Ако има живот на Европа, може сравнително лесно да бъде открит
Ако съществуват признаци на живот на ледената луна на Юпитер Европа, те може и да не са толкоз сложни за намиране, както смятаха учените до момента, се твърди в ново изследване.
Луната на Юпитер Европа е с широчина 3100 километра и приютява голям океан под ледената си черупка. Нещо повече, астрономите считат, че тази вода е в контакт със скалното ядро на луната, което прави допустимо приемането на разнообразни комплицирани и завладяващи химични реакции.
Ето за какво откривателите смятат Европа за едно от най-подходящите места на Слънчевата система за съществуване на извънземен живот. Европа също е геологически деен свят, тъй че пробите от намиращия се под повърхността й океан могат елементарно да бъдат извадени на повърхността – да вземем за пример посредством локализиране на някой от съществуващите гейзери, доказателство за съществуването на които е видяно няколко пъти от галактическия телескоп Хъбъл на НАСА.
НАСА има за цел да получи проби от океана на Европа в недалечно бъдеще. Агенцията създава задача, наречена „ Europa Clipper “, която би трябвало да стартира при започване на 2020 година Clipper ще учи Европа от доста близко разстояние по време на прелитанията си над нея, някои от които ще могат да се приближат до хипотетичните водни пари идващи от гейзерите. В НАСА също по този начин работят по вероятно кацане на Clipper-а, при което ще се търсят доказателства за живот на или към повърхността на Европа.
Не е ясно обаче какъв брой надълбоко би трябвало да се копае под повърхността на Европа, с цел да има опция да се намерят възможни доказателства за живот. Това е по този начин, тъй като Европа обикаля в радиационните пояси на Юпитер и е бомбардирана от бързо движещи се заредени частици, които могат да унищожат аминокиселините и другите вероятни биологични материали.
Ученият от НАСА Том Нордхайм и сътрудниците му са моделирали детайлно средата на Европа, изложена на бомбардиране със заредени частици. След това са комбинирали тези резултати с данни от лабораторни опити, които документират какъв брой бързо другите дози радиация влияят на аминокиселините.
Изследователите са разкрили обилни разлики в степента на облъчване на някои региони на Европа, като към нейния екватор да вземем за пример, дозите радиация са към 10 пъти по-големи от другите географски ширини.
Така те могат да намерят най-подходящото място, на което да се пробие ледената повърхнина, с цел да се търсят биологични съединения. Там ще бъде нужно да се копае единствено към 1 см в леда, с цел да бъдат вероятно открити разпознаваеми аминокиселини. В зоните с по-силно радиационно облъчване, дълбочината на копаене, с цел да се доближи до задачата, ще бъде от порядъка на 10 до 20 см.
Това не значи, че евентуалните микроорганизми на Европа са към момента живи на такива дълбочини и при такива дози радиация, тъй като дозите са задоволително високи, с цел да унищожат даже и най-устойчивите микроби на Земята, споделя Нордхайм, който е откривател от Калифорнийския софтуерен институт и Лабораторията за реактивни мотори на НАСА в Пасадена.
„ Дори в най-суровите радиационни зони на Европа обаче, в действителност не би трябвало да вършиме повече от надраскване под повърхността, с цел да откриете материал, който не е мощно модифициран или повреден от радиация “, споделя той пред изданието Space.com.
Това е добра вест за евентуалната задача за кацане: „ Когато излагането на радиация не е ограничителен фактор, сондата може да бъде ориентирана към регионите на Европа, където има най-вероятни зони на съществуване на аминокиселини в океанските води.
Учените към момента не са разпознали такива обещаващи зони за кацане; изображенията от Европа, снимани до момента, просто не са задоволително ясни. Но работата на Clipper-а би трябвало да промени тази обстановка, съгласно Нордхайм.
„ Когато получим изпратените облици на Европа от Clipper, изображенията с висока разграничителна дарба – това ще бъде напълно друга картина “, споделя той. – Това разузнаване на Clipper ще е в действителност основно “.
Новото изследване е оповестено на 23 юли в изданието Nature Astronomy.
