Ако сте пропуснали първата част, Многообразието на картите за игра

Ако сте пропуснали първата част,

Многообразието на картите за игра няма да бъде разказано изчерпателно, в случай че не се спомене и ролята на фактора случайност. В Книгата за върхове на Гинес е маркирано, че вероятността при разпределяне играчът да получи всичките 13 карти от същата багра е 1 на 158 753 389 899. Вероятността пък и четиримата играчи да получат по един цялостен комплект от всяка багра е 1 на 2 235 197 406 895 368 301 559 999.

Следователно в игрите на карти случайността (разбирай шансът!) играе немалка роля, въпреки че се изисква и доста умелост. Това безспорно е една от аргументите за какво са толкоз известни – харесват ги всички пластове на обществото, тъй като някои игри са основани за ловки играчи, а други за хора, които просто желаят да се забавляват и да убият малко време. Пък и това забавление не коства кой знае какъв брой.

Но когато идващия път чуете познатия въпрос: „ Кой желае да поиграем на карти? “, си спомнете, че като всички типове развлечения и играта на карти може да отнеме доста време. Време, което може да бъде оползотворено за по-смислено занятие. Ето за какво хората, пристрастени към картоиграчеството, постоянно търпят морални и материални вреди. Ако човек не желае да робува на тази пристрастеност, би трябвало да се научи да се владее.

Библията пък осъжда използването на карти за гадаене, защото в очите на Господ всички форми на ясновидство и спиритизъм са отблъскващи и греховни.

Според The New Funk & Wagnalls Encyclopedia картите за игра са зародили към 800 година на полуостров Индустан, при което поповете (царете), дамите и валетата били заимствани от средновековната социална подчиненост. Някои антични създатели считат, че сарацините, които нахлули в Европа по Средиземно море през 711 година, са ги пренесли от Изтока. Други настояват, че са донесени от кръстоносците. Сигурно е обаче, че в Европа са почнали да ги използват всеобщо не по-рано от ХV век. Според някои откриватели картите за игра са пренесени от Изток на Запад по същия път като шаха, а точно посредством ромите.  Интересно е, че на доста места шахът се е играел по отношение на картите. В Новия свят, в Америка, картите са пренесени от завоевателите, когато Кортес превзел Мексико. Ацтекският водач Монтесума на драго сърце и интерес следил по какъв начин испанските бойци играят карти.

Все отново най-разпространена е теорията, че картите са китайско откритие, въведено през ІХ век. В древността обаче те са изглеждали напълно друго - имали са четири разделения, съответстващи на несъмнено количество пари в брой, защото най-вероятно игрите са били свързани със залагане.  Днес с появяването на онлайн игрите и разпространяването на интернет във всички кътчета на света съвсем на всички места са се наложили американските и британските карти, а другите форми последователно изчезват.