♥ Щастие ще получим, когато накараме ума да отиде в сърцето и го склоним да остане там
„ Ако мозъкът не остане в сърцето, той ще хукне на открито да гони друга цел. Ще бъдем щастливи, в случай че не тичаме след илюзии, в случай че сме реалисти, в случай че живеем с истината. “
~ Димитър ХАДЖИЙСКИ, „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “
(The Sacred Heart, 1910, by Odilon Redon)
Карма, нравствен път и духовно развиване
Кармата предопределя нашето духовно пътешестване. Философията, религията и етиката имат своето място в този път единствено когато са свързани с практиката и висшите закони на Битието. Духовното развиване е наша съществена цел и най-голямо достижение. Пътя, който сме избрали да изминем изисква да осъществим житейското си предопределение съгласно Божествената воля и
Божествените импулси: обич, добрина, успокоение... Този път изисква да се пробудим за хубостта във всичките й форми. Това значи: всяко наше деяние, всяка наша дума, всяко наше възприятие и мнение да са доброжелателни. Има доста пътища за духовно развиване, само че всеки самичък е нужно да избере своя път и посредством свободната си воля да стане създател на личния си живот. Нашата задача е да реализираме Бог, да преодолеем разделянето сред себе си и Бог, да почувстваме единството в света. Целта на духовното пътешестване не е единствено да ни донесе богатства в идващите животи, само че и да внесе позитивни промени и в сегашни ни живот.
Самопознанието е съществена цел на нашето духовно развиване. Най-доброто, което може да създадем за себе си е да се опознаем колкото се може по-добре. Липсата на ентусиазъм, мощ и сила демонстрира скъсана връзка с духовния източник. Нашата задача е да развием мощ и сила в четирите центъра у нас: тяло, разум, сърце и дух.
Тялото си можем да засилим посредством подобаваща храна, извършения и спорт. Емоциите си може да развием, като почитаме възприятията си. Ума си може да усилим, като се стремим към натурализъм и обективност. Духа си може да повдигнем, като се свържем с нашия нравствен източник – Бога у нас. В резултат реализираме равновесие сред мисъл, възприятие, разсъдък и деяние, поемаме цялостна отговорност за себе си и ставаме по-цялостни персони.
Живеем в временен интервал, в зората на Новата Епоха – Водолей. Подложени сме на композиция от голям брой въздействия. Планетата ни минава през енергийна смяна – развой на Божествена промяна. Това енергийно въздействие може да докара до безредни положения, комплициране, боязън, подозрения и мъгляви прекарвания. Затова е извънредно значимо да сме осведомени с тези въздействия и да се предпазим от енергийни блокажи. Радостно е, че под въздействие на високите трептения на Уран, шефа на Водолей, ние се издигаме към по-високо схващане.
Духовното пътешестване е мъчно. То е мъчно, тъй като за него няма транспортни средства, тъй като сме подложени на всевъзможни изкушения и тествания. Но премията от сполучливото пътешестване е огромна – обич, наслада, благополучие, осъзнаване. Духовният път се отличава с елементарност, не се изискват специфични знания и правила. Става въпрос за обич към самия себе си и вътрешна изясненост. Всичко, което е належащо за нашето духовно израстване се намира вътре в нас.
Най-трудният миг по пътя на духовното развиване е срещата със себе си. Чрез тази среща откриваме истината в себе си, за себе си. Това мъчно тестване е прелестно, тъй като посредством тази среща откриваме своите заблуди и неправилни показа, свои и непознати. Откриваме по какъв начин егото ни държи затворени в черупката на своите ползи и цели. Най-важно, преставаме с объркването и започваме да живеем с истината, освободени от неразбираеми мисли и неправилни взаимоотношения.
Карма, наслада и благополучие
Ние идваме в този живот, с цел да живеем радостни и щастливи. Щастието е в хармонията, в любовта. Хармонията е обич и любовта е естетика. Затова, в случай че желаеме да реализираме благополучие, първо е нужно да реализираме естетика в себе си. Човек е благополучен, когато се пробва да живее колкото може по-естествено. Има четири стъпки, които водят до съразмерен живот: дишане, мислене, дейности и привички. Дишането е това, което ражда мислите. Дълбокото и вярно дишане демонстрира, че имате здрави дробове, които създават прана. Праната ни дава мощ и сила. Мислим ясно и обективно, когато дишаме надълбоко и уравновесено. Действията ни са верни, когато мислим ясно и вярно. Положителни привички сътворяваме, когато повтаряме верните си дейности. Когато изградим позитивни привички, събитията в живота ни стават по-добри и откриваме по-голяма естетика в своя живот. Чувстваме се радостни и щастливи.
Как да реализираме благополучие?
Щастие ще реализираме като уравновесено задоволяваме нашите материални потребности – потребностите на тялото от храна, облекла, заслон..., както и нашите духовни потребности – обич, успокоение, самообладание..., като позволим на любовта да влезе у нас и облагороди физическото ни тяло. Щастие ще получим, когато живеем в естетика със себе си и околната среда. Това значи да създадем хармонични взаимоотношения с близки и познати, да живеем в естетика със законите, които ръководят Вселената. Човек е една дребна Вселена и се подчинява на законите, които я ръководят.
Къде се намира щастието?
Щастието е вътре в нас. То е функционалност на душата, мозъка и сърцето. То идва, когато човек реализира вътрешна независимост, освободено схващане и сърце, отворено за обич. Лично благополучие ще реализираме, откакто открием персоналната си задача и цел в живота. Щастие ще получим, когато накараме мозъка да отиде в сърцето и го склоним да остане там. Ако мозъкът не остане в сърцето, той ще хукне на открито да гони друга цел. Неравновесието в мозъка може да бъде поправено посредством схващане. Ще бъдем щастливи, в случай че не тичаме след илюзии, в случай че сме реалисти, в случай че живеем с истината. В противоположен случай щастието ще ни обърне тил и ще се трансформира в злощастие.
Животът ни се движи в предопределена посока от кармата, която сме основали в предишното. Но ние можем да променим тази посока в случай че не ни харесва, посредством изборите, които вършим с обич. Тогава всичко, което вършим на физическо равнище – секса, парите, работата, другарството..., ще върви добре. Но в случай че се съпротивляваме на естествения си поток на сила, на физическо равнище нещата няма да вървят. Ние и душата сме едно цяло. Когато сме едно с душата си, всичко, до което се допираме ще ни носи наслада.
От: „ Епохата Водолей: Реалност - Еволюция - Съзнание “, Димитър Хаджийски, София, 2012 година
Картина: The Sacred Heart, 1910, by Odilon Redon; chinaoilpaintinggallery
