Ван Гог до човечеството: „Това, от което се нуждаем е безкрайното и прекрасното...ни повече, ни по-малко. “
" Ако се стремим да живеем почтено и откровено, ще сполучим и въпреки тогава същинските болки и разочарования да са неизбежни, както и грубите неточности и злините, които ще правим, въпреки всичко по-добре е да горим вътрешно, въпреки и да бъркаме, нежели да си останем тесногръди и прекомерно внимателни.
Човек би трябвало да обича колкото може повече, там е същинската му сила; тъй като, който доста обича, той доста прави и доста може, и това, което е сторено с обич, е сторено добре... Да кажеш малко, само че смислени думи е по-добре, в сравнение с да приказваш доста думи, които са единствено празен звук и са толкоз по-ненужни, колкото по-лесно ги изговаря устата. Ако същински обичаме достойното за любов и не прахосваме любовта си по незначителни, празни и суетни неща, ще виждаме по-ясно пред себе си и ще станем по-силни.
Колкото по-скоро се помъчим да овладеем избран тип активност, избрана специалност и да си изработим един релативно независим метод на мислене и деяние, и колкото по-твърдо се придържаме към здрави правила, толкоз повече укрепва и характерът; това напълно не значи, че би трябвало да станем тесногръди.
Да постъпваме по този начин е умно, тъй като животът е къс и времето минава бързо; когато ни бива в една специалност и разбираме добре една работа, добиваме взор и познания и за доста други неща.
Понякога е хубаво да обикаляме доста по света и да поддържаме връзка с доста хора, пък и това е постоянно наш дълг и предопределение, само че който избира да си остане самичък и умерено да работи, и да има напълно малко другари, той се движи с най-голяма убеденост измежду хората и по света.
Не би трябвало в никакъв случай да се осланяме на това, че сме се отървали от грижи, компликации и спънки, нито да се стремим към лек живот. Дори и измежду образовани кръгове и в най-хубава среда, и при най-благоприятни условия би трябвало да запазим нещо от първичната същина на един Робинзон Крузо или на естествения човек, другояче не ще намерим опора в себе си. Никога не трябва да оставим вътрешния огън у нас да угасне, би трябвало да го поддържаме. Който резервира за себе си нищетата и я обича, той има огромно богатство и постоянно ще чува ясно гласа на съвестта, а който слуша този интуиция, най-хубавия подарък Божи и го следва, ще откри най-после в него другар и в никакъв случай към този момент не ще бъде самичък.
Щастлив е, който има вяра в Бога, тъй като той ще надмогне най-после всички страдания в живота, въпреки и не без труд и премеждия...
Това, от което се нуждаем, е безкрайното и прелестното, ни повече, ни по-малко и добре ще стори човек да не се задоволява с нищо по-малко и да не се чувствува спокоен, до момента в който не го е постигнал. "
Амстердам, 3 април 1878 година
Картини: Vincent van Gogh, Self-Portrait - wikipedia
