Ако сте израснали с появата на първата частна телевизия в

Ако сте израснали с появяването на първата частна телевизия в България, то най-вероятно сте гледали и един от прословутите детски филми „ Ийри Индиана “. Историята беше за град, където всичко е изключително необичайно и от време на време неуместно, граничещо с паранормалното. Оказва се, че въпросният град е бил ентусиазъм за доста и най-различни други холивудски творения. Някога Централия, Пенсилвания се е хвалила като въглищната промишленост на Съединени американски щати.

Около 14 дейни мини са заели повече от 2500 души при започване на XX век. През 60-те години ще се следи и затихването на залежите. Малкото градче е било дом на мнозина и когато стартира закриване на една или друга мина, Централия остава с едвам 1000 души популация, множеството от тях не престават да работят, до момента в който няколко мини не се възпламеняват и не стартират да горят.

През 1962 година огънят потегля от един кулоар и продължава чак до повърхността. Въпреки многократните опити за гасене, огънят продължава да гори и до през днешния ден.

През 80-те години Пенсилвания публично декларира, че градът би трябвало да бъде премахнат и да се отстрани неговия пощенски код. Остават да живеят тъкмо 6 души, преди да пристигна краят. Огънят продължава да гори и до през днешния ден и постоянно е източник на отровни газове, заличавайки възможностите за живот напред. Земята непрекъснато пропада, а това дава концепция на Хидео Коджима не просто да сътвори своя шедьовър Silent Hill, само че даже да опише една още по-зловеща история.

През май 1962 година стартират проблемите на града с обстоятелството, че локалното бунище е съвсем цялостно и би трябвало да се измисли нова локация. По същото време е изкопана нова яма, която действително покрива позицията на футболно игрище и половина и може да улесни проблемите на града. С наближаването на годишния празник на града, кметството предлага цялостно разчистване, само че защото боклуците са доста, а няма време, единственото решение, неуместно, само че въпреки всичко, е да се възпламени полето с отпадъци.

В началото наподобява, че всичко върви повече от добре, полето е обградено от сериозен окоп, с цел да може да се спре бягането на огъня. Поставени са огнеупорни материали, които също да лимитират придвижването. Вечерта на 27 май 1962 година пламъците могат да се следят от всяка една къща. На сутринта пожарната изсипва своите цистерни и наподобява, че всичко е овладяно. Тук обаче идва огромната изненада, на идната вечер още веднъж се следят пламъци. Една седмица по-късно още веднъж ще има пожар.

Повечето пожарникари са сюрпризирани, че след гасенето още веднъж огънят е тръгнал. Този път употребяват булдозери, с цел да посипят с почва и да разбият огнището. Откриват скрити пламъци, още веднъж изливат вода и чакат, че с това ще се завърши цялата тематика. Отново нямат триумф и се постанова по-сериозно копаене, което този път разкрива истината.

В северната страна на дъното на бунището, пожарникарите откриват дупка, отпадъците са я замаскирали, само че се оказва, че тя не е била изолирана с огнеупорни материали. От тази дупка има пряк ход към един от лабиринтите на мина, изоставена преди доста години. Оказва се, че в този момент съвсем всяка една шахта е била запалена и гори със страшна мощ.

Това е единствено единият проблем. Жителите на града стартират да се оплакват, че в домовете им има задушлива миризма, от време на време от канализацията излиза дим. Шахтите на града също стартират да миришат на изгоряло. Изпратен е специалист, който регистрира високо наличие на въглероден монооксид – сигурен знак, че мините горят. Мините също признават, че огънят е горящ, само че нямат никаква визия по какъв начин е тръгнал, защото всички следват главните претекстове и няма шансове това да се е случило.

Започват диалози сред всички страни в търсене на решение, огънят би трябвало да се изгаси оптимално бързо, да бъде на рационална цена и да разреши по-нататъшна работа. Преди да се откри решение, всички датчици показват, че равнищата на нездравословни частици са достигнали рискови равнища и мините са затворени.

Всички сили се впрягат за гасенето на огъня и прекъсването на разпространяването му, няколко пъти се организират интервенции в тази посока, само че всеки идващ опит се проваля по-бързо от предходния.

Първите опити са с пробив в шахтата от различен вход, особено изкопан за задачата. Желанието на пожарната е да разкопае и да стигне до пламъците, с цел да ги загази. Архитектурата на града не разрешава тази интервенция да се случи. Изчисленията за изсипване на земна маса, която да изгаси пожарите, минава половината бюджет на общината и цялостния на компаниите, които стопанисват мините. Преди да се стигне до по-кардинални ограничения, двете страни са изчерпали всички средства.

Предлага се втори по-евтин вид – да се изсипе влажен трошляк. Планът звучи като доста положително решение, само че се оказва, че още веднъж има проблем – скалите, които се изсипват в машината могат да се счупят, само че водната линия замръзва и процесът не е сполучлив. Изсипването на трошляк не е задоволително, някой решил, че е по-добре да се запълни единствено половината мина и по този начин се разрешава на пламъците да се движат и да започват още веднъж.

Хората не се предават и живеят още известно време на същата територия и не обръщат внимание на горещия асфалт и пушека, който излиза от земята. През 80-те години множеството отглеждат домати, освен това към средата на зимата и не употребяват лопати, когато падне сняг.

През 2006 година Ламар Мървин е 90-годишен кмет и признава, че е привикнал със странностите на климата. Той самият признава, че в градът постоянно е имало пламъци, само че този просто не е изгаснал. С времето има задоволително хора, които не могат да се приспособят и продават домовете си или още по-лошо, стартират да ги напущат. Дърветата умират, пътищата се напукват. Една изненада настава на 14 февруари 1981 година с отварянето на дупка тъкмо под краката на 12-годишния Тод Дамбоски. Момчето пада към 10-15 метра надолу и оцелява, тъй като съумява да се хване на корен от дърво.

До 1983 година Пенсилвания харчи към 7 милиона $, с цел да спре пожарите и няма никакъв триумф. Едно дете е избавено по знамение от пожарите. През същата година се изплащат 42 милиона обезщетение на хората, които би трябвало да изоставят къщите си. Мнозина отпътуват, само че остават шепа хора, които вземат решение, че могат да живеят известно време.

След изоставянето на града през 2006 година Хидео Коджима и други холивудски герои избират тъкмо този град, за снимането на Silent Hill. Тъй като няма потребност даже от основаването на атрибут, фотосите се случват тъкмо там.

До градът се стига посредством изоставения път 61, който води до центъра на града и също по този начин е прочут като място, където мнозина вършат най-различни рисунки по асфалта. Мнозина назовават тъкмо този път – автомагистралата на графитите. Днес тази локация е туристическа атракция и множеството хора желаят да видят пушеците от земята, само че нищо повече. Близките гори също са забавно място за посещаване, както и от дълго време изоставените и към този момент празни магазини.