Ако съседите на Китай, близки и далечни, можеха да изпратят

Ако съседите на Китай , близки и далечни, можеха да изпратят на президентите Си Дзинпин и Джо Байдън един текст през последните 48 часа, той евентуално щеше да бъде следният:

„ Можете ли вие двамата да се разберете? “

Разбира се, целият свят наблюдава с извънреден интерес визитата на държавния секретар на Съединени американски щати Антъни Блинкен в Пекин през уикенда, само че надали този интерес може да се съпостави с паниката на страните, които биха били на фронтовата линия при възможен спор сред Съединени американски щати и Китай.

В продължение на 35 минути през вчерашния ден, когато Блинкен се трансформира в най-високопоставеният американски посланик, който се е срещал с китайския водач от 2018 година насам, групова въздишка на облекчение евентуално се е разнесла в този тактически сектор от съдружници на Съединени американски щати в Тихия океан – като се стартира от Япония и Южна Корея на север, през Филипините, чак до Австралия на юг. Нациите от Югоизточна Азия, ситуирани на основни международни направления за доставки, и дребните тихоокеански островни страни, раздрани сред китайските и американските несъгласия, безспорно също са почувствали утешение.

„ Всички се учат да живеят със съперничеството сред Китай и Съединени американски щати, само че никой не желае да избира сред тях. Ще има известно облекчение, когато забележим, че тези две страни се държат като възрастни хора. “, твърди Джон Делъри , професор по китаистика в университета „ Йонсей “ в Сеул.

Както наподобява, това е и посланието , което двете страни се стремят да насочат . В продължение на два дни Блинкен организира срещи на високо ниво с висшите китайски дипломати Ван И. и Цин Ган , като с последния полемиките продължиха няколко дълги часа, в това число и по време на „ работна вечеря “. След това той разиска значими въпроси със самия Дзинпин във Великата национална зала в Пекин. В края на срещата китайският водач приветства „ напредъка “ в полемиките и повдигна тематиката за „ съглашения по съответни въпроси “, без да споделя какви са те.

При завръщането на Блинкен във Вашингтон, Байдън го похвали за това, че е приключил „ пъклен добра работа “. Въпреки това, 61-годишният държавен секретар, който постоянно е бил прагматичен посланик, съобщи пред кореспонденти, че е „ с ясни очи “ във връзка с Китай. Той приветства възобновяването на връзката на високо ниво и посочи, че китайците са съгласни с американците, че връзките им би трябвало да се стабилизират, само че също по този начин призна, че към момента има редица въпроси , за които двете народи към момента са извънредно несъгласни . И въпреки всичко неубедителните резултати, без забележителен пробив и с доста ангажименти и условия, бяха посрещнати по-скоро с вяра , в сравнение с с отчаяние. 

Отношенията сред Вашингтон и Пекин през последните години са толкоз изострени , че американските представители дойдоха в Китай с вярата да предотвратят спор – възходящ риск, който разтревожи надълбоко района. Неотдавнашно изследване на фондация „ Eurasia Group “ сочи, че над 90% от интервюираните в Южна Корея, Филипините и Сингапур са „ обезпокоени “ от борба сред двете свръхсили. Почти половината от запитаните са избрали районното напрежение като най-неотложното предизвикателство , пред което е изправена тяхната страна.

Всички са наясно, че проблемите са съществени . Налице е и паника за международната търговия и доставките на полупроводници и други артикули. Конфликтът сред Съединени американски щати и Китай последователно се трансформира в гневна борба за въздействие, която принуждава страните от района да създадат сложен избор във връзка с личната си сигурност.

За страните от Азиатско-тихоокеанския район срещата е единствено едно начало , освен това нестабилно . Засега обаче те одобряват с оптимизъм всеки вероятен прогрес. Дори в случай че всичко, това значи, е да просто могат да си поемат мирис . Несъмнено обаче най-голямото предизвикателство занапред следва. Пекин даде ясно да се разбере, че Тайван продължава да е в „ центъра “ на неговите ползи. Следователно, въпросът е какво ще се случи по-нататък сред двете най-големи стопански системи и нуклеарни сили в света. Проблемът за Вашингтон е, че часовникът тиктака, защото се обрисуват нови избори. Съперниците на президента Байдън от Републиканската партия го упрекват, че е прекомерно „ мек “ към Китай. Експерти предизвестяват, че затова той може да се изкуши да покаже, че може да се изправи против китайския водач, вместо да се стреми към устойчиво съдействие с него.