Преследването на „Червения принц“ – невъзможната мисия за Мосад
Ако сте обърнали малко повече внимание на старта на Олимпийските игри в Токио, най-вероятно си спомняте и една по-специална гала, която беше насочена напълно към жертвите в Мюнхен, както и следствията по-късно. Големите проблеми на Близкия изток не престават да се преглеждат и постоянно се трансформират в съществена тематика, изключително откакто все по-често зачестяват и другите атентати, само че дано се върнем към ответния удар. Малко след огромната издънка на немската полиция – армията получила възбрана да се намесва, заради простата причина, че към момента се носил огромния спомен от Втората Световна война.
Полицията въпреки това още няма анти-терористичен отдел, който да вземе съответните ограничения, позволени са някои безумни неточности, които спомагат за съдбовния излаз на всички договаряния. И най-вероятно си спомняте един от приличните филми на Стивън Спилбърг – „ Мюнхен “, където получаваме достъп до задкулисието на Мосад, до желанието им за възмездие. Интересен факт е, че до момента в който и до през днешния ден името или най-малко уредникът на по този начин наречената интервенция „ Гневът на Бога “ е преразказвана и филмирана редица случаи, тайната най-вероятно би трябвало да се отвори в идващите няколко години, когато публично преминат 50-те години за пазенето на секретни документи.
Практиката демонстрира, че от време на време тайните ще бъдат непокътнати вечно, изключително в случай че информацията се окаже деликатна и излагаща на риск фамилията на даден сътрудник. Ако се чудите кой стои от другата страна на завесата и кой е виновен за преследването и убиването на терористи, имаме единствено едно име, за което в никакъв случай няма да знаем дали в действителност е правдиво или не. Запознайте се с Ювал Авив. Неговата история е записана в няколко книги и въпреки в никакъв случай да не удостоверява публично, че е виновен за гибелта на избрани хора в терористичните организации, предлагаме да обърнете внимание на книгата „ Отмъщение “ издадена през 1984 година До този миг няма по какъв начин да бъде ясно дали Авив е индивидът, който е управлявал тази интервенция, Мосад в никакъв случай не признават, до момента в който самите издателски къщи наемат екип от 11 души, които да потвърдят дали въпросният не е просто шарлатанин.
Истината е, че никой не може да бъде сигурен изцяло, само че пък книгата печели още тогава към половин милион $. също така можем да открием, че издателските къщи заплащат към 30 000 $, с цел да вършат следствие в Европа и Израел, проследявайки стъпките. Наетите детективи в действителност декларират и още нещо – подозират, че информацията на Авив е законна, тъй като няма метод човек с толкоз предоставени елементи да не е бил част от този план или най-малко да не е взел участие в него. Точно това прави и историята толкоз вълнуваща и забавна, изключително откакто открием, че аудиторията постоянно е имала нужда от пикантните детайлности. Интересът обаче се насочва към края на 2019 година, когато Израел демонстрира за първи път именития сътрудник Д, който има за цел да преследва и отстрани един от най-важните хора, организирали Мюнхенското кръвопролитие.
Единственият проблем е, че въпросният мъж не разкрива своята идентичност, не се демонстрира пред аудиторията, гласът му е изменен и всичко това има рационално пояснение – единствено единици знаят кой е той в реалност. През 1974 година той е изпратен да живее в надълбоко прикритие в Бейрут и да приготви убийството на една от най-важните цели – Али Хасан Саламех. Единственото условие на сътрудника е да не прави никакви контакти с задачата, той би трябвало да остане незабележим, неузнаваем и просто фиктивен освен за своята цел, само че даже и за съседите си. Подобна задача става изключително сложна и с лекост можем да видим по какъв начин сътрудникът признава, че освен е нарушил единственото предписание, той скоро се е трансформирал в един от най-известните другари на Али. През идващите години след олимпиадата се следиха редица терористични актове, изпълнени с много брилянтни ходове.
Единствено господин Саламех успяваше да мине под капките и да извърши чудеса от смелост, до момента в който най-сетне не се озова в Бейрут, където сигурността му се гарантираше от страната или най-малко в това се вярваше. Така нареченият „ Червен принц “ на командването е наследник на един от огромните арабски командири. Саламех старши умира през 1948 година във войната за Израелското основаване. И по този начин откакто се релокирането на сигурната територия, някогашният принц стартира да се любува на плодовете на труда си. Вози се на лъскави коли, постоянно е заобиколен от хубавици, постоянно има задоволително лоялни главорези, които да заложат живота си за него. След Мюнхен той може да се счита за един от неофициалните герои.
Мосад прави многократни опити да го залови, само че за жал няма никакъв триумф в това деяние. Прословутият сътрудник идва в Бейрут, откакто е прекарал известно време в Дамаск, пробвайки се да разчупи ледовете. Именно там е получил нова идентичност и прекарва много години в придвижване след принца. Никога не се издава, само че постоянно е една концепция по-близо. Този живот, както самият той ще показа, е извънредно уединен и с изключение на всичко – рисков. Понякога това е тестване за съзнанието, изключително при събирането на толкоз доста страсти и стрес на едно място. Една неточност поставя завършек на играта.
Точно това се случва и с прословутия Ели Коен, който прекарва толкоз време в прикритие, че най-сетне не може да разбере кой същина е. И откакто един сътрудник отпътува в дълбокото прикритие – първата му работа е да се откаже от всички нареждания. Никой няма безусловно никакво право да се намесва и да дава каквито и да било акъли, изключително откакто изпратеният е нещо приблизително сред агне на заколение и ходеща цел. За въпросният сътрудник цялото преживяване е една позитивна шизофрения – в случай че въобще можем да приказваме за такава. Тайната е приемането на ролята, в случай че вие не вярвате в нея, индивидът до вас също няма да я одобри, затова продължавайте напред в тази игра. Единствените случаи, в които има излизането от ролята, се случва при изпращането на нареждания от щаба.
Израелският сътрудник знаел, че би трябвало да отседне в хотел Интернационал, тъй като Саламех прекарвал времето си там да тренира във фитнеса. нареждането е да тренира във фитнеса и да следи своята цел, само че да не прави никакви контакти, както и в никакъв случай да не се пробва да го заговаря. За страдание самият Саламех прекрачва границата и стартира да приказва самичък със своя главорез. Срещата се осъществила, до момента в който сътрудникът правил коремни преси, в залата било задоволително безшумно, когато гласът на Али се чул зад него:
„ Не правиш упражнението вярно, приятелю. “
Малко по-късно другарството се завързва и двамата продължава своята подготовка. Али кани своя нов другар да се научи да играе скуош с него. По това време множеството сътрудници стартират да оповестяват за смяната на настроенията и скоро валят предизвестията, че този сътрудник е в заплаха. Интересното в тази толкоз друга и сантиментална история е, че въпреки да приказваме за врагове, двамата признават, че се харесват.
Единият обаче е оказал помощ за убийството на 11 души, до момента в който другият в никакъв случай няма да признае какъв брой тъкмо е убивал в името на правдата – това обаче е един малко по-особен развой, тъй като същата няма лице и байрак. В следствие Али ще предложения своя най-опасен зложелател на вечеря със своята брачна половинка – отводът би могъл да се трансформира в засегнатост. Интересното е, че Али е женен за Джорджина Ризк – някогашна Мис Вселена, а компания вършат и трима въоръжени гардове. След месец двамата могат да бъдат видяни на няколко всемирски събития.
Али води своето „ протеже “ на купони, прави скъпи дарове и даже го среща със сестрата на своята брачна половинка. И до момента в който розовият живот в действителност изглеждал необикновен, същинската задача не оставала на назад във времето. И по този начин скоро почнали да се търсят способи за елиминирането на „ Червения принц “. През октомври 1978 година към този момент има възложен проект за деяние. Агентът наблюдава няколко пъти своята цел и вижда, че рутината се повтаря прекомерно постоянно. Али излиза към 11-12 на обяд, минава по един и същи маршрут и в никакъв случай не го трансформира.
Вярвате или не, индивидът е доста обществено животно, което няма да промени своите проекти, в случай че не му се постанова. И тъй като има непокътнато място за паркиране, сътрудникът преценя, че просто може да паркира втора кола там, която да има много свирепа бомба, с цел да заличи идващия. Била нужна и жена за осъществяването на проекта. Нейният псевдоним е Ерика Чеймбърс.
Именно агентката си наема апартамент, с цел да следи мястото и да ревизира дали задачата е достигнала до мястото. Агентът пътува до Йордания, с цел да се срещне с екип на Мосад и да получи огромна мебел, която съдържа експлозивите. След това би трябвало да премине през две граници – тази със Сирия и тази с Либия. Само няколко дни по-късно експлозивът е подложен в автомобил, който да чака идващата жертва. В деня на убийството Али напуща дома си в ескорт с две коли.
Ерика задействала бомбата с тегло от почти 100 кг. При паркирането излиза наяве, че експлозивът заличава четиримата гардове, до момента в който Али съумява да оцелее и да почине в болничното заведение. За страдание гърмежът съумява да убие четирима почтени и да рани още 16 души. След това сътрудниците напущат доста бързо страната и се насочат към Израел. До през днешния ден това е най-смелата задача на този сътрудник, чиято идентичност най-вероятно в никакъв случай няма да знаем. Очевидно е, че единствено виновните хора могат да схванат за кого става въпрос.
Снимки: Wikipedia
