Туптящи сърца: любов и гангстери по френски
Ако в " Емилия Перес " Жак Одиар си показа като опера историята на мексикански наркобарон, решил да смени пола си и да поеме по пътя към изкуплението, то в " Туптящи сърца " - различен от френските любимци на миналата година, с оперен обсег се споделя любовна история за двама млади, разделяни и събирани от живота и - още веднъж - от незаконната му страна.
Французите знаят по какъв начин се вършат тези неща - филмът има над 4.3 милиона фенове в родината си и повече номинации за националните награди " Сезар " (13) даже от " Емилия Перес " (12), въпреки да остана с едничка статуетка. Той се срещна с българските фенове за пръв път през есента на фестивала " Синелибри ", в този момент е по кината. За жал тук разпространяването му е по-скоро бутиково, което е тъпо, тъй като в една друга ера преди кабелната телевизия и стрийминга " Туптящи сърца " щеше да е тъкмо от филмите, които пълнят кината. Той не е признат изключително ласкаво от критиците: измежду кандидатите за " Златна палма " в Кан предишния май беше оценен най-ниско. Но макар че е дълъг, наивно-сантиментален и работи с познати детайли, прочувственият му градус е висок, актьорските осъществявания - привлекателни, а музиката - незабравима; и това е значимо за фена.
Режисьор на кино лентата е Жил Льолуш: няма роднинска връзка с Клод, въпреки да е на точната възраст да му бъде наследник. По-известен е като артист, това му е вторият независим пълнометражен филм като режисьор след сполучливия " Голямото къпане ". " Туптящи сърца " придвижва във Франция ирландския разказ " Джаки обича Джонсър " на Невил Томпсън; героите към този момент се споделят Жаки и Клотер. Рекламата показва кино лентата като съвременна интерпретация в духа на " Ромео и Жулиета ". Всъщност е безконечният сюжет за положителното момиче, което си пада по неприятното момче, и носи далечни отгласи от мостри като " Уестсайдска история ", " Истински романс " или " Имало едно време в Америка ". Но не се бъркайте: това си е френски филм, и в положително, и в неприятно.
Кръстоската сред сантиментална мелодрама и гангстерска драма - с ефектни музикални детайли и едвам видим обществен коментар - е написана от Одри Диван (носителка на " Златен лъв " за " Събитието " ), Ахмед Хамиди и Жулиен Ламброскини. В осъществяване на две двойки артисти - звездите на френското кино Адел Екзаркопулос ( " Синьото е най-топлият цвят " ) и Франсоа Сивил ( " Тримата мускетари " ) като възрастни, и страхотните Малори Уанек и Малик Фрика като юноши, това е избухливо странствуване през обич, занемаряване на разпоредбите, възмездие и възмездие. Въпреки продължителността от 166 минути се гледа на един мирис, като историята е разпределена хронологично в две почти равни елементи по към 80 минути, със секунди черен екран сред тях. Началото на действието е през 80-те, краят - при започване на новия век. Тя е отличничка, изгубила рано майка си, с грижлив татко (Ален Шаба, " Сезар " за ролята) и изострен език. Той е уличник от многодетното семейство на докер; заменил учебното заведение с улицата, Клотер не се смущава да бие и да прави закононарушения, само че отношението му към Жаки е нежно и в никакъв случай даже с намек на принуждение.
Това обаче не е някаква сладникава гимназиална история, във кино лентата има отлично разигран и сниман грабеж и, несъмнено, за героите всичко се обърква. Но за кино лентата - не. Любовта е търпелива. Льолуш демонстрира същинско майсторство в промяната на тона и естетиката, редувайки деликатните подиуми на първа обич с екшън подиуми, от време на време даже брутални, като употребява чудесно опциите на картината и звука. Камерата и монтажът са също на високо равнище.
" Туптящи сърца " има най-малко три-четири финала, някои от тях непотребни. Но оставя ярко възприятие и това гъделичкащо чувство, че преди малко си гледал филм от тези, дето " към този момент не ги вършат " (дори да са от тези без особени искания, които стигаха единствено до видеотеките), само че сниман по метода, по който ги вършат в този момент.
-->
Французите знаят по какъв начин се вършат тези неща - филмът има над 4.3 милиона фенове в родината си и повече номинации за националните награди " Сезар " (13) даже от " Емилия Перес " (12), въпреки да остана с едничка статуетка. Той се срещна с българските фенове за пръв път през есента на фестивала " Синелибри ", в този момент е по кината. За жал тук разпространяването му е по-скоро бутиково, което е тъпо, тъй като в една друга ера преди кабелната телевизия и стрийминга " Туптящи сърца " щеше да е тъкмо от филмите, които пълнят кината. Той не е признат изключително ласкаво от критиците: измежду кандидатите за " Златна палма " в Кан предишния май беше оценен най-ниско. Но макар че е дълъг, наивно-сантиментален и работи с познати детайли, прочувственият му градус е висок, актьорските осъществявания - привлекателни, а музиката - незабравима; и това е значимо за фена.
Режисьор на кино лентата е Жил Льолуш: няма роднинска връзка с Клод, въпреки да е на точната възраст да му бъде наследник. По-известен е като артист, това му е вторият независим пълнометражен филм като режисьор след сполучливия " Голямото къпане ". " Туптящи сърца " придвижва във Франция ирландския разказ " Джаки обича Джонсър " на Невил Томпсън; героите към този момент се споделят Жаки и Клотер. Рекламата показва кино лентата като съвременна интерпретация в духа на " Ромео и Жулиета ". Всъщност е безконечният сюжет за положителното момиче, което си пада по неприятното момче, и носи далечни отгласи от мостри като " Уестсайдска история ", " Истински романс " или " Имало едно време в Америка ". Но не се бъркайте: това си е френски филм, и в положително, и в неприятно.
Кръстоската сред сантиментална мелодрама и гангстерска драма - с ефектни музикални детайли и едвам видим обществен коментар - е написана от Одри Диван (носителка на " Златен лъв " за " Събитието " ), Ахмед Хамиди и Жулиен Ламброскини. В осъществяване на две двойки артисти - звездите на френското кино Адел Екзаркопулос ( " Синьото е най-топлият цвят " ) и Франсоа Сивил ( " Тримата мускетари " ) като възрастни, и страхотните Малори Уанек и Малик Фрика като юноши, това е избухливо странствуване през обич, занемаряване на разпоредбите, възмездие и възмездие. Въпреки продължителността от 166 минути се гледа на един мирис, като историята е разпределена хронологично в две почти равни елементи по към 80 минути, със секунди черен екран сред тях. Началото на действието е през 80-те, краят - при започване на новия век. Тя е отличничка, изгубила рано майка си, с грижлив татко (Ален Шаба, " Сезар " за ролята) и изострен език. Той е уличник от многодетното семейство на докер; заменил учебното заведение с улицата, Клотер не се смущава да бие и да прави закононарушения, само че отношението му към Жаки е нежно и в никакъв случай даже с намек на принуждение.
Това обаче не е някаква сладникава гимназиална история, във кино лентата има отлично разигран и сниман грабеж и, несъмнено, за героите всичко се обърква. Но за кино лентата - не. Любовта е търпелива. Льолуш демонстрира същинско майсторство в промяната на тона и естетиката, редувайки деликатните подиуми на първа обич с екшън подиуми, от време на време даже брутални, като употребява чудесно опциите на картината и звука. Камерата и монтажът са също на високо равнище.
" Туптящи сърца " има най-малко три-четири финала, някои от тях непотребни. Но оставя ярко възприятие и това гъделичкащо чувство, че преди малко си гледал филм от тези, дето " към този момент не ги вършат " (дори да са от тези без особени искания, които стигаха единствено до видеотеките), само че сниман по метода, по който ги вършат в този момент.
-->
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ