Ако ви попитаме за най-популярния и легендарен кораб, превърнал се

Ако ви попитаме за най-популярния и именит транспортен съд, трансформирал се в покруса, с няколко кино акомодации, то незабавно ще си спомните за Титаник. Истината е, че при започване на XX век, корабоплаването въобще не е толкоз покрай безпроблемната технология. Ливърпулското създание се оказва в действителност впечатляващо, само че години след него ще има още един транспортен съд, който ще влезе във вечерните вести. Историята на океанския лайнер може да носи много въпроси, като един от всички е привързан с товара му. Популярният Принц на Aстурия и до през днешния ден остава с доста митове.

Испанският транспортен съд потегля от крайбрежията на Европа и се насочва към Бразилия. Целта му е известния карнавал в Рио. Силес Пена може да опише доста, само че най-много тъй като е имал опция да преживее целия призрачен сън и да опише в елементи какво в действителност се случва. Пена работи като електротехник на борда и си спомня, че в миналото даже е бил издирван за работа на борда на Титаник, който потегля на 14 април 1912 година

Избягвайки тази оферта за работа, Пена получава покана за Северния Атлантически океан и правото да бъде на борда на гордостта на Испанския търговски флот. Поръчката е направена в Шотландия и отплаването е планувано от Барселона на 17 февруари 1916 година Това е първият и последният път, когато някой ще го види. Около век по-късно историята е известна като Испанския Титаник, а в Южна Америка ще го назовават – Бразилският Титаник. Останките на този транспортен съд не престават да са смъртоносни за мнозина и през годините са помогнали за отнемането на живота на редица авантюристи.

На 5 март 1916 година е записана датата на Карнавала, който ще бъде последната спирка в Бразилия. Пасажерите от първа класа се любуват на празненството, танцуват и се радват на особено поканения оркестър на борда. Корабът е с дължина от 150 метра и разполага с бална зала, предлага на някои от заможните посетители посещаване на библиотеката, време за сауната, място за пушене на пури. Регистрирани са 654 пасажера и 193 души екипаж. Според историците, на борда има още към 1000 души, които съпровождат главните европейски посетители. Налични са и бежанци, които се пробват да избягат по-далече от фронта на Първата Световна война, който по това време стартира да се разраства фрапантно. Има задоволително хора от Европа, които търсят новия живот в Южна Америка.

Щом корабът стартира да потъва, Силес Пена скача от борда и съумява да се задържи върху дървен сандък, до момента в който не е изхвърлен на брега на остров Илхадела, част от Бразилия. Чака към една седмица, преди да бъде избавен. Гратисчиите в никакъв случай не са включени в формалният брой на жертвите. Спасени са 143-ма души. Според бразилските управляващи, злополуката е една от най-големите в последните години, когато са регистрирани близо 2000 потънали кораба.

Тук идва и един от най-важните въпроси, които може да потърсите: за какво този транспортен съд е потопен. До през днешния ден това е композиция от обстоятелството и исторически данни, смесени с някои недоказани теории. Присъстват няколко книги, които са издадени и на двата континента. Разследване е направено преди повече от 106 години. Застрахователната компания Лойд не може да открие причина за потъването на кораба. Всичко е една добре защитавана загадка, която най-вероятно няма да бъде разкрита. А в случай че има хора, които знаят какво тъкмо се е случило, то най-вероятно към този момент не са сред живите.

Нощта, в която лайнерът потъва, множеството пасажери се любуват на празненството. Това е угощение, устроено за идването в Сао Пауло. Два дни по-късно останалите посетители ще слязат на брега на Монтевидео. На 3-я ден се чака да стигнат и до Буенос Айрес. Нощта не е толкоз спокойна, има стихия, която носи тежки дъждове и мъгла, която не разрешава фарът Понта до Бой да се види в далечината. Капитанът отклонява кораба покрай бреговата линия.

Около четири часа сутринта следва удар, последван от голяма дупка в трюма. Парният мотор експлоадира. Необходими са към 5 минути, за цялото поглъщане. Екипажът няма никакво време даже да спусне избавителните лодки. На борда има една от най-съвременните технологии и един от най-модерните телеграфи, само че няма време да се изпрати сигнал за помощ.

Пътуващите от Барселона за Бразилия ще не престават да настояват, че на борда има към 40 милиона паунда в злато – възнаграждение на английското държавно управление за Аржентина, като това е таксата, която ще би трябвало да се даде за храната, изпратена по време на войната. Изпратени са и към хиляди писма с интернационална поща, ресурси от френски алкохол и 8 скулптури на испански колонизатори, които да се вдигнат в аржентинската столица. Според Силес, на борда има и втора пратка, която не е записана – злато. Чистата форма доближава тегло от 11 тона, което е напуснало испанската банка и би трябвало да стигне до Аржентина.

За него, това е бил сериозен атентат и някой просто се е опитал да вземе толкоз скъпата пратка. В нощта на нещастието, някои си спомнят един доста чудноват случай. По време на бурята, един дребен товарен транспортен съд се появява пред лайнера и няколко сандъка с незнаен товар са свалени и натоварени на борда. Има и още един забавен детайл в цялото уравнение.

Капитан Хосе Лотина е липсващ малко преди да се случи детонацията. Той в никакъв случай повече не е открит, тялото му липсва и никой от оживелите не знае къде е. Катастрофата е на всяка първа страница на вестниците. Посочени са имената на всички оживели, историята продължава да обикаля половината свят. Малко по-късно ще стартират да се описват най-различни диви истории, които ще продължат да изненадват всички.

Ще се твърди, че капитанът се е самоубил, допустимо е корабът да е ударен от немско торпедо. Не са малко и наследниците, които ще отидат да изследват кораба и ще се гмуркат, с цел да търсят още следи и злато. Водолазите в никакъв случай не желаят да бъдат интервюирани, даже и откакто се спуснат на дъното. Мнозина ще настояват, че тъкмо този район към Бразилия може да е напълно ново копие на Бермудския триъгълник.

На тъкмо това място и до през днешния ден компасите стартират да се объркат, затова и това може да се преглежда като една злокобна гробница за кораби. Някои водолази съумяват да извадят статуите и да ги подарят на аржентинския морски музей. Властите се пробват да спрат разграбването и опитите на инцидентни водолази да завлечен други ценни  артефакти, които да излязат на онлайн тържищата. Какво в действителност се е случило, никой не знае, само че в случай че е имало  злато на борда на този транспортен съд, някой най-вероятно може към този момент да го е разкрил.