Следобедната дрямка: Почивка или сигнал за нещо по-сериозно?
Ако сте от хората, които обичат да си подремват следобяд, не сте сами. Много хора, изключително с годините, се отдават на къса отмора денем, с цел да презаредят силата си, изключително в случай че са недоспали през нощта. Но дали дрямката е нещо, от което тялото ни има потребност, или е сигнал, че има някакъв проблем?
Според Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) възрастните хора би трябвало да спят сред 7 и 9 часа на нощ, с цел да поддържат тялото и мозъка си в добра форма. Достатъчното количество сън е обвързвано с по-нисък риск от диабет вид 2, високо кръвно, инсулт и сърдечни болести. Но с възрастта качественият сън постоянно става предизвикателство.
Според последно изследване хората, които постоянно подремват в средата на деня, може да имат по-висок риск от смъртност по всевъзможни аргументи. С други думи, дрямката може да е сигнал, че нещо в здравето не е напълно наред.
Данните демонстрират, че освен какъв брой спим, само че и по кое време и по какъв начин дремваме денем, може да бъде обвързвано със здравословни опасности. Оказва се, че времето и продължителността на дневния сън също могат да дадат скъпа информация за цялостното здравословно положение.
Според специалистите моделите на сънливост може да бъдат ранни признаци за влошаващо се здраве или смутен сън през нощта. Важно е да гледаме на съня като на повсеместен 24-часов цикъл, който обгръща както и нощните, по този начин и дневните ни привички.
Много хора си почиват денем и даже се счита, че 10-20 минути сънливост могат да покачат концентрацията и настроението. Но в случай че усещаме потребност от сън всеки ден, за час или повече, това може да е знак, че спането през нощта не е пълноценно.
Около 3,4% от участниците в изследването са умряли в границите на осемте години, през коието се е провело. При тях откривателите забелязали са, че няколко забавни закономерности те подремвали по-дълго, нормално сред 11 и 15 часа, и имали по-големи разлики във времето и продължителността на дрямките си, написа puls.
Кратката сънливост не е нещо неприятно, само че когато стане прекомерно дълга, нередовна или честа, може да се свърже с по-висок показател на телесната маса, нараснала кръвна захар, по-голяма обиколка на талията, даже по-висок риск от деменция.
Затова би трябвало да обръщаме внимание на това какъв брой постоянно, какъв брой дълго и в кое време на деня подремваме. Внезапна смяна в тези привички може да е знак, че е време за профилактичен обзор.
Ако желаеме да сме енергични денем, без да изпитваме потребност от сънливост, има няколко метода, които могат да оказват помощ. На първо място трябва да съблюдаваме закрепен режим, даже и през уикендите. Телата ни обичат рутината и реагират позитивно на постоянен график.
Важно е също по този начин да внимаваме с кафето и алкохола, изключително в късните часове. Макар и изкушаващи, те могат да нарушат съня по метод, който не всеки път се усеща веднага. Трябва да има спокойна вечерна рутина – без екрани, звук или стресови действия, с цел да може да дадем на мозъка си време да се „ отпусне “ преди лягане.
През деня пък е добре да се стремим да прекарваме време на естествена светлина. Излагането на слънце оказва помощ на вътрешния ни часовник да работи вярно и улеснява заспиването вечер.
И не на последно място – придвижването е здраве! Редовната физическа интензивност е чудесна за съня, само че не е целесъобразно да се тренира директно преди лягане, тъй като може да има противоположен резултат.
Според Центровете за надзор и предварителна защита на болесттите (CDC) възрастните хора би трябвало да спят сред 7 и 9 часа на нощ, с цел да поддържат тялото и мозъка си в добра форма. Достатъчното количество сън е обвързвано с по-нисък риск от диабет вид 2, високо кръвно, инсулт и сърдечни болести. Но с възрастта качественият сън постоянно става предизвикателство.
Според последно изследване хората, които постоянно подремват в средата на деня, може да имат по-висок риск от смъртност по всевъзможни аргументи. С други думи, дрямката може да е сигнал, че нещо в здравето не е напълно наред.
Данните демонстрират, че освен какъв брой спим, само че и по кое време и по какъв начин дремваме денем, може да бъде обвързвано със здравословни опасности. Оказва се, че времето и продължителността на дневния сън също могат да дадат скъпа информация за цялостното здравословно положение.
Според специалистите моделите на сънливост може да бъдат ранни признаци за влошаващо се здраве или смутен сън през нощта. Важно е да гледаме на съня като на повсеместен 24-часов цикъл, който обгръща както и нощните, по този начин и дневните ни привички.
Много хора си почиват денем и даже се счита, че 10-20 минути сънливост могат да покачат концентрацията и настроението. Но в случай че усещаме потребност от сън всеки ден, за час или повече, това може да е знак, че спането през нощта не е пълноценно.
Около 3,4% от участниците в изследването са умряли в границите на осемте години, през коието се е провело. При тях откривателите забелязали са, че няколко забавни закономерности те подремвали по-дълго, нормално сред 11 и 15 часа, и имали по-големи разлики във времето и продължителността на дрямките си, написа puls.
Кратката сънливост не е нещо неприятно, само че когато стане прекомерно дълга, нередовна или честа, може да се свърже с по-висок показател на телесната маса, нараснала кръвна захар, по-голяма обиколка на талията, даже по-висок риск от деменция.
Затова би трябвало да обръщаме внимание на това какъв брой постоянно, какъв брой дълго и в кое време на деня подремваме. Внезапна смяна в тези привички може да е знак, че е време за профилактичен обзор.
Ако желаеме да сме енергични денем, без да изпитваме потребност от сънливост, има няколко метода, които могат да оказват помощ. На първо място трябва да съблюдаваме закрепен режим, даже и през уикендите. Телата ни обичат рутината и реагират позитивно на постоянен график.
Важно е също по този начин да внимаваме с кафето и алкохола, изключително в късните часове. Макар и изкушаващи, те могат да нарушат съня по метод, който не всеки път се усеща веднага. Трябва да има спокойна вечерна рутина – без екрани, звук или стресови действия, с цел да може да дадем на мозъка си време да се „ отпусне “ преди лягане.
През деня пък е добре да се стремим да прекарваме време на естествена светлина. Излагането на слънце оказва помощ на вътрешния ни часовник да работи вярно и улеснява заспиването вечер.
И не на последно място – придвижването е здраве! Редовната физическа интензивност е чудесна за съня, само че не е целесъобразно да се тренира директно преди лягане, тъй като може да има противоположен резултат.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ




