Не предлагайте кандидат, който гаси телевизора
Ако се абстрахираме от пожарите (което е трудно), летният политически шлагер е кой да бъде претендентът за президент на " демократичната общественост ".
Самото наименование допуска, че всички останали общности у нас са недемократични или полудемократични, което явно не е истина. То издава егоизъм и липса на връзка с действителността, само че не това е тематиката ми през днешния ден.
" Демократична общественост " потегли от името Съюз на демократичните сили, първата антикомунистическа коалиция, която седна на кръглата маса с елита на някогашната БКП през януари 1990 година, с цел да контракти кротичък преход от тоталитаризъм към народна власт и пазарна стопанска система. Тогава определението " демократична общественост " беше целесъобразно, доколкото то представляваше алтернативата на до неотдавна управлявалите комунисти.
Съюз на демократичните сили от дълго време не е това, което беше и мястото му в българската политика заемат рояк други, някои произлезли от него обединения, обединени от либерално-демократични възгледи и прозападна политическа ориентировка.
Това, което единствено шепа водачи на тогавашната и днешната " демократична общественост " осъзнаваха и сякаш все по-рядко осъзнават, е тежестта на названието, което сами са си дали. Те са приели да бъдат лицата на демокрацията в български условия.
Това значи, че когато сгрешат те, следствията носи демокрацията, когато хората не са удовлетворени, недоволстват не против съответния демократ, а против това, което той претендира да съставлява, когато хората търсят опция, те търсят опция на демокрацията. Спомняте ли си Корнелия Нинова - " какво ни лиши демокрацията? " (Не Съюз на демократичните сили, не Иван Костов или Желю Желев).
Масовият гласоподавател не е мъдрец, социолог или политолог. Когато дава гласа си, той не съпоставя политически системи, а съответни персони и в случай че номиналният " демократ " е очевидният губещ, губи демокрацията.
Така в българската политика се появи " Атака ", тъкмо в годината, когато България подписа контракта за присъединението си към Европейския съюз и преди малко се беше включила към НАТО. Едно от изискванията за това е страната кандидатка да дава отговор на ред демократични критерии (известни като " копенхагенски " ) и, сякаш парадоксално, тъкмо тогава се появи и влезе в Народното събрание партия, чиято идеология е отрицание на тези критерии. Крайният шовинизъм, ксенофобията, антизападното и проруското говорене не бяха други възможности на статуквото, когато българите преживяваха най-тежките години на прехода. Те станаха такива, когато стъпихме с двата с крайници в " Запада ".
По сходен механизъм, на отчаяние и отграничаване от самообозначилия се като " либерален " истаблишмънт у нас породи " Възраждане " - рожба на несбъднати упования от европейското участие, главно измежду маргинализираната и губеща от измененията част от популацията (каквито са сходни обединения в други страни).
България не е единствената, в която гласоподавателят гласоподава против лице, само че санкционира концепцията, която то претендира да съставлява. През 2005 година болшинството от французите гласоподаваха против тогавашния си президент Жак Ширак, само че убиха плана за европейска конституция с референдум.
През 2016 година и 2024 година американците гласоподаваха против елита на демократите, представляван от Клинтън, Байдън и Харис, но два пъти доведоха на власт Тръмп, чиято демократична известност мнозина слагат под подозрение.
Пак през 2016 година британците, главно в консервативната им част, гласуваха срещу Дейвид Камерън и извадиха страната си Европайския съюз.
В България се задават президентски избори. Скептичен съм, че така наречен демократична общност ще се споразумее за общ претендент. Познавайки я, съм песимистичен и че тя ще престане да прави същото и да чака различен резултат. Но си бленувам, че най-сетне може би ще потърси (не знам дали ще намери) претендент, който не гаси тв приемника със самото си появяване и не кара хората да ненавиждат демокрацията и да си мечтаят за предишното.
Защото, както е тръгнало, един ден може Румен Радев и Костдин Костадинов да ни наподобяват допустими на фона на идните други възможности, които ражда реактивното гласоподаване.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Самото наименование допуска, че всички останали общности у нас са недемократични или полудемократични, което явно не е истина. То издава егоизъм и липса на връзка с действителността, само че не това е тематиката ми през днешния ден.
" Демократична общественост " потегли от името Съюз на демократичните сили, първата антикомунистическа коалиция, която седна на кръглата маса с елита на някогашната БКП през януари 1990 година, с цел да контракти кротичък преход от тоталитаризъм към народна власт и пазарна стопанска система. Тогава определението " демократична общественост " беше целесъобразно, доколкото то представляваше алтернативата на до неотдавна управлявалите комунисти.
Съюз на демократичните сили от дълго време не е това, което беше и мястото му в българската политика заемат рояк други, някои произлезли от него обединения, обединени от либерално-демократични възгледи и прозападна политическа ориентировка.
Това, което единствено шепа водачи на тогавашната и днешната " демократична общественост " осъзнаваха и сякаш все по-рядко осъзнават, е тежестта на названието, което сами са си дали. Те са приели да бъдат лицата на демокрацията в български условия.
Това значи, че когато сгрешат те, следствията носи демокрацията, когато хората не са удовлетворени, недоволстват не против съответния демократ, а против това, което той претендира да съставлява, когато хората търсят опция, те търсят опция на демокрацията. Спомняте ли си Корнелия Нинова - " какво ни лиши демокрацията? " (Не Съюз на демократичните сили, не Иван Костов или Желю Желев).
Масовият гласоподавател не е мъдрец, социолог или политолог. Когато дава гласа си, той не съпоставя политически системи, а съответни персони и в случай че номиналният " демократ " е очевидният губещ, губи демокрацията.
Така в българската политика се появи " Атака ", тъкмо в годината, когато България подписа контракта за присъединението си към Европейския съюз и преди малко се беше включила към НАТО. Едно от изискванията за това е страната кандидатка да дава отговор на ред демократични критерии (известни като " копенхагенски " ) и, сякаш парадоксално, тъкмо тогава се появи и влезе в Народното събрание партия, чиято идеология е отрицание на тези критерии. Крайният шовинизъм, ксенофобията, антизападното и проруското говорене не бяха други възможности на статуквото, когато българите преживяваха най-тежките години на прехода. Те станаха такива, когато стъпихме с двата с крайници в " Запада ".
По сходен механизъм, на отчаяние и отграничаване от самообозначилия се като " либерален " истаблишмънт у нас породи " Възраждане " - рожба на несбъднати упования от европейското участие, главно измежду маргинализираната и губеща от измененията част от популацията (каквито са сходни обединения в други страни).
България не е единствената, в която гласоподавателят гласоподава против лице, само че санкционира концепцията, която то претендира да съставлява. През 2005 година болшинството от французите гласоподаваха против тогавашния си президент Жак Ширак, само че убиха плана за европейска конституция с референдум.
През 2016 година и 2024 година американците гласоподаваха против елита на демократите, представляван от Клинтън, Байдън и Харис, но два пъти доведоха на власт Тръмп, чиято демократична известност мнозина слагат под подозрение.
Пак през 2016 година британците, главно в консервативната им част, гласуваха срещу Дейвид Камерън и извадиха страната си Европайския съюз.
В България се задават президентски избори. Скептичен съм, че така наречен демократична общност ще се споразумее за общ претендент. Познавайки я, съм песимистичен и че тя ще престане да прави същото и да чака различен резултат. Но си бленувам, че най-сетне може би ще потърси (не знам дали ще намери) претендент, който не гаси тв приемника със самото си появяване и не кара хората да ненавиждат демокрацията и да си мечтаят за предишното.
Защото, както е тръгнало, един ден може Румен Радев и Костдин Костадинов да ни наподобяват допустими на фона на идните други възможности, които ражда реактивното гласоподаване.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ