Как да научим кучето да върви до нас
Ако сте горделив собственик на пинчер, померански шпиц, йорки или друго нещо с сходни размери - пропуснете тази публикация. Ако обаче притежавате куче с осезаемо наличие в действителността, то сериозно значимо е да го научите да върви в крайник с Вас - с цел да сте сигурни, че Вие разхождате него, а не противоположното. Как да стане това?
Заведете го на учебно заведение!
Съботно-неделните кучешки учебни заведения в парковете на София, а и освен, от години са нормална панорама. Там можете да получите повече или по-малко професионални препоръки, както и да организирате на практика извършения под наставленията на специалист. Като възможни минуси би трябвало да споменем съобразяването с непознат график и съществуването на други кучета, което може да разсейва или тормози Вашия любим, в случай че има проблем с концентрацията и социализацията.
Наемете му персонален треньор!
Това също е алтернатива - намират се и такива хора. Плюсове: уговаряте комфортен и за двете страни график, а кучето Ви получава самостоятелно внимание. Минуси - от време на време се получава следното: кучето слуша и съвършено извършва всичко, което му каже... треньорът. А Вас все по този начин Ви пренебрегва. Нормално - в основата на кучешката изпълнителност стои респектът. А по редица аргументи доста сякаш стопани на кучета биват възприемани от четириногото като обслужващ личен състав.
Заемете се персонално!
Най-доброто решение - още повече, че става въпрос за дота базово образование.
Най-лесният метод е просто да контролирате придвижването на кучето - и когато укори темпото дотолкоз, че да Ви повлече, да дръпнете внезапно мотива и да подадете команда. Последното звучи много " милитаризирано ", да - само че е в основата на всичко. Целта е да накарате кучето да разбере какво желаете от него и след това да го извършва даже единствено по сигнал. В книгите, разкриващи тайните на самодейното кучешко образование, сигурно ще срещнете съответната команда като Редом! или даже Рядам! - заради елементарния факт, че множеството такива книги преди години бяха съветски/руски. Истината е, че в случай че не смятате да изпращате любимеца си на публични работни тествания, няма никакво значение каква дума ще употребявате - значимо е просто всякога да бъде една и съща! Предимството на Редом! е, че съдържа хубаво, отчетливо, набито Ррр!, което доста сполучливо притегля вниманието на кучето.
Обучението се счита за сполучливо, когато кучето върви паралелно с Вас даже без мотив, откакто сте подали командата. Благотворно се отразява и комбинирането на възпиращото влияние на внезапно дръпнатия мотив с предоставяне на лакомство, откакто кучето забави крачка и тръгне до Вас. При по-невъзприемчиви или просто инатящи се кучета може да се употребява и по този начин нареченият непоколебим нашийник, а при напълно своеволни - шоков електрически.
Ако сте върл съперник на всевъзможни силови способи, можете да приемете, че кучето, а не Вие, постанова темпото и посоката на разходката, или просто да го освободите от мотива и да го оставите да върви, където си изиска. Ако въпреки всичко осъзнавате, че това е безусловно безконтролно държание, изключително в градска среда, можете да пробвате един презрян, жертван на съвсем сигурен неуспех способ, включващ килограми кучешки лакомства и доста подмазване. За задачата е най-добре да изберете оптимално изолирано, усамотено място с най-малко разсейващи фактори.
Позиционирате кучето отляво или отдясно до Вас, съгласно това от коя страна желаете да върви, и му давате лакомство. После тръгвате и с цел да накарате кучето да Ви последва, му давате лакомство. Когато то тръгне нанякъде без Вас, го повиквате назад и му давате лакомство. В общи линии концепцията е да държите кучето до себе си чрез лакомства, като последователно увеличавате паузите сред " награждаванията ", и да се надявате, че кучето ще продължи да стои покрай Вас даже когато престане да получава вкусните хапки.
За да е дейно едно образование обаче, би трябвало да са налице два съществени фактора:
Първо - кучето би трябвало изцяло да схваща какво желаете от него.
Второ - кучето би трябвало да има причина да го извърши. И в случай че разчитате на " наградките " да бъдат тази причина, то ще се сблъскате с неприятното изобретение, че когато награждаването бъде прекратено, в доста къси периоди кучето се връща към предходното си държание. Реалното образование се основава на почит.
