Доказано: Клюките сплотяват екипа
Ако си наподобявате със средностатистическия човек, евентуално сте прекарали съвсем цялостен час от деня си, с цел да обсъдите някой, който не взе участие в диалога. Всъщност това съставлява клюкарстването в дословния смисъл на думата. Най-често считаме, че то е обвързвано с интриги и въвличане в непознати персонални действия, само че в действителност хората клюкарят, когато предмет на диалога им е някой, който не участва в речевата обстановка.
Дали просто ще обсъдим сътрудника, който споделил някаква смешка или в действителност ще използваме момента, с цел да опетним репутацията на някого, факт е, че в този миг приказваме зад тила на въпросния човек. Това явно не всеки път е с неприятна цел и не постоянно може да се счете като неприличен акт изключително когато имаме поради, че евентуално го вършим изцяло неумишлено.
Всъщност имаме потребност да клюкарим по простата причина, че индивидът е зависим на групата, в която се намира.
Заради предишното ни, когато сме се борили за оцеляването си и сме разчитали на групата да ни пази, подсъзнателно ние изпитваме потребност да знаем колкото може повече елементи за хората към нас. Без да подозираме, мозъкът ни проучва получената информация и по този начин дефинира какъв брой потребен може да ни бъде индивидът, трансформирал се в предмет на диалога.
Тази доктрина е изследвана по-подробно през 2014 в журнала “Psychological Science”. Специалистите откриват, че клюкарстването усъвършенства работата на хората в група и ги прави по-добър екип. Обратно на нашите упования, когато хората клюкарят, в действителност те стават по-малко егоистични.
Причината се крие във обстоятелството, че по този метод получаваме информация за даден човек освен от самия него, само че и от други хора. А когато не открием нищо неправилно в това, което сме научили, можем по-лесно да му се доверим, считат Missbloom.
Разбира се, в тази ситуация основно приказваме за по-невинното злословене. Злословенето има към този момент напълно друг темперамент и е провокирано, още веднъж въз основата на самосъхранението. Когато представим някого в по-лоша светлина, издигаме себе си в по-добра. Проблемът е, че това рядко работи по този начин, както чакаме.
Дали просто ще обсъдим сътрудника, който споделил някаква смешка или в действителност ще използваме момента, с цел да опетним репутацията на някого, факт е, че в този миг приказваме зад тила на въпросния човек. Това явно не всеки път е с неприятна цел и не постоянно може да се счете като неприличен акт изключително когато имаме поради, че евентуално го вършим изцяло неумишлено.
Всъщност имаме потребност да клюкарим по простата причина, че индивидът е зависим на групата, в която се намира.
Заради предишното ни, когато сме се борили за оцеляването си и сме разчитали на групата да ни пази, подсъзнателно ние изпитваме потребност да знаем колкото може повече елементи за хората към нас. Без да подозираме, мозъкът ни проучва получената информация и по този начин дефинира какъв брой потребен може да ни бъде индивидът, трансформирал се в предмет на диалога.
Тази доктрина е изследвана по-подробно през 2014 в журнала “Psychological Science”. Специалистите откриват, че клюкарстването усъвършенства работата на хората в група и ги прави по-добър екип. Обратно на нашите упования, когато хората клюкарят, в действителност те стават по-малко егоистични.
Причината се крие във обстоятелството, че по този метод получаваме информация за даден човек освен от самия него, само че и от други хора. А когато не открием нищо неправилно в това, което сме научили, можем по-лесно да му се доверим, считат Missbloom.
Разбира се, в тази ситуация основно приказваме за по-невинното злословене. Злословенето има към този момент напълно друг темперамент и е провокирано, още веднъж въз основата на самосъхранението. Когато представим някого в по-лоша светлина, издигаме себе си в по-добра. Проблемът е, че това рядко работи по този начин, както чакаме.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ