Ако всички ние и всяко нещо във вселената всъщност сме

Ако всички ние и всяко нещо във вселената в действителност сме герои в някаква гигантска компютърна игра не е наложително да го знаем. Идеята, че вселената е симулация звучи като сюжета на „ Матрицата “, само че също е и изцяло законна научна догадка.

Според доста съществени учени като Нийл деГрас Тайсън, шеф на Планетариума Хейдън, част от Американския Музей по естествена история, възможностите цялото съществувание да е стратегия на хард диска на някой различен са 50-50. „ Мисля, че вероятността може да е доста огромна “, споделя той. Той показва пропастта сред интелигентността на човек и на шимпанзе, макар обстоятелството, че в действителност споделяме 98% от нашето ДНК. Някъде там може да има създание, чиято просветеност надвишава по сходен метод нашата лична. „ Ние бихме били разлигавени, глупави идиоти в тяхно наличие “, споделя той.

Ако казусът е подобен, тогава ми е елементарно да си показва, че всичко в нашия живот е просто създание на някаква друга същина за нейно забавление.

Виртуални мозъци

Един от известните причини в интерес на хипотезата за симулация идва от философа Ник Бострум от Университета Оксфорд през 2003 година. Той допуска, че членове на високо развита цивилизация, с невъобразима компютърна мощност, може да са решили да пуснат симулация на своите предшественици. Те евентуално биха имали опцията да пускат доста такива симулации до точката, когато болшинството от мозъците към този момент биха били изкуствен интелект, т.е. досега когато изкуственият разсъдък заменя истинските мозъци на предците. По статистическата логичност на тази обосновка е доста по-вероятно ние да сме измежду симулираните мозъци.

Има и друга причина да се счита, че може да сме виртуални. Например колкото повече учим за вселената, толкоз повече разбираме, че тя е основана на математически закони. Може би това е функционалност на природата на нашата галактика. “Ако бях воин в компютърна игра, бих открил също, че разпоредбите са изцяло твърди и математически “, споделя Макс Тегмарк, космолог в Масачузетския софтуерен институт (MIT).

Това просто отразява компютърния код, на който е написано всичко.

Идеи от осведомителната доктрина не престават да се появяват във физиката. „ В моето проучване открих нещо доста необичайно “, споделя Джеймс Гейтс, научен физик в Университета Мериленд. „ Стигнах до кодове за поправяне на неточности – те са това, което кара браузърите да работят. Защо се намираха в уравнението, което изучавах за кварки, електрони и суперсиметрия? Това ме води до ясното схващане, че към този момент не мога да споделям, че хора като Макс са луди. “

Място за песимизъм

Все отново не всички са съгласни с такава обосновка.

Ако всякога намираш IT решения на проблемите си, може би това е просто волност на момента – нещо като в случай че си чук и всеки проблем ти наподобява на гвоздей.

Статистическият мотив, че множеството мозъци в бъдещето ще са изкуствени, а не биологични също не е даденост, счита Лиза Рандал, научен физик в Университета Харвард. „ Това не се базира на добре дефинирани вероятности “. Рандал добавя, че даже не схваща напълно, за какво други учени намират хипотезата че вселената може да е симулация за занимателна. „ Всъщност ми е доста забавно, за какво толкоз доста мислят, че това е забавен въпрос “. Тя прави оценка възможностите тази концепция да се окаже истина на „ безспорна нула “.

Такава екзистенциална догадка нормално е непроверима, само че някои учени считат, че могат да открият пробни доказателства, че фактически живеем в компютърна игра. Една от концепциите е, че програмистите могат да „ режат ъгли “, с цел да създадат симулацията по-лесна. „ Ако има симулация на вселената, тя би имала същите проблеми на компютърния запас, каквито имаме и ние, тогава законите на физиката би трябвало да бъдат сложени в краен лимит на краен брой точки, засилени до вероятен краен най-много “, споделя Зорее Давуди, физик в MIT. “Тогава се връщаме обратно и гледаме какви тъкмо знаци ще намерим, че сме стартирали от не непрестанно пространство – време ”. Такова доказателство може да вземем за пример да пристигна във формата на извънредно систематизиране на силите сред галактическите лъчи, нагряващи земята, което ще допуска, че време-пространството не е непрестанно, а е формирано от дискретни точки. „ Точно такова доказателство би убедило мен като физик “, споделя Гейтс. Въпреки това, доказването на тъкмо противоположното, че вселената е същинска, може да се окаже още по-трудно.

Няма да намерите доказателство, че не сме в симулация, тъй като всяко доказателство може да се симулира,

счита Дейвид Чалмърс, професор по философия от Университета Ню Йорк.

Животът, вселената и всичко останало

Ако се окаже, че ние в действителност живеем в някаква версия на Матрицата, какво от това? „ Може да сме в симулация, а може да не сме, само че в случай че въпреки всичко сме, не е толкоз зле “, споделя Чалмърс.

„ Моят съвет е да излезете на открито и да вършиме нещо в действителност забавно “, споделя Тегмарк, „ тъй че симулацията да не ви изключи. “

Някои учени обаче са по-съзерцателни, казвайки, че хипотезата издига някои тежки духовни въпроси.

Ако хипотезата за симулация е вярна, то ние отваряме вратата към безконечния живот и възкресението и въобще към неща, които до момента били дискутирани единствено в подтекста на религията,

споделя Гейтс.

Причината за това е елементарна: в случай че сме част от компютърна стратегия, то аз мога да постоянно да пущам програмата още веднъж и още веднъж, до момента в който имам компютър, който работи.

Ако някой някъде е основал нашата симулация, дали това го прави Бог? „ Ние в тази галактика можем да сътворяваме симулирани светове и в това няма нищо призрачно “, добавя Дейвид Чалмърс. „ Нашият основател не е изключително нереален, просто някой младеж – хакер от прилежащата галактика. “ Завъртете картината и ще видите, че ние сме богове над нашите лични компютърни творения. „ Ние не гледаме на себе си като на божества, до момента в който програмираме Марио, макар че имаме властта да решаваме какъв брой високо може да скача той, “ споделя Тайсън. „ Няма причина да считаме че са всесилни, единствено тъй като управляват всичко което вършим. “

Симулираната галактика повдига още един доста обезпокоителен миг, споделя Тайсън:

Какво би станало в случай че някой бъг срине цялата стратегия?