&format=webp)
България вече заема по-комфортно място в категорията „висок доход“, показват нови данни
Ако би трябвало с една дума да опишем икономическия разказ за България през последните десетилетия, то „ догонване “ е може би най-хубавият избор. Според редица съответстващи знаци, страната съкратява дистанцията с най-развитите стопански системи в света и по-конкретно с тези от Европейския съюз, които са типичната база за съпоставяне. В процеса на догонване неизбежно се прекрачват и избрани алегорични лимити – да вземем за пример преди година стана ясно, че Световната банка към този момент дефинира България като страна с висок приход, съгласно данните за брутния народен приход на човек за 2023 година
Както ИПИ писа тогава, страната ни мина този предел с доста малко – към 500 $ над границата от 14 005 $ Разузнавателна служба на ФРГ на човек*. Същевременно в историята на тази подредба има доста образци за страни, които са се качили до по-горно равнище и по-късно са паднали надолу заради стопански рецесии или слаб напредък, изоставащ от международния растеж на цените. Именно това се случва с България при започване на прехода. През 1989 година страната за малко попада в групата на страни със средно-висок приход (степен под равнището днес), само че през идната година изпада в категорията на средно-ниските приходи и се връща още веднъж в по-горния клас едвам през 2004 година. Новите данни за 2024 година демонстрират, че към този момент този сюжет е избегнат – българският БНД/човек се повишава до 15 320 $ през 2024 година, а прагът за класификацията за висок приход се намалява леко до 13 935 $, като това се дължи на мощния $ през миналата година**.
Новите данни демонстрират, че България към този момент заема по-комфортно място в категорията „ висок приход “, с отдалеченост от над 1000 $ от долния предел, въпреки че в международен мащаб си поделя последното място в този клас с Руската федерация. Ако съпоставяме със страни от и към района, се намираме след Румъния и преди Турция, на по към 2000 $ БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е единствено със 785 $ под границата за страни с висок приход и евентуално също ще влезе в категорията в околните години.
Естествено има и други знаци, подобаващи за сравняване на материалното богатство на страните. Далеч по-популярният индикатор е брутният вътрешен артикул, който за разлика от Разузнавателна служба на ФРГ мери цената на създаденото на територията на България, а не просто от български жители или компании (където и да е по света). В подтекста на догонването на страните от Европейски Съюз, е известно да се цитира по-конкретно действителен Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба, с цел да се отчетат разликите в ценовите нива сред страните членки. Тук страната ни се намира на 66% от средноевропейското ниво – най-ниското в Европейски Съюз, само че и в същото време най-високото за България в новата ни история. Между другото, това е и повече от равнището на конвергенция на Латвия и Естония в годините преди да влязат в Еврозоната, които са били на надлежно 60% и 65% от средноевропейското ниво.
И въпреки да сме привикнали България да е най-назад по отношение на страните в Европейски Съюз в нормалните знаци за благосъстояние, има и такива, при които това не е по този начин. По-рано през лятото в медийното пространство се завъртя новината, че Унгария е към този момент „ най-бедната страна в Европейски Съюз “, което може би е объркало на пръв взор по-песимистично настроените български читатели. Всъщност става въпрос за знака фактическо самостоятелно ползване (ФИП) на човек от популацията, който мери цената на стоките и услугите, фактически потребени от семействата. С отчитане на стандарта на покупателната дарба, ФИП на човек в действителност е най-нисък в Унгария за 2024 година – 72% от средноевропейското ниво – следвано от България и Естония с по 74% от междинното за Европейски Съюз. Всъщност за първи път от 2006 година насам страната ни не е с най-ниското фактическо самостоятелно ползване в Европейски Съюз, а резултатът от 74% от средноевропейското равнище също е рекордно висок и маркира стабилно възходяща наклонност и по този индикатор.
Забогатяването и икономическата конвергенция са плавни процеси, които могат да се обрисуват с голям брой знаци. Те също нямат крайна права и даже след достижения като класификацията като богата страна съгласно Световната банка, напред стоят други цели – да вземем за пример да изпреварим някоя страна или да достигнем средноевропейското ниво по който и да е от знаците за съпоставяне на благосъстоянието на страните. И въпреки че надали в миналото ще стигнем до миг, в който всички да се събудим и да се усетим поданици на богата страна, данните очевидно демонстрират, че България догонва, а образците за това евентуално ще са още по-чести за напред.
*Световната банка разделя страните на четири категории – невисок, средно-нисък, средно-висок и висок приход. Между категориите има прагове, които обаче всяка година се индексират за инфлация посредством така наречен Special Drawing Rights (SDR) дефлатор. Той съставлява претеглена междинна стойност на Брутният вътрешен продукт дефлаторите (които са на процедура мерила за инфлация) на Съединени американски щати, Еврозоната, Китай, Япония и Англия, като тежестта на всяка от тези страни зависи от каузи на съответните им валути в интернационалните валутни запаси. Повече информация можете да откриете
**С цел съпоставимост Световната банка пресмята Брутния народен приход на всяка страна в настоящи долари, употребявайки така наречен способ „ Атлас “, вместо просто да конвертира по пазарни валутни курсове. Методът регистрира данните от последните три години за валутния курс сред $ и националната валута, както и за инфлацията в локалната стопанска система и в международен мащаб. Понеже въпреки всичко доларът е крайната мерна единица, когато неговата стойност порасне на фона на останалите валути, действителната стойност на доходните прагове пораства, надлежно номиналните им стойности следва да се поправят надолу. Повече за метода можете да прочетете.
Анализът е част от
Както ИПИ писа тогава, страната ни мина този предел с доста малко – към 500 $ над границата от 14 005 $ Разузнавателна служба на ФРГ на човек*. Същевременно в историята на тази подредба има доста образци за страни, които са се качили до по-горно равнище и по-късно са паднали надолу заради стопански рецесии или слаб напредък, изоставащ от международния растеж на цените. Именно това се случва с България при започване на прехода. През 1989 година страната за малко попада в групата на страни със средно-висок приход (степен под равнището днес), само че през идната година изпада в категорията на средно-ниските приходи и се връща още веднъж в по-горния клас едвам през 2004 година. Новите данни за 2024 година демонстрират, че към този момент този сюжет е избегнат – българският БНД/човек се повишава до 15 320 $ през 2024 година, а прагът за класификацията за висок приход се намалява леко до 13 935 $, като това се дължи на мощния $ през миналата година**.
Новите данни демонстрират, че България към този момент заема по-комфортно място в категорията „ висок приход “, с отдалеченост от над 1000 $ от долния предел, въпреки че в международен мащаб си поделя последното място в този клас с Руската федерация. Ако съпоставяме със страни от и към района, се намираме след Румъния и преди Турция, на по към 2000 $ БНД/човек от всяка. Всъщност Турция е единствено със 785 $ под границата за страни с висок приход и евентуално също ще влезе в категорията в околните години.
Естествено има и други знаци, подобаващи за сравняване на материалното богатство на страните. Далеч по-популярният индикатор е брутният вътрешен артикул, който за разлика от Разузнавателна служба на ФРГ мери цената на създаденото на територията на България, а не просто от български жители или компании (където и да е по света). В подтекста на догонването на страните от Европейски Съюз, е известно да се цитира по-конкретно действителен Брутният вътрешен продукт на човек по паритет на покупателната дарба, с цел да се отчетат разликите в ценовите нива сред страните членки. Тук страната ни се намира на 66% от средноевропейското ниво – най-ниското в Европейски Съюз, само че и в същото време най-високото за България в новата ни история. Между другото, това е и повече от равнището на конвергенция на Латвия и Естония в годините преди да влязат в Еврозоната, които са били на надлежно 60% и 65% от средноевропейското ниво.
И въпреки да сме привикнали България да е най-назад по отношение на страните в Европейски Съюз в нормалните знаци за благосъстояние, има и такива, при които това не е по този начин. По-рано през лятото в медийното пространство се завъртя новината, че Унгария е към този момент „ най-бедната страна в Европейски Съюз “, което може би е объркало на пръв взор по-песимистично настроените български читатели. Всъщност става въпрос за знака фактическо самостоятелно ползване (ФИП) на човек от популацията, който мери цената на стоките и услугите, фактически потребени от семействата. С отчитане на стандарта на покупателната дарба, ФИП на човек в действителност е най-нисък в Унгария за 2024 година – 72% от средноевропейското ниво – следвано от България и Естония с по 74% от междинното за Европейски Съюз. Всъщност за първи път от 2006 година насам страната ни не е с най-ниското фактическо самостоятелно ползване в Европейски Съюз, а резултатът от 74% от средноевропейското равнище също е рекордно висок и маркира стабилно възходяща наклонност и по този индикатор.
Забогатяването и икономическата конвергенция са плавни процеси, които могат да се обрисуват с голям брой знаци. Те също нямат крайна права и даже след достижения като класификацията като богата страна съгласно Световната банка, напред стоят други цели – да вземем за пример да изпреварим някоя страна или да достигнем средноевропейското ниво по който и да е от знаците за съпоставяне на благосъстоянието на страните. И въпреки че надали в миналото ще стигнем до миг, в който всички да се събудим и да се усетим поданици на богата страна, данните очевидно демонстрират, че България догонва, а образците за това евентуално ще са още по-чести за напред.
*Световната банка разделя страните на четири категории – невисок, средно-нисък, средно-висок и висок приход. Между категориите има прагове, които обаче всяка година се индексират за инфлация посредством така наречен Special Drawing Rights (SDR) дефлатор. Той съставлява претеглена междинна стойност на Брутният вътрешен продукт дефлаторите (които са на процедура мерила за инфлация) на Съединени американски щати, Еврозоната, Китай, Япония и Англия, като тежестта на всяка от тези страни зависи от каузи на съответните им валути в интернационалните валутни запаси. Повече информация можете да откриете
**С цел съпоставимост Световната банка пресмята Брутния народен приход на всяка страна в настоящи долари, употребявайки така наречен способ „ Атлас “, вместо просто да конвертира по пазарни валутни курсове. Методът регистрира данните от последните три години за валутния курс сред $ и националната валута, както и за инфлацията в локалната стопанска система и в международен мащаб. Понеже въпреки всичко доларът е крайната мерна единица, когато неговата стойност порасне на фона на останалите валути, действителната стойност на доходните прагове пораства, надлежно номиналните им стойности следва да се поправят надолу. Повече за метода можете да прочетете.
Анализът е част от
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ