Защо лиминалните пространства са толкова зловещи?
Ако сте прекарали някакво по-значително време в блуждаене из интернет през последните няколко години, има огромен късмет да сте попаднали на фотография на „ лиминални пространства “ – изображения тук-там, които са леко сюрреалистични, меланхолични, по някакъв чудноват метод познати, само че и постоянно страховити или най-малко неуместни.
Няма строга формулировка за това какво е и какво не е лиминално пространство, само че е елементарно да се разпознае, когато се види. Често срещани тематики в фотосите са дългите коридори, злокобно осветени стаи, само че и отворени пространства. Каквото и да е изображението, всеки случай то не включва хора или живи същества, макар че може да има фини признаци на тяхното наличие.
Във форума Liminal Space в уеб страницата Reddit – един от кошерите с фенове на тази онлайн хармония – има откъс, който гласи: „ Лиминалното пространство е времето сред „ това, което беше “ и „ идващото “. Това е място на преход, очакване и неопределеност. Лиминалното пространство е мястото, където се прави цялата промяна, в случай че се научим да чакаме и я оставим да ни образува. “
Тази част от текста е тясно обвързвана с определението за „ лиминалност “: термин, употребен в антропологията, с цел да се опише неяснотата или дезориентацията, които усещаме в положение на преход сред един стадий към идващия. Това е може би повода толкоз доста от пространства, които виждаме на фотосите, да са места, през които минаваме в моментите на преход в нашето всекидневие: коридори, чакални и открити пътища.
Носталгията също наподобява играе роля в изображенията. Ако прегледате небрежно изложба с лиминални пространства в интернет, ще забележите, че те постоянно включват хармония от 1980-те и 90-те години – време, което в този момент се усеща едва познато на милениалите и поколението Z, което израсна през десетилетията на новия век.
Две постоянно срещани чувства при наблюдението на сходни пейзажи са непосредственост (или по-точно познатост) и страховитост. Въпреки че изображенията постоянно са образно естетически издържани и забавни за гледане, те въпреки всичко могат да бъдат безшумно притеснителни.
През 2022 година двама психолози от университета в Кардиф в Уелс преглеждат феномена на лиминалните пространства и откриват, че безпокойството, което усещаме, е всъщност така наречен Ефект на Зловеща котловина.
Хипотезата за Зловеща котловина нормално се свързва с хора или човекоподобни същества, само че откривателите от университета в Кардиф изследват дали резултатът може да бъде открит и другаде – да вземем за пример в застроени пространства.
За задачата те демонстрират на десетки от своите студенти над 100 разнообразни изображения на физически пространства – някои действителни, а някои изкуствени – които преди този момент са избрани като „ лиминални “. Те също по този начин означават редица особености на изображенията: някои са с леко изменени характерности, някои нямат избрани характерности, какво е осветлението, повтаряне на характерности, от какъв вид са (напр. коридор), необикновени размери. След като преглеждат изображенията, участниците са запитани какви чувства имат към тях.
Накратко, възприятието за чудноватост е резултат от отклонения от познати ни модели. С други думи, физическите пространства са надълбоко познати – хотелски кулоар, празно летище, мръсно мазе – само че изображенията демонстрират нещо, което също е непознато – осветлението е „ изключено “, липсват хора на другояче известно публично място, пропорциите наподобяват нереални.
В резултат на това тези спорни усеща седят неспокойно вътре в нас и провокират това добре познато чувство за стеснение.
