Ако само преди няколко десетилетия пътуването е било лукс за

Ако единствено преди няколко десетилетия пътуването е било разкош за огромна част от популацията, през днешния ден това занятие е любимото хоби на милиони хора и същински метод на живот за други. За някои обаче тази опция не е привлекателна, дори да имат време и пари да го създадат. Какъв е казусът при хората, които не обичат да пътуват? 
Традиция, рутина и сигурност
Тези, които отхвърлят пътуването, постоянно ценят рутината си и се стремят да имат прочут надзор над дните си, защото това им обезпечава сигурност. Но от кое място идва тази потребност? Може би се дължи на първите години на детството.

Децата, които постоянно са оставяни на други хора да ги гледат, развиват относително по-малко чувство за сигурност. По този метод те откриват несигурна обвързаност и са склонни да се усещат по-уплашени и измъчени, както и да изпитват дискомфорт, когато са надалеч от вкъщи. За разлика от тях, тези, които се радват на сигурност и успокоение в детството, в следствие не изпитват боязън от това да пътуват.

Пренасяйки го в живота на възрастните, това изяснява за какво има такива, които обичат да пътуват, и такива, които не обичат. И то е, че чувството за риск при хората, които не обичат да пътуват, е доста по-високо.
Нетърпимост към несигурността
Освен казаното, не можем да пропуснем да отбележим, че едно пътешестване постоянно допуска разкъсване с познатото. Тук става дума за непознатият език, който се приказва на дадената дестинация, опцията за разминаване с желанията по отношение на условия, метод на живот, храна и така нататък, както и неналичието на задоволително информация. Във всеки случай се регистрира степен на неустановеност, дали по-голяма или по-малка.

За някои хора това не е проблем и даже го считат за освежаващо и стимулиращо. При други обаче малки непредвидени събития, промени или каквото и да е било отвън техния надзор, може да съставлява изтезание.

За тези, които имат ниска толерантност към несигурността, да не са наясно с толкоз доста аспекти от това какво ще бъде тяхното всекидневно прекарване или какви решения ще се взимат, е повече от задоволителна причина да не желаят да пътуват и да не изпитват наслаждение от това.
Отвореност към нови прекарвания
И най-после, има аспект на личността, който е основен, когато става въпрос за установяване на това за какво някои хора не обичат да пътуват, а това е отвореността към нови опит и прекарвания. Това е една от Големите 5 характерности на личността, разказани в модела на Коста и Маккрей, която се отнася до склонността към въображение, отворено схващане, любознание и привличане към новостите и разнообразието от прекарвания.

Когато някой има дребен опит в този аспект, той е по-конвенционален и закостенял, усеща се по-комфортно в позната среда и с познати хора. Следователно тяхното любознание и интерес към пътешестване са понижени.

Накратко, няма нищо неприятно в хората, които не обичат да пътуват. Решението им не се дължи безусловно на обстоятелството, че са страхливи или дръпнати, а по-скоро защото дават приоритет на стабилността, познатото и личната си територия.

Ако желаят да се осмелят повече от нормално и да се възползват от предимствата на пътуването, за тях е добре да знаят потребна информация за дестинацията авансово, да възнамеряват в детайли или да се върнат тук-там, които към този момент познават. Но дано напомним, че да пътувате или не е изцяло персонален избор и не би трябвало да се насилвате да го вършиме, единствено тъй като е съвременно.