Радан Кънев отчете голямата грешка на Демократична България за местните избори
Ако виждам една основна стратегическа неточност на управлението на Демократична България, то беше кардиналното отменяне на разновидността поддръжка за самостоятелни претенденти за кметове.
До този извод след локалния избор стигна евродепутатът и зам.-председател на ДСБ Радан Кънев.
Публикуваме цялото му изказване в обществената мрежа Фейсбук без редакторска интервенция:
" Минаха първите страсти - и от триумфите, и от неуспехите. Остава доста работа за извършване и изводите - такива, каквито всеки е направил за себе си. Не като интелектуално упражнение, а като тенденция за политически дейности и решения през идващите месеци, в интервала до парламентарните и президентски избори. И на първо място - до идващите локални избори, тъй като същински политически пробив без национална политическа конструкция просто не е вероятен.
Моите заключения:
1. Местните избори демонстрираха голяма социална сила за по-добро ръководство. Нарочно не споделям “за смяна ” - тъй като българските жители демонстрираха, че не желаят смяна непременно. Искат по-добра власт. А това е друго.
2. От Демократична България не успяхме да използваме тази сила, с изключение на на балотажите за кметове в столичните региони. Не успяхме най-много заради страхливо и сбъркано стратегическо целеполагане на политическо равнище, а не заради слаби претенденти, слаба акция или тактически неточности.
Независимо от това - главно с помощта на избора за районни кметове и съветници в София, сме в безспорно по-силна позиция в сравнение с преди изборите. Днес имаме политически запас и екип, с който да следваме нови и по-амбициозни стратегически цели, стига да успеем да се обединим към тях.
3. Българска социалистическа партия не може да бъде опция, за кой ли път. Може да предложи “промяна ” - само че смяна към по-лошо. И гласоподавателите чудесно го схващат. Със сигурност не може да предложи по-добро ръководство, с изключение на с няколко мощни мажоритарни кандидатури, които “пробиха ” в обособени регионални и общински центрове.
4. Националистите също не са опция в българската политика. Те имат своето устойчиво и закономерно наличие, главно през (поне демонстративно) най-умерената си секта Вътрешна македонска революционна организация, само че са по-скоро дежурна патерица на статуквото, а не избор за смяна.
5. Демократичната общественост, хората, които показват през избора си воля за усъвършенстване на живота, които желаят пълноценно реализиране на капацитета на българската нация, не се изчерпват с " Демократична България ", а още по-малко - с обединението в този си учредителен тип. Пробивът към по-добро ръководство на национално равнище е вероятен, само че той изисква пълноценни заключения от миналите избори и смели политически дейности.
Няколко бележки в тази посока:
- Системните опити Демократична България и цялата демократична общественост да бъдат набедени за “леви ”, “либерали ”, “зелени левичари ” и прочие, вместо да избодат очи, изписаха вежди. Никой типичен десен гласоподавател не отиде при ръководещите ГЕРБ/ВМРО по силата на тази евтина агитация. Коалицията ГЕРБ/СДС остана също толкоз непривлекателна за “сините ” гласоподаватели, колкото ГЕРБ самичък по себе си, да не кажа повече.
- Очевидно е, че тематиките, свързани със свободата и законността (в това число, само че напълно освен, медийна независимост и промяна в правосъдието), имат необятна социална поддръжка. Още по-ясна е поддръжката за политики в отбрана на чистата и здравословна околна среда и градска среда.
- Накратко - съюзът сред обичайните “десни ” и политици, общественици и водачи на мнение с “либерални ” и “зелени ” дела е логически, перспективен и сполучлив, даже когато е на моменти сложен и под напрежение. Този съюз би трябвало да се развива, а не отхвърля.
- Ако виждам една основна стратегическа неточност на управлението на Демократична България, то беше кардиналното отменяне на разновидността поддръжка за самостоятелни претенденти за кметове. Не разисквам съответните проблеми, а политическата философия зад това решение. Вярвам, че различен стратегически метод, задоволително рано деклариран, можеше да даде на демократичната общественост балотажи и евентуално - кметове в София и други огромни градове. Разбира се, това е моето персонално мнение, което в никакъв случай не е било загадка. Разбирам и противоположната логичност, само че мисля, че на тези избори тя ни подведе в неверна посока. Предстои сериозен вътрешен спор, който има дълбочина и значение надалеч оттатък нормалните заклинания в обществените мрежи.
- Същото се отнася за отхвърли от коалиране в по-малките общини, където Демократична България остана всеобщо непредставена или показана с 1-2 съветници. На идните парламентарни избори, в случай че не се вземат незабавни ограничения в тази посока, тази уязвимост може да има съдбовен резултат.
В умозаключение: “Демократична България ” би трябвало освен да продължи съществуването си. Трябва, по думите на единия от съпредседателите си, Hristo Ivanov, да премине в “друго агрегатно положение ”. Да престанем да обсъждаме смисъла от обединението, а да стартираме да приказваме за нейното обединяване в действителна политическа мощ - с общо национално групово управление и либерален модел за взимане на решения, с общи структури в цялата страна, а освен в столицата, с общи механизми за привличане на авторитетни локални и национални политици и водачи на публично мнение.
И напълно не на последно място - с общи хрумвания и позиции по най-важните ежедневни проблеми на българите - приходи и сигурност, както и по основните въпроси на политиката на 21 век - миграция, битка с измененията в климата и рецесията на околната среда, бъдещето на пазара на труда в цифровата епоха, нелоялната конкуренция и комерсиалните войни сред Китай и Съединени американски щати, имперските упоритости на Ердоган и Путин.
Ясно ми е, че такова обединяване ще срещне отпора на постоянно самодостатъчните партийни апарати, заети с наместване на имена в късите описи на “сигурните избираеми места ”. Но би трябвало да разберем, че до момента в който се занимаваме с този вид действия, нямаме никаква вяра да изпълним огромните промени, които обещаваме. Те изискват да вземем властта - не като дребния сътрудник, не като коректив, не като легитимация и декорация. А като съществена политическа мощ. Това е допустимо единствено с национална конструкция от стотици селски кметове и общински съветници, десетки общински кметове, кметове в най-големите градове и мощна, единна парламентарна група. Нужна ни е 10-12 годишна политическа тактика, а не блъскане към следващата изборна преграда.
И София сподели, че такава тактика е допустима, в случай че имаме нужната храброст и сила. "
До този извод след локалния избор стигна евродепутатът и зам.-председател на ДСБ Радан Кънев.
Публикуваме цялото му изказване в обществената мрежа Фейсбук без редакторска интервенция:
" Минаха първите страсти - и от триумфите, и от неуспехите. Остава доста работа за извършване и изводите - такива, каквито всеки е направил за себе си. Не като интелектуално упражнение, а като тенденция за политически дейности и решения през идващите месеци, в интервала до парламентарните и президентски избори. И на първо място - до идващите локални избори, тъй като същински политически пробив без национална политическа конструкция просто не е вероятен.
Моите заключения:
1. Местните избори демонстрираха голяма социална сила за по-добро ръководство. Нарочно не споделям “за смяна ” - тъй като българските жители демонстрираха, че не желаят смяна непременно. Искат по-добра власт. А това е друго.
2. От Демократична България не успяхме да използваме тази сила, с изключение на на балотажите за кметове в столичните региони. Не успяхме най-много заради страхливо и сбъркано стратегическо целеполагане на политическо равнище, а не заради слаби претенденти, слаба акция или тактически неточности.
Независимо от това - главно с помощта на избора за районни кметове и съветници в София, сме в безспорно по-силна позиция в сравнение с преди изборите. Днес имаме политически запас и екип, с който да следваме нови и по-амбициозни стратегически цели, стига да успеем да се обединим към тях.
3. Българска социалистическа партия не може да бъде опция, за кой ли път. Може да предложи “промяна ” - само че смяна към по-лошо. И гласоподавателите чудесно го схващат. Със сигурност не може да предложи по-добро ръководство, с изключение на с няколко мощни мажоритарни кандидатури, които “пробиха ” в обособени регионални и общински центрове.
4. Националистите също не са опция в българската политика. Те имат своето устойчиво и закономерно наличие, главно през (поне демонстративно) най-умерената си секта Вътрешна македонска революционна организация, само че са по-скоро дежурна патерица на статуквото, а не избор за смяна.
5. Демократичната общественост, хората, които показват през избора си воля за усъвършенстване на живота, които желаят пълноценно реализиране на капацитета на българската нация, не се изчерпват с " Демократична България ", а още по-малко - с обединението в този си учредителен тип. Пробивът към по-добро ръководство на национално равнище е вероятен, само че той изисква пълноценни заключения от миналите избори и смели политически дейности.
Няколко бележки в тази посока:
- Системните опити Демократична България и цялата демократична общественост да бъдат набедени за “леви ”, “либерали ”, “зелени левичари ” и прочие, вместо да избодат очи, изписаха вежди. Никой типичен десен гласоподавател не отиде при ръководещите ГЕРБ/ВМРО по силата на тази евтина агитация. Коалицията ГЕРБ/СДС остана също толкоз непривлекателна за “сините ” гласоподаватели, колкото ГЕРБ самичък по себе си, да не кажа повече.
- Очевидно е, че тематиките, свързани със свободата и законността (в това число, само че напълно освен, медийна независимост и промяна в правосъдието), имат необятна социална поддръжка. Още по-ясна е поддръжката за политики в отбрана на чистата и здравословна околна среда и градска среда.
- Накратко - съюзът сред обичайните “десни ” и политици, общественици и водачи на мнение с “либерални ” и “зелени ” дела е логически, перспективен и сполучлив, даже когато е на моменти сложен и под напрежение. Този съюз би трябвало да се развива, а не отхвърля.
- Ако виждам една основна стратегическа неточност на управлението на Демократична България, то беше кардиналното отменяне на разновидността поддръжка за самостоятелни претенденти за кметове. Не разисквам съответните проблеми, а политическата философия зад това решение. Вярвам, че различен стратегически метод, задоволително рано деклариран, можеше да даде на демократичната общественост балотажи и евентуално - кметове в София и други огромни градове. Разбира се, това е моето персонално мнение, което в никакъв случай не е било загадка. Разбирам и противоположната логичност, само че мисля, че на тези избори тя ни подведе в неверна посока. Предстои сериозен вътрешен спор, който има дълбочина и значение надалеч оттатък нормалните заклинания в обществените мрежи.
- Същото се отнася за отхвърли от коалиране в по-малките общини, където Демократична България остана всеобщо непредставена или показана с 1-2 съветници. На идните парламентарни избори, в случай че не се вземат незабавни ограничения в тази посока, тази уязвимост може да има съдбовен резултат.
В умозаключение: “Демократична България ” би трябвало освен да продължи съществуването си. Трябва, по думите на единия от съпредседателите си, Hristo Ivanov, да премине в “друго агрегатно положение ”. Да престанем да обсъждаме смисъла от обединението, а да стартираме да приказваме за нейното обединяване в действителна политическа мощ - с общо национално групово управление и либерален модел за взимане на решения, с общи структури в цялата страна, а освен в столицата, с общи механизми за привличане на авторитетни локални и национални политици и водачи на публично мнение.
И напълно не на последно място - с общи хрумвания и позиции по най-важните ежедневни проблеми на българите - приходи и сигурност, както и по основните въпроси на политиката на 21 век - миграция, битка с измененията в климата и рецесията на околната среда, бъдещето на пазара на труда в цифровата епоха, нелоялната конкуренция и комерсиалните войни сред Китай и Съединени американски щати, имперските упоритости на Ердоган и Путин.
Ясно ми е, че такова обединяване ще срещне отпора на постоянно самодостатъчните партийни апарати, заети с наместване на имена в късите описи на “сигурните избираеми места ”. Но би трябвало да разберем, че до момента в който се занимаваме с този вид действия, нямаме никаква вяра да изпълним огромните промени, които обещаваме. Те изискват да вземем властта - не като дребния сътрудник, не като коректив, не като легитимация и декорация. А като съществена политическа мощ. Това е допустимо единствено с национална конструкция от стотици селски кметове и общински съветници, десетки общински кметове, кметове в най-големите градове и мощна, единна парламентарна група. Нужна ни е 10-12 годишна политическа тактика, а не блъскане към следващата изборна преграда.
И София сподели, че такава тактика е допустима, в случай че имаме нужната храброст и сила. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ