Грешките не се поправят с псевдо-извинения
Ако сте позволили неточност по отношение на обичан човек и се извинявате, има един значителен миг и той е в това дали си намирате опрощение за стореното.
Става дума за извиненията от вида: “Извинявам се, но… ” – последвани от някакво пояснение за постъпката.
Американският психолог доктор Джейсън Уайтинг предизвестява, че такива псведо-извинения по-скоро разрушават доверието и прочувствената непосредственост сред хората, в сравнение с да звучат откровено.
Той назовава процеса “рационализиране на постъпката ”. “Извинявам се че закъснях, само че вършех значима работа и в действителност изгубих визия за времето ”. “Извинявам се, че те подведох, само че в оня миг не мислех трезво ”. “Извинявам се, че си писах с онази колежка, само че тогава ти бях ядосан… ” .
Псевдо-извинението е изречение, което хем съдържа думата “извинявай ”, хем оставя подозрение дали вие откровено съжалявате за решението си и дали поемате отговорност, че грешката е напълно ваша и че тя има тежки прочувствени последици за другите. ОЩЕ:
Продължава на стр. 2
