Оливер Вархейи: Измъкваме разширяването на ЕС от канавката
Ако разгледате поредно работата на настоящата Комисия, ще разберете, че направихме всичко допустимо, с цел да „ измъкнем разширението от канавката “. Това сподели в особено изявление за Euronews Оливер Вархейи - комисар по въпросите на съседството и разширението. Той сподели още, че процесът по разширението е бил пъхнат там от миналата Европейска комисия.
Искам да стартира със следния въпрос: за какво тъкмо в този момент, когато войната в Украйна продължава и сме посред тежка енергийна рецесия, присъединението на Западните Балкани би трябвало да бъде предпочитано за Европа?
Мисля, че има въпреки всичко някаква позитивна последица от войната в Украйна, в случай че въобще мога да се изразя по този начин, и тя е, че се разбра какъв брой сериозна е потребността от разширение на Европейски Съюз. И трите страни, които аплайваха за участие, са най-засегнати от спора на Русия в Украйна. Това ги и подтикна да подадат документи мигновено. Те видяха, че Съюза е единственото средство за дълготраен мир, сигурност и вероятности. А в случай че Европа желае да реализира този дълготраен мир, сигурност и разцвет, тя би трябвало да се разшири. Защото, в случай че близките райони не са част от Европейския съюз, е ясно, че уязвимостта на тези райони единствено ще се усилва. Войната ни сподели, че е в полза на Съюза да се причислят страните от Западните Балкани.
С какво идната среща на върха в Тирана може да способства за този развой?
Мисля, че постоянно забравяме един доста значим аспект и той е точно, че би трябвало сътрудниците ни от Западните Балкани да са изцяло ангажирани и включени в нашите диспути. Само по този начин можем да обсъждаме проблемите и провокациите, които засягат всички нас. Например, енергийната рецесия в Европа няма граници, тя се усеща и в страните от Западните Балкани. Или пък миграцията. Това е общ проблем. Миграционният напън по маршрута през Западните Балкани е напън и върху Европа. Мога да дам още доста сходни образци. Можем да подходим обаче и по-практически със страните от Западните Балкани и да вървим дружно в посока на тяхното консолидиране в доста европейски политики. Надяваме се да сключим роумингово съглашение и по този начин да въвлечем и страните от Западните Балкани в нашите зони. Това пък от своя страна значи, че хората от Европейски Съюз, които са в Западните Балкани, и противоположното, ще приказват по телефона на една и съща цена на всички места.
Свързани
Една от страните-кандидатки е Сърбия, която не съумява да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия. В този смисъл могат ли да запазят статута си на претенденти, само че и да са изключение от глобите на Европейски Съюз?
Не мисля, че има опция за изключени от глобите. Сърбия е в надалеч по-специфична позиция спрямо другите страни-кандидатки. Не забравяйте, че Сърбия към момента би трябвало да завърши дебата Белград-Прищина и да реализира съглашение за изискванията на взаимно битие. Това е и повода поради която уязвимостта на Сърбия е доста по-голяма, когато става въпрос за излагане на риск от Русия. Не бива да се не помни, че Сърбия е наш съдружник. Сърбия гласоподава дружно с нас по всички точки на Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащи Русия за всички дейности, осъществени в Украйна. За мен това е доста мощно политическо обръщение. Колкото до глобите, уповавам се скоро да забележим и присъединението на Сърбия към тях. Трябва обаче да й създадем дълготрайни гаранции за сигурност и непоклатимост.
Споменахте разговора за нормализация на връзките сред Белград и Прищина. Какъв би могъл да бъде крайният резултат съгласно вас?
Мисля, че всички знаем какъв би трябвало да е резултатът- Сърбия да признае Косово за самостоятелна страна. Но преди този момент да се случи, би трябвало да се измине дълъг път. Трябва да се дадат гаранции за сигурност и на Сърбия и на Косово, с цел да бъде реализиран постоянен мир.
Напоследък в медиите се появяват доста вести за така наречен френско-германско предложение. Става дума за всекидневен документ, който предлага решение на този въпрос. Виждали ли сте въпросния документ и смятате ли, че той би могъл да помогне?
Виждал съм го, да, и мисля, че може да сътвори основите за трайно съглашение. Има и някои аспекти, обаче, по които би трябвало да се работи. Като за начало считам за основно да върнем доверието в разговора. Беше значимо да се споразумеем по въпроса с регистрационните номера, както и да стартираме да прилагаме някои от към този момент взетите решения.
Кога ще бъде допустимо Европейски Съюз да анулира шенгенския визов режим за жителите на Косово?
Силно се надяваме, че това ще се случи още тази година. Работата в Съвета е в много напреднал етап. Президентът на Чехия е намерил метод да осъществя този въпрос. Очакваме решението да бъде взето идващия месец. Надявам се, в случай че в последния миг няма някоя неприятна изненада, че най-сетне ще можем да предоставим това облекчение на Косово, последната страна в района, която към момента не се възползва от него.
Свързани
Нека поговорим за Босна и Херцеговина, където сепаратизма е фактически рисков. Наскоро се срещнахте с Милорад Додик, водач на босненските сърби. Смятате ли, че той е благонадежден сътрудник за европейския път на Босна?
В политиката постоянно става дума и за персони, само че освен. Посещението ми беше изненадващо даже за мен самия. Това, което видях на база резултатите от изборите, ясното болшинство във Федерацията Босна и Херцеговина, е че обстановката е почнала да се трансформира. Можем да чакаме и ново развивитие за страната до края на годината, само че това би трябвало да го потвърдят босненските управляващи. И в случай че всичко върви добре, новите институции ще стартират да действат бързо. Мисля, че това е доста добра вест. И в тази връзка би трябвало да се признае и приносът на президента на Република Сръбска.
Неправителствени организации постоянно оспорват демокрацията в Сърбия. Какво мислите по въпроса с върховенството на закона в страната?
Смятам, че би трябвало да променим фундаментално освен по какъв начин възприемаме върховенството на закона, само че и по какъв начин подхождаме по отношение на него. В Сърбия има осъществени големи промени, като да вземем за пример референдума за правосъдната система, главното изменение на конституцията във връзка с правосъдната власт и програмата за независимост на медиите. Разбира се, реформирането би трябвало да продължи. Смятам за ясно и за сръбските управляващи, че триумфът на преговорния развой се корени в областта на върховенството на закона въз основа на новите критерии. Предложението ни е тъкмо: подготвени сме да предвижваме въпросите по присъединение по-бързо, само че в подобен чакаме и по-бързи дейности от страна на държавите-кандидатки. С други думи- в случай че Сърбия напредне по-бързо в региона на върховенството на закона, би трябвало да можем да напреднем по-бързо дружно с нея и в договарянията за присъединение.
Нека поговорим за върховенството на закона и в останалите страни от Западните Балкани. Именно тази сфера е мощно подложена на критика от доста евродепутати в Парламента. Едно от обвиняванията е, че вие омаловажавате казуса с върховенството на закона в някои страна, да вземем за пример в Сърбия. Какъв е отговорът ви?
Всъщност точно моето предложение сложи на напред във времето въпроса за върховенството на закона. Новите критерии бяха препоръчани пред Съвета през февруари 2020г. Тоест в едно първите тримесечия на годината за тази Комисия. Както и обясних за обстановката със Сърбия, това е още един фактор, способствуващ преговорния развой. Обвиненията към мен звучат по-скоро като политическа игра, в сравнение с като същинска и обоснована рецензия.
Тоест определяте себе си за безпристрастен, колкото за въпроса по разширение?
Защо да не се дефинирам за безпристрастен? Ако не бях подобен, нямаше да съм на този пост.
Свързани
Добре, дано в този момент поговорим за Северна Македония. Тя е знак на страна, кандидастваща за участие, само че е блокирана от години. Чака за преговорен развой цели 17 години. И в този момент, когато в завършек на сметка той може да стартира, е блокиран от България. Как мислите, че могат да се преодолеят тези националистически диспути сред прилежащи страни?
Какво имате поради под националистически диспути?
Знаете за какво България блокира договарянията на Северна Македония… Те желаят българския език да бъде приет за език на малцинствата, а българското малцинство като актив за създаване на нацията.
Мисля, че тематиката е много по-всеобхватна. Като за начало, съгласно една от Копенхагенските аршин е категорично декларирано, че правата на хората от малцинствата би трябвало да се съблюдават.
В случая на Северна Македония и България, това е проблем, който продължава към този момент много дълго време. Една от другите аршин гласи, че би трябвало да имате положителни междусъседски взаимодействие. Това постоянно е било условие. Не забравяйте, че за присъединението на която и да е страна, постоянно би трябвало единомислеща поддръжка на всичките страни-членки, тъй като това не е външнополитически въпрос. Не става дума просто за положителни връзки сред съседи или за развиване на съдействие, а за доста повече. Говорим за присъединение на страна в наша конструкция. В този смисъл приказваме за вътрешнополитески въпрос за Европейски Съюз. Именно заради тази причина сходни проблеми постоянно би трябвало да бъдат взимани насериозно. Много съм щастлив, че по време на френското председателство успяхме да изготвим политическа и правна рамка, благодарение на която двете страни ще могат да преодолеят компликациите и разликите между тях. Излишно е да споделям, че на Балканите този тип проблеми постоянно се повтарят.
Смятате ли, че е допустимо разширението със Западните Балкани с сегашното устройство на гласоподаване на Европейски Съюз? Споменахте единодушието, което даже Европейския парламент оспорва сега.
Европейския парламент постоянно дава насоки на Съвета по какъв начин да работи. Аз бих оставил Съвета да реши на кои условия и правила да се позове. Със сигурност не бих споделил на Съвета по какъв начин да си върви работата. Не считам за реалистично, че страните-членки ще се откажат от единомислещото гласоподаване по такива основни тематики, каквата е разширението, изключително което в случай че изиква одобрение на изменение на контракта по основаване на Европейски Съюз.
Свързани
Президентът Макрон предложи основаването на така наречен политическа общественост, която към този момент се трансформира в действителност. Много хора споделят, че вместо тези страни да получат пълноправно участие в този момент, на този стадий те би трябвало да засилят съдействие между тях. Какво е мнението ви по този въпрос?
Не си припомням какви са думите на президента Макрон, които цитирате. Спомням си обаче че когато това предложение беше направено, беше категорично пояснено, че тази общественост не замества разширението или участието в Съюза. По мое мнение, удостовери се към този момент и на първата среща междудругото, би трябвало да държим съседите си близо. Ако съседите ни не са най-близките ни съдружници, по какъв начин тогава чакаме Европа да е световен състезател?
А по какъв метод може да се укрепи поддръжката на хората за участие в този район? В някои страни към този момент следим възходящ песимизъм. Смятат Европа за труднопостижима цел…
Бих оспорил това, само че одобрявам главното ви изказване. А то е точно, че хората нямат отговорите на въпросите „ по кое време “ и „ по какъв начин “. Това е голяма политическа неточност, направена от миналата Комисия. Не забравяйте, че точно тя беше декларирала, че разширение на Европейски Съюз няма да има. Това се възприе като че ли Европа обръща тил на Западните Балкани, на съседите си. В този смисъл не е изненадващо, че са на разположение сходни последствия. Не е изненада, че хората помнят… Ако обаче разгледате поредно работата на настоящата Комисия, ще разберете, че направихме всичко допустимо, с цел да, преди всичко, „ измъкнем разширението от канавката “, където то беше оставено от миналата Комисия. И на второ място, да сложим този въпрос в най-приоритетния ни дневен ред. И на последно място, не се състредоточихме в институционалния балон на Брюксел, какъв брой са страните-членки, какъв брой са страните-кандидатки...
Ние поставихме на масата действителния проблем, а той е точно интеграцията на терен. Кога тези страни ще могат да стигнат равнището на икономическо и обществено развиване на страните-членки? Кога жителите им ще могат да се възползват от същия достъп до европейския пазар, както и ние до техния? Новите критерии възвърнаха доверието в цялата политика на процеса по разширение. Представихме стабилен, значителен стопански и капиталов проект за Западните Балкани, който активизира 30 милиарда евро, което е една трета от Брутният вътрешен продукт на целия район. По този метод слагаме фокус на въпросите, свързани с инфраструктурата за комерсиалния маршрут. Имаме потребност от нова енергийна система. Имаме потребност от възобновими източници, от други възможности на газа и електричеството. Нуждаем се още от усъвършенствана просветителна система, посредством която хората да придобият нужните за работа умения. Постигнем ли всичко това, резултатът ще е и увеличение броя на работните места.
Още един значим аспект е, че по този метод демонстрираме районно съдействие. Така или другояче, когато и въпросните страни се причислят в Съюза, би трябвало да се придържат към безусловно същите правила. Само посредством районно съдействие може да се сътвори в допълнение още една трета от Брутният вътрешен продукт.
Имаме проект, който е въпрос на време да даде резултати. Ще видите роуминга. Ще видите по какъв начин се появяват автомагистралите. Ще видите по какъв начин се появяват нови енергийни планове, в които Европа ще бъде водеща.
Според вас коя може да е идната страна-членка на Европейския Съюз?
Не желая да върша сходни прогнози. Надявам се, че ще имаме най-малко една страна, която ще завърши договарянията си за присъединение до края на моя мандат.
Искам да стартира със следния въпрос: за какво тъкмо в този момент, когато войната в Украйна продължава и сме посред тежка енергийна рецесия, присъединението на Западните Балкани би трябвало да бъде предпочитано за Европа?
Мисля, че има въпреки всичко някаква позитивна последица от войната в Украйна, в случай че въобще мога да се изразя по този начин, и тя е, че се разбра какъв брой сериозна е потребността от разширение на Европейски Съюз. И трите страни, които аплайваха за участие, са най-засегнати от спора на Русия в Украйна. Това ги и подтикна да подадат документи мигновено. Те видяха, че Съюза е единственото средство за дълготраен мир, сигурност и вероятности. А в случай че Европа желае да реализира този дълготраен мир, сигурност и разцвет, тя би трябвало да се разшири. Защото, в случай че близките райони не са част от Европейския съюз, е ясно, че уязвимостта на тези райони единствено ще се усилва. Войната ни сподели, че е в полза на Съюза да се причислят страните от Западните Балкани.
С какво идната среща на върха в Тирана може да способства за този развой?
Мисля, че постоянно забравяме един доста значим аспект и той е точно, че би трябвало сътрудниците ни от Западните Балкани да са изцяло ангажирани и включени в нашите диспути. Само по този начин можем да обсъждаме проблемите и провокациите, които засягат всички нас. Например, енергийната рецесия в Европа няма граници, тя се усеща и в страните от Западните Балкани. Или пък миграцията. Това е общ проблем. Миграционният напън по маршрута през Западните Балкани е напън и върху Европа. Мога да дам още доста сходни образци. Можем да подходим обаче и по-практически със страните от Западните Балкани и да вървим дружно в посока на тяхното консолидиране в доста европейски политики. Надяваме се да сключим роумингово съглашение и по този начин да въвлечем и страните от Западните Балкани в нашите зони. Това пък от своя страна значи, че хората от Европейски Съюз, които са в Западните Балкани, и противоположното, ще приказват по телефона на една и съща цена на всички места.
Свързани
Една от страните-кандидатки е Сърбия, която не съумява да се причисли към глобите на Европейски Съюз против Русия. В този смисъл могат ли да запазят статута си на претенденти, само че и да са изключение от глобите на Европейски Съюз?
Не мисля, че има опция за изключени от глобите. Сърбия е в надалеч по-специфична позиция спрямо другите страни-кандидатки. Не забравяйте, че Сърбия към момента би трябвало да завърши дебата Белград-Прищина и да реализира съглашение за изискванията на взаимно битие. Това е и повода поради която уязвимостта на Сърбия е доста по-голяма, когато става въпрос за излагане на риск от Русия. Не бива да се не помни, че Сърбия е наш съдружник. Сърбия гласоподава дружно с нас по всички точки на Общото заседание на Организация на обединените нации, осъждащи Русия за всички дейности, осъществени в Украйна. За мен това е доста мощно политическо обръщение. Колкото до глобите, уповавам се скоро да забележим и присъединението на Сърбия към тях. Трябва обаче да й създадем дълготрайни гаранции за сигурност и непоклатимост.
Споменахте разговора за нормализация на връзките сред Белград и Прищина. Какъв би могъл да бъде крайният резултат съгласно вас?
Мисля, че всички знаем какъв би трябвало да е резултатът- Сърбия да признае Косово за самостоятелна страна. Но преди този момент да се случи, би трябвало да се измине дълъг път. Трябва да се дадат гаранции за сигурност и на Сърбия и на Косово, с цел да бъде реализиран постоянен мир.
Напоследък в медиите се появяват доста вести за така наречен френско-германско предложение. Става дума за всекидневен документ, който предлага решение на този въпрос. Виждали ли сте въпросния документ и смятате ли, че той би могъл да помогне?
Виждал съм го, да, и мисля, че може да сътвори основите за трайно съглашение. Има и някои аспекти, обаче, по които би трябвало да се работи. Като за начало считам за основно да върнем доверието в разговора. Беше значимо да се споразумеем по въпроса с регистрационните номера, както и да стартираме да прилагаме някои от към този момент взетите решения.
Кога ще бъде допустимо Европейски Съюз да анулира шенгенския визов режим за жителите на Косово?
Силно се надяваме, че това ще се случи още тази година. Работата в Съвета е в много напреднал етап. Президентът на Чехия е намерил метод да осъществя този въпрос. Очакваме решението да бъде взето идващия месец. Надявам се, в случай че в последния миг няма някоя неприятна изненада, че най-сетне ще можем да предоставим това облекчение на Косово, последната страна в района, която към момента не се възползва от него.
Свързани
Нека поговорим за Босна и Херцеговина, където сепаратизма е фактически рисков. Наскоро се срещнахте с Милорад Додик, водач на босненските сърби. Смятате ли, че той е благонадежден сътрудник за европейския път на Босна?
В политиката постоянно става дума и за персони, само че освен. Посещението ми беше изненадващо даже за мен самия. Това, което видях на база резултатите от изборите, ясното болшинство във Федерацията Босна и Херцеговина, е че обстановката е почнала да се трансформира. Можем да чакаме и ново развивитие за страната до края на годината, само че това би трябвало да го потвърдят босненските управляващи. И в случай че всичко върви добре, новите институции ще стартират да действат бързо. Мисля, че това е доста добра вест. И в тази връзка би трябвало да се признае и приносът на президента на Република Сръбска.
Неправителствени организации постоянно оспорват демокрацията в Сърбия. Какво мислите по въпроса с върховенството на закона в страната?
Смятам, че би трябвало да променим фундаментално освен по какъв начин възприемаме върховенството на закона, само че и по какъв начин подхождаме по отношение на него. В Сърбия има осъществени големи промени, като да вземем за пример референдума за правосъдната система, главното изменение на конституцията във връзка с правосъдната власт и програмата за независимост на медиите. Разбира се, реформирането би трябвало да продължи. Смятам за ясно и за сръбските управляващи, че триумфът на преговорния развой се корени в областта на върховенството на закона въз основа на новите критерии. Предложението ни е тъкмо: подготвени сме да предвижваме въпросите по присъединение по-бързо, само че в подобен чакаме и по-бързи дейности от страна на държавите-кандидатки. С други думи- в случай че Сърбия напредне по-бързо в региона на върховенството на закона, би трябвало да можем да напреднем по-бързо дружно с нея и в договарянията за присъединение.
Нека поговорим за върховенството на закона и в останалите страни от Западните Балкани. Именно тази сфера е мощно подложена на критика от доста евродепутати в Парламента. Едно от обвиняванията е, че вие омаловажавате казуса с върховенството на закона в някои страна, да вземем за пример в Сърбия. Какъв е отговорът ви?
Всъщност точно моето предложение сложи на напред във времето въпроса за върховенството на закона. Новите критерии бяха препоръчани пред Съвета през февруари 2020г. Тоест в едно първите тримесечия на годината за тази Комисия. Както и обясних за обстановката със Сърбия, това е още един фактор, способствуващ преговорния развой. Обвиненията към мен звучат по-скоро като политическа игра, в сравнение с като същинска и обоснована рецензия.
Тоест определяте себе си за безпристрастен, колкото за въпроса по разширение?
Защо да не се дефинирам за безпристрастен? Ако не бях подобен, нямаше да съм на този пост.
Свързани
Добре, дано в този момент поговорим за Северна Македония. Тя е знак на страна, кандидастваща за участие, само че е блокирана от години. Чака за преговорен развой цели 17 години. И в този момент, когато в завършек на сметка той може да стартира, е блокиран от България. Как мислите, че могат да се преодолеят тези националистически диспути сред прилежащи страни?
Какво имате поради под националистически диспути?
Знаете за какво България блокира договарянията на Северна Македония… Те желаят българския език да бъде приет за език на малцинствата, а българското малцинство като актив за създаване на нацията.
Мисля, че тематиката е много по-всеобхватна. Като за начало, съгласно една от Копенхагенските аршин е категорично декларирано, че правата на хората от малцинствата би трябвало да се съблюдават.
В случая на Северна Македония и България, това е проблем, който продължава към този момент много дълго време. Една от другите аршин гласи, че би трябвало да имате положителни междусъседски взаимодействие. Това постоянно е било условие. Не забравяйте, че за присъединението на която и да е страна, постоянно би трябвало единомислеща поддръжка на всичките страни-членки, тъй като това не е външнополитически въпрос. Не става дума просто за положителни връзки сред съседи или за развиване на съдействие, а за доста повече. Говорим за присъединение на страна в наша конструкция. В този смисъл приказваме за вътрешнополитески въпрос за Европейски Съюз. Именно заради тази причина сходни проблеми постоянно би трябвало да бъдат взимани насериозно. Много съм щастлив, че по време на френското председателство успяхме да изготвим политическа и правна рамка, благодарение на която двете страни ще могат да преодолеят компликациите и разликите между тях. Излишно е да споделям, че на Балканите този тип проблеми постоянно се повтарят.
Смятате ли, че е допустимо разширението със Западните Балкани с сегашното устройство на гласоподаване на Европейски Съюз? Споменахте единодушието, което даже Европейския парламент оспорва сега.
Европейския парламент постоянно дава насоки на Съвета по какъв начин да работи. Аз бих оставил Съвета да реши на кои условия и правила да се позове. Със сигурност не бих споделил на Съвета по какъв начин да си върви работата. Не считам за реалистично, че страните-членки ще се откажат от единомислещото гласоподаване по такива основни тематики, каквата е разширението, изключително което в случай че изиква одобрение на изменение на контракта по основаване на Европейски Съюз.
Свързани
Президентът Макрон предложи основаването на така наречен политическа общественост, която към този момент се трансформира в действителност. Много хора споделят, че вместо тези страни да получат пълноправно участие в този момент, на този стадий те би трябвало да засилят съдействие между тях. Какво е мнението ви по този въпрос?
Не си припомням какви са думите на президента Макрон, които цитирате. Спомням си обаче че когато това предложение беше направено, беше категорично пояснено, че тази общественост не замества разширението или участието в Съюза. По мое мнение, удостовери се към този момент и на първата среща междудругото, би трябвало да държим съседите си близо. Ако съседите ни не са най-близките ни съдружници, по какъв начин тогава чакаме Европа да е световен състезател?
А по какъв метод може да се укрепи поддръжката на хората за участие в този район? В някои страни към този момент следим възходящ песимизъм. Смятат Европа за труднопостижима цел…
Бих оспорил това, само че одобрявам главното ви изказване. А то е точно, че хората нямат отговорите на въпросите „ по кое време “ и „ по какъв начин “. Това е голяма политическа неточност, направена от миналата Комисия. Не забравяйте, че точно тя беше декларирала, че разширение на Европейски Съюз няма да има. Това се възприе като че ли Европа обръща тил на Западните Балкани, на съседите си. В този смисъл не е изненадващо, че са на разположение сходни последствия. Не е изненада, че хората помнят… Ако обаче разгледате поредно работата на настоящата Комисия, ще разберете, че направихме всичко допустимо, с цел да, преди всичко, „ измъкнем разширението от канавката “, където то беше оставено от миналата Комисия. И на второ място, да сложим този въпрос в най-приоритетния ни дневен ред. И на последно място, не се състредоточихме в институционалния балон на Брюксел, какъв брой са страните-членки, какъв брой са страните-кандидатки...
Ние поставихме на масата действителния проблем, а той е точно интеграцията на терен. Кога тези страни ще могат да стигнат равнището на икономическо и обществено развиване на страните-членки? Кога жителите им ще могат да се възползват от същия достъп до европейския пазар, както и ние до техния? Новите критерии възвърнаха доверието в цялата политика на процеса по разширение. Представихме стабилен, значителен стопански и капиталов проект за Западните Балкани, който активизира 30 милиарда евро, което е една трета от Брутният вътрешен продукт на целия район. По този метод слагаме фокус на въпросите, свързани с инфраструктурата за комерсиалния маршрут. Имаме потребност от нова енергийна система. Имаме потребност от възобновими източници, от други възможности на газа и електричеството. Нуждаем се още от усъвършенствана просветителна система, посредством която хората да придобият нужните за работа умения. Постигнем ли всичко това, резултатът ще е и увеличение броя на работните места.
Още един значим аспект е, че по този метод демонстрираме районно съдействие. Така или другояче, когато и въпросните страни се причислят в Съюза, би трябвало да се придържат към безусловно същите правила. Само посредством районно съдействие може да се сътвори в допълнение още една трета от Брутният вътрешен продукт.
Имаме проект, който е въпрос на време да даде резултати. Ще видите роуминга. Ще видите по какъв начин се появяват автомагистралите. Ще видите по какъв начин се появяват нови енергийни планове, в които Европа ще бъде водеща.
Според вас коя може да е идната страна-членка на Европейския Съюз?
Не желая да върша сходни прогнози. Надявам се, че ще имаме най-малко една страна, която ще завърши договарянията си за присъединение до края на моя мандат.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ