Ако се опитаме да проследим историята на българите, то определено

Ако се опитаме да проследим историята на българите, то несъмнено изпадаме в някои смесвания с митологията, времеви скокове и географски възниквания. Историята и митовете се резервират само благодарение на остарели хроники, познати на множеството археолози. Много от тях са изгубени, до момента в който други не престават да се фалшифицират с концепцията, че освен не би трябвало да бъдат разкривани, само че и постоянно да бъдат отхвърляни.

Повечето архиви датират някъде от Волжска България, заради простата причина, че други освен не се дават, само че и най-вероятно към този момент са унищожени. Според летописите от тази история, Ледниковата ера в Северна Европа е почнала да минава. По това време наследниците на Волжска България предпочитали  да се крият в пещерите на Урал.

Според някои от откритите документи, които и до през днешния ден не престават да се оспорват от разнообразни школи, първите българи, обитавали района към Волго-Урал. Изхранвали се най-вече с мамути, космати носорози и коне. След като климатът отстъпва, оживелите се заселват във Волго-Камската низина и почнали да уголемяват своята територия.

Кул Гали написа първи, че преди повече от 35 хиляди години точно първите предшественици на българите са населявали региона на Волга и Урал и носили името Ара и Ура. От същите думи произлизат по-късно Туран, Урал, Аря, Иран и даже бойният зов „ ура “. В началото това племе се наричало Ура или Аря. Северните територии от Ура са били наричани тун къръ или „ замръзналата степ “. Българските митове описват, че преди повече от 35 хиляди години към седем саклански племена са се обединили в мощен съюз и почнали да се назовават идел – седем племена от думите – иде (седем) и ел (племе). Знамето на иделците представлявало изображение на вълча глава. Същото носило името „ българ “ – „ вълча “ или „ черна “ (бълг) и „ глава “ (ар).

Ако Аспарух е поставял конска опашка на своя байрак, иделците употребявали вълка за собствен тотем. Вярването е, че обратно във времето, точно вълкът е животното, чийто дух наследяват българите. Поради съществуването на редица богове, обвързани най-вече с естествените сили, множеството племена постоянно правили най-различни жертвоприношения.

Според някои от първите български легенди ще открием легендата за Мардукан-Карга, който чупи стената, криеща слънчевите лъчи. В историята се споделя, че точно той връща светлината на хората и избавя човешкия жанр. По време на неговия героизъм, слънцето го изгаря и убива. По волята на Тангра, Карга трябвало да се връща всяка пролет при хората в образа на елементарна врана.

Друга българска митологична легенда е за алпа Вълк. В историята врагове на племето се опитали  да унищожат вечно българския жанр. С последните си сили, брачната половинка на вожда среща алп Бури, който дава сили на потърпевшата да хвърли момчето си в огромен казан и да го пусне по реката. Докато последният българин се носил по реката, алпа Маг-Вълк заповядал на алпа Самра да се трансформира в елен и да преплува водата, с цел да отнесе момчето в леговището на вълчица. Именно тя откърмила момчето, което по-късно почнало да се назовава „ Чингиз “ или „ Маг-ули “ (син на вълка).

Смята се, че прадедите на българите са почнали да изследват нощните вълци – същите са известни като едни от най-силните и нападателни животни. Почитането им по-късно продължава с първите стъпки на опитомяване. В началото наименованието за вълк било маг, мак, мек или мог. В следствие почнали да го назовават магол, когато съумели да опитомят тази дива порода, наименованието в този случай значи „ маг-цар “. Опитоменото куче носи името емек или оймек – домакински вълк. Променят се и визиите, същият към този момент не се считал за злобен, а за добър дух, прародител и бранител. Появяват се и доста други божества, обвързани с това животно. Алпът Бури е бил дух на луната, тъй като виел нощем към нея, като че ли отправял молби за сполучлив лов. Духът на успеха носил името баръйн, а този на властта – трун.

При промяната на местоположението и опознаването на южните територии, българските племена ще открият и нов див звяр – барса или едрата котка, която сплотява лъва, тигъра, пантерата, леопарда. Като ново провидение, те я назовават „ улуг мак “ или „ огромен вълк “, а по-късно ще прибавят и ново име „ аслан “.

Легенди като тази описват своята история преди към 15 хиляди години прочие н.е. и иделците подчинили всичките племена по Идел-Ура (Волга-Урал), създавайки страната Идел. Първият неин цар бил Карт-Джам-Иджик. След основаването на страната се приема и единственото име – българи. Другите нации наричали българите с името „ синдийци “ („ вълчите хора “ или „ черноглавите “).

Пещерното битие на българите в Уралските планини слага отпечатък и на някои от традициите. Планината стартира да се уважава, тъй като по главните върхове се явява и Бог – най-често се приказва за „ Ерсу “ и „ Тангра “. В пещерите се срещали и други духове, които пазят свои митове. След напускането на Уралските планини, българите стартират да строят пирамидални, стъпаловидни и гладкостенни храмове с погребални зали. В тях българските жрици „ аскали “ и „ Арбати “ подържали култа към Тангра и служели на това провидение. В погребалните зали можели да се погребват вождовете – бии.

Според разнообразни поеми като „ Чулман толгау “, поетът Сузбир споделя, че първият държател на царство Идел е българският император Карт-Джам Кавес, наследник на алпа Алабуга, а неговата майка Турун-Аби го покровителствала. Някога алпите (безсмъртните духове) Шурале и Бойгал били неразделни. Шурале живеел в клоните на огромно дърво, до момента в който Бойгал се криел в дупката в корените. Шурале носил името Кирел (орел, огромна птица), Бойгал приемал облика на змия. Бойгал имал осем синове, наподобяващи на змии, седем от тях били черни, а осмата била бяла. Бялата носела името Алабуга.

Братята на Алабуга го мразели и се подигравали за странния цвят. Само бащата на Алабуга, алпът Субан Боян Имен го наричал Зияджи – любещ, както го наричала и майка му. Бойгал се доверявал толкоз на Кирел, че го оставял да наглежда децата. Един ден Кирел изял черните братя на Алабуга. Мотивите му били, че Тангра доверил по какъв начин неговите черни братя желали да го изгорят в пожар. За да не се случи това, богът-птица решил да ги изяде. Враждата сред Бойгал нямало да разбере това и по тази причина божеството разперило криле и отлетяло надалече. Богът-птица бил прав, тъй като Бойгал знаел, че неговият най-хубав другар обичал да се храни с мърша и по тази причина се скрива в черепа на починал кон.

Когато Кирел прелетял гладен на натрупа и почнал да го кълве, Бойгал го ухапал. Силата на двамата алпи била равна и отровата можела да сковава Кирел. Изплашен богът-птица се опитал да излети надалеч, само че паднал в бездна. Бойгал наредил на своя единствен наследник да довърши божеството, само че Алабуга решил да направи противоположното, той оказал помощ. Кирел съобщил, че знаел за страшни заприказва, които трябвало да накарат 7-те черни братя да убият 8-мия, а с това да привлекат гнева на Бабай (алп на мълниите и войната). Карчег Юха – алп-бика на заговорите желал да остави Алабуга бездетен – нещо, за което белият наследник мечтаел доста. Кирел бил подготвен да помогне, само че единствено в случай че бъде помолен.

Кирел и Алабуга излизат от пропастта, където се криели небесните палати на Умай. Алабуга с машинация получава напитката кавес, в която се съдържа мъжката мощ. Измамата била разкрита от Тангра, който решил да накаже всички. Кирел изгубил крилата си, бил лишен от своята проницателност и трябвало да се трансформира в алп на гибелта – Шурале. Алабуга бил умален до размерите на палец.

Българите го обичали и го наричали Бармади „ Небесният Мади “ или „ Българ “. Алабуга не съумял да си откри жена, даже шеките (гномите) не желали да приказват с него. Един ден срещнал дъщерята на алпа Бабай – Именкъйз (Дъщеря на дъба). Според легендата, двамата се оженили, само че Алабуга се тревожил, че неговият наследник също ще бъде човече. Именкъйз съумяла да роди всесилен наследник, който носи името Джам Кавес – по този начин се почитал изпития кавес, прочут още като прабългарската напита „ кавес “, сходна на тюрко-българската „ кумис “ и съветската „ мая “.

Синът на Алабуга сложил началото на първата българска империя Идел. Същата била покровителствена от самата Умай, тъй като Кавес бил неин любим. Като шеф, водачът получил името Аудан, означаващо „ водач “ – еквивалент на немското „ Один “ и съветското „ атаман “). Наричан е още Тамта-Китай – от „ свят “ и „ човек “. В своята история, създателят Сузбир споделя, че преди да се стигне до царуване, от Акбаш (Азия) и Балин (Източна Европа) нахлух другия наследник на алпа Субан (духът на силата, реколтата, овчарството, младостта, пролетта и любовта).

Могъщият Локбъйр дошъл с войска от тузи (азиатци, корейци) джамайгети (азиатските предшественици на финландците, угрите и други българи) и ак-именците (предците на манджурите, монголите). Според Сузбир, това навлизане се случва към 17 500 година преди края на царуването на Карт-Джам. Локбъйр предложил годината да се назовава „ Годината на Джам “, само че предлагането било отхвърлено и публично този интервал се назовава „ Годината на Буляр “.

Легендата за Идел споделя сътворението на света, в което съществена роля имат българите, а имайки поради възникването на редица български страни в разнообразни области, редица историци стартират да се съмняват в представяната история за сътворението на света, накриво пред тяхната призма. Макар и тук да приказваме за митология, не би трябвало да забравяме, че всичко постоянно ще се счита за митология, до момента в който не се открият обстоятелства.