изисква, нито парламентарният надзор е нужен от позиция на оперативната работа, разяснява за Euractiv ръководителят на Института по енергиен мениджмънт (ИЕМ) Славчо Нейков. Той счита, че ръководещите дължат информация на обществото за какво е било належащо това бързане за новите мощности, откакто законът за нуклеарната енергетика дава право за решения на изпълнителната, не на законодателната власт. Според Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията (ЦИД) парламентарната глоба е, с цел да се избегне отговорност.
Депутатите утвърдиха построяването на двата нови блока с технология на “Уестингхаус ”,
без да е призната енергийна тактика
и да е регистрирано развиването на прилежащите на България енергийни пазари. Но Народното събрание е деен съизвършител в процеса още когато през януари 2023 година задължи държавното управление да договаря със Съединени американски щати за сключването на междуправителствено съглашение за създаване на нова нуклеарна мощ в АЕЦ “Козлодуй ” точно с технологията AP1000.
Бързината, с която бе раздвижен планът, откогато ръководи държавното управление на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, не анулира търсенето на отговори за два от значимите въпроси – за нужния финансов и човешки запас.
Финансовата скица
В края на март ще стане известна цената на плана и на тока от него. Към момента е ясно, че до 25-30% от разноските ще са за сметка на страната, а останалата част от финансирането ще се обезпечи посредством заеми (от държавната енергетика, б.а.). Въпреки че за АЕЦ “Белене ” държавната гаранция за заемно финансиране беше изключена с решение на Народното събрание за изискванията за строителство, в изявление за Българска телеграфна агенция през декември зам.-министърът на енергетиката Никола Николов позволи такава за двата блока на “Козлодуй ”. Държавната гаранция ще бъде от помощ за набирането на заемен запас, споделя той.
Енергийният министър дефинира като последна цена за новите реактори 25 милиарда лв.. Но преобладаващите отзиви на специалисти са, че те ще надвишават 30 милиарда лв.. Няма нуклеарен план в света, чиято последна цена да не се е трансформирала. Пред Euractiv двама от тях – Славчо Нейков и проф. Валентин Колев от Електротехническия факултет на ТУ-София, показаха подозрения в икономическата аргументираност на плана.
Според проф. Колев ще бъде доста мъчно да се намерят банки, които да финансират плана и в случай че това се случи, ще е индикатор за неговата жизненост. “Ако одобряваме, че ще произвеждаме 15 тераватчаса годишно, при 20 години работа прави 300 тераватчаса. Разделете 35 милиарда лв. на 300 и получавате 115 лева/MWh, само че това е единствено инвестицията. Не са включени разноски като горивна съставния елемент и доста други, тъй че цената няма по какъв начин да стане под 200-250 лв. за мегаватчас (100-125 евро, б.а.) ”, изяснява проф. Колев, който членува и в Американската асоциация на енергийните инженери. Уверенията на енергийния министър Румен Радев са, че токът от новите блокове на АЕЦ “Козлодуй ” ще коства 65 евро/MWh.
При план за 30-35 милиарда лв.
няма да е елементарно да се обезпечи и 20% самоучастие, споделя проф. Колев. Той напомни изследването на HSBS за АЕЦ “Белене ”, съгласно което цената на тока от втора атомна ще е 75 евро/MWh и това е наклонило везните планът да не се осъществя.
Засега няма изясненост по какъв начин ще се изплатят новите нуклеарни мощности, разяснява и Славчо Нейков, съгласно който действително става дума за повече от 30-40 милиарда лв., които ще заплати България. Всяко прекъсване на работата оскъпява в допълнение инвестицията, декларира той.
Наскоро по БНР различен енергиен специалист – Георги Стефанов, също изрази опасения да не се стигне до Белене 2.0 – харчене на пари без краен резултат. “Изграждането на една мощ би трябвало да се гледа по този начин: какъв брой пари ни трябват, какъв брой пари ще спечелим и по-късно какъв брой пари ще платим за обезвреждането, когато се затвори АЕЦ-а и за поддържането на нуклеарните боклуци ”, сподели Стефанов.
Базовите мощности
Въпреки изразените подозрения в икономическата целенасоченост на плана, проф. Колев отбелязва, че до 2047 година, когато ще бъдат изведени от употреба 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ “Козлодуй ”, България би трябвало да е построила заместващи базови мощности. Още по-рано стопират и въглищните Топлоелектрическа централа до 2035 или 2038 година, защото няма по какъв начин да работят при себестойност 300 лв. на мегаватчас.
Според Славчо Нейков обаче на пазара настава тотална преоценка на ролята на базовите мощности, която занапред ще се трансформира още по метод, който ни е мъчно да осмислим. “Ето ви две аргументи, заради които тази роля се трансформира – от ден на ден бизнеси и битови консуматори в бъдеще ще разчитат на лично произвеждане, втората са батериите, където измененията са в геометрична градация. А да не забравяме и конкуренцията вътре в самата нуклеарна енергетика сред стандартните и модулните реактори ”.
Решенията за нови базови мощности са като пукотевица слепешката без енергийна тактика, която да ги обоснове с планирано ползване, отчитане на развиването на прилежащите на България пазари, развиването на ВЕИ и водородната стопанска система и други
Кадрите
Кой ще строи новите реактори на площадката на АЕЦ “Козлодуй ”? Изборът падна върху южнокорейската “Хюндай ”, само че обстановката с фрагментите в България е доста тежка. В България към този момент съвсем няма заварчици, а ще вършим АЕЦ, споделя проф. Валентин Колев. Ако въпросът с фрагментите не бъде решен авансово, планът ще се оскъпи още, споделя и ръководителят на Института за енергиен мениджмънт. За строителството са нужни най-малко 300 инженери и до 10 000 души средноквалифицирана работна ръка, само че не разполагаме с тях, отбелязва Славчо Нейков.
Слаб е ползата и към специалността “Топлоенергетика и нуклеарна енергетика ” в Техническия университет-София, където претендентите са не повече от десетина индивида – въпреки това професионално направление да е предпазено, което значи, че студентите не заплащат семестриални такси и получават стипендии. Изглежда, че с изключение на заварчици, България ще би трябвало да внася и инженери от чужбина.
За строителството на газопровода “Турски/Балкански поток ” съветската компания “Газпром ” обезпечи строителите от Русия и Беларус. 150-километровата тръба беше подготвена за близо година, а в строителството участваха близо 2000 задгранични служащи. Изграждането на двата реактора на АЕЦ ще отнеме минимум десетилетие, а заварчици и нуклеарни инженери с парламентарни решения не се създават.
3е news
*Заглавието е на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ