Ако преди няколко месеца, когато край Варна се събраха премиерите

Ако преди няколко месеца, когато край Варна се събраха министър председателите на Гърция, Румъния и България, към които след това се причисли и сръбският президент, сме имали чувството, че на Балканите се ражда някаква нова геополитическа геометрия, в този момент, след срещата на четиримата – Алексис Ципрас, Михай Тудосе и Бойко Борисов плюс домакина Александър Вучич, това чувство към този момент минава в разбиране. Още повече, че четиримата се договориха през март идната година да се срещнат в същия формат в румънската столица Букурещ, с цел да продължат диалозите за европейското бъдеще на Западните Балкани. Поне по този начин споделят. Което пък идва да подскаже, че срещите на Съвета за съдействие, както е публично наименование на четворката (макар че персонално аз избирам да го назовавам „ форматът Евксиноград “, някак си ми е по-близко и българско!), се систематизират и канализират в нов модел на районно съдействие с една единствена цел – да фаворизира Сърбия за сметка на останалите страни от Западните Балкани по пътя им към пълноправно участие в Европейския съюз.

Така виждам нещата. И не тъй като единствено преди няколко дни, след срещата на 7 декември в София с водачите на страните от Западните Балкани, албанският министър председател Еди Рама на няколко пъти съобщи, че приема Сърбия и Черна гора към този момент да отварят и затварят глави в преговорния развой за участие, само че се учудва за какво и на неговата Албания не се даде този късмет. Рама загатна, че в съпоставяне със Сърбия неговата страна има преимуществото да е членка на НАТО като гаранция за непоклатимост и сигурност, което пък е едно от първите и най-важни условия да тръгнеш по европейския път. И в този момент в Белград президентът Александър Вучич още веднъж даде да се разбере, че неговата Сърбия няма желание да кандидатства за участие в Алианса, което сръбските жители по избрани аргументи, добре известни на всички хора в близост, няма да могат да одобряват. Сърбия щяла да остане военно неутрална, само че въпреки всичко, с цел да подсигурява своята непоклатимост, ще укрепва въоръжените си сили. Както го и прави с съответната военна помощ, безвъзмездна или платена, от страна на Москва като исторически непосредствен сътрудник и другар на Сърбия, с който тя няма желание да скъсва, както Вучич внуши. Ако не се неистина, единствено преди няколко дни преди той да семейства на тримата министър председатели от Гърция, Румъния и България, Вучич се похвали, че е отишъл в централата на НАТО в Брюксел и е изложил позицията си за какво Сърбия няма да стане членка на Алианса. Дали генералите са го разбрали или имат още въпроси за конкретизиране, не е доста ясно, само че в случай че участието на Сърбия в Европейски Съюз стане действителност, когато му пристигна времето, това ще бъде първият и единствен случай страна от Югоизточна Европа да влезе в европейското семейство без преди този момент да е станала членка на НАТО.

Подозирам какво ще бъде нашето опрощение за констатацията, че четворката фаворизира Сърбия за сметка на останалите прилежащи страни по пътя към Брюксел – какво желаете, нали преди Борисов да замине за Белград събра в София водачите на шестте страни от Западните Балкани на диалог с представители на Световната банка и на Европейския съюз. И тук стана въпрос за транспортни и всевъзможен тип други коридори, и тук се размахваше мантрата за по-бързи връзки сред столиците на страните от Западните Балкани, и тук се внушаваше, че европейската вероятност е някъде там, наоколо, зад оня рид и всяка от шестте страни от Западните Балкани може да я доближи, единствено в случай че направи едно малко, само че наложително значително изпитание. Да, по този начин беше, и някои от плановете от София бяха обсъждани и в Белград, само че въпреки всичко може би ще се окажат прави някои наблюдаващи, които подметнаха, че софийската среща, с изключение на всичко друго, е имала за цел да амортизира възможните рецензии, че трите прилежащи страни, членки на НАТО и на Европейски Съюз, извеждат Сърбия от западнобалканската група и й дават преимущество в поддръжката си за участие в Европейски Съюз.

Иначе, това би трябвало да се признае, че пакетът инфраструктурни, енергийни и цифрови планове, които четиримата водачи разгледаха в Белград, си заслужават вниманието. В това число и построяването на газовия хъб на българския бряг на Черно море, за което Бойко Борисов е получил потупване по рамото от другите си сътрудници, и най-много от неговия другар „ Саша “ Вучич, който вижда в хъба опция и за Сърбия да опъне газови тръби из своята територия и да получава горивото от бъдещите крупни транснационални планове. Алексис Ципрас подсказал какъв брой значими са ЖП връзките сред Егейско море и Дунав, което пък станало мотив да се приказва за вероятността за трасета от Белград за Солун, Истанбул и Бургас през София. Нито дума, че и Коридор № 8, за който толкоз доста се приказва в София, би могъл да бъде обща грижа и на страните от този формат, пък и да затвърди ролята на Борисов като неофициален представител на Западните Балкани пред Ципрас и Тудосе, пък и пред Вучич.

Кой е мощният човек в Сърбия

И със Сърбия в близка вероятност ще приказваме на по-ниски цени в роуминга. Поне да има нещо съответно от тези диалози отвън мащабността на визията на четиримата водачи, която, за жалост, е към момента надалеч в бъдещето.
Накрая още нещо – срещата в Белград, както и онази в Евксиноград, удостовери тезата, обсъждана нееднократно и в “Труд ”, че макар лимитираните си конституционни компетенции, президентът Александър Вучич е мощният човек в Сърбия, предназначен да взима значимите стратегически решения за страната си. Иначе за какво ще се включва в този формат, официално нарушавайки протокола – трима министър председатели, а той, президент.