Предстои важна среща за НАТО, която няма да даде най-важните отговори
Ако преди година за страните от НАТО изрично завърши епохата след 1989 година, този път те са към момента в преход, който още не е завършил и съвсем несъмнено ще завърши без да даде явен отговор на най-важните въпроси. По основният от тях - участието на Украйна, те са в обстановката от Букурещ 2008 г.(когато на Киев бе отказана покана), от която са длъжни да създадат някаква крачка напред, и Будапеща 1994 година (където бе подписан стъпканият от Русия предходната година Мемодардум с гаранции за сигурността на страната против отхвърли ѝ от нуклеарни оръжия), към която би трябвало водещите измежду тях да се завърнат под някаква актуализирана формула.
В търсенето на ще би трябвало водачите да си напомнят прецедента от 1955 година, когато в НАТО бе призната Федерална република Германия без да управлява интернационално приетата си територия и граници (тази с Полша бе приета от Бон 15 години по-късно, а обединяването стана чак 35-години по-късно). Както и а не не помнят какво може да се случи през ноември 2024 година, в случай че на изборите за президент на Съединени американски щати победи Доналд Тръмп или някой от скептичните към въоръжаването на Украйна републиканци.
В сряда вечер след края на форума Джо Байдън би трябвало да произнесе тирада в Университета на Вилнюс, която съгласно съветника по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан ще обхване визията на президента за " мощна, уверена Америка, оградена от мощни, уверени съдружници и сътрудници, поемащи забележителните провокации на нашето време, от експанзията на Русия в Украйна до климатичната рецесия ".
Но преди този момент следва доста работа за единството на 31 страни членки, за разширението с Швеция, увеличение и съгласуване на разноските за защита, увеличение на запасите от муниции и преразглеждане на отбранителни проекти за пръв път от десетилетия, засилени партньорства със страни като Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия... И всичко това пред очите на още десетина държавни водачи от целия свят, представляващи стратегически сътрудници на алианса.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, като първата се организира виртуално на 25 февруари 2022 година, единствено един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид. Обикновено срещите на държавните глави се организираха един път на две години.
Безспорно алиансът преви декларация и с избирането на Вилнюс - единствено на 32 км от Беларус на изток и 150 км от съветския ексклав Калининград на запад - който е под невиждана отбрана в един от географски най-застрашените региони на НАТО.
© Reuters
" Мадридската от 2022 година беше доста значима поради признатата нова стратегическа идея, поканите към Швеция и Финландия, решенията за разположението насилите на алианса... Вилнюс е просто прозорец от благоприятни условия да се договорят за Украйна да продължи да се бори. Значим прогрес по въпроса би бил към този момент едно значимо достижение ", разяснява преди дни в диалог с " Дневник " и други медии Камий Гранд от Европейския съвет за външна политика и някогашен (2016-22) асистент на генералния секретар на НАТО за инвестиите в защитата.
Още преди началото на форума Гранд подсети, че всички решения се взимат с консенсус, колкото и по-късно някои държавни водачи и делегации да пробват да се дистанцират от някои от тях или да пробват да ги интерпретират. " Нито едно изречение не е минавало без да е утвърдено от членовете. Заключителното официално съобщение се утвърждава ред по ред от всички страни ", обясни той.
© Reuters
Ето кои са главните тематики на срещата:
1. Членството на Украйна
Доминиращ, само че не единствен, ще е въпросът по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна, на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана. Същото сподели в неделя и Джо Байдън, такава е и позицията на България.
(Швеция и Финландия, да вземем за пример, получиха предходната година сходна ускорена процедура за участие, само че те от години имат тясно партньорство с алианса и са в многостранни районни съглашения за сигурност и защита. Украйна акцентира като собствен мотив това,че към този момент се бори по стандарти на НАТО, усвоява западна техника и получава в действително време информация от основни страни като Съединени американски щати и Англия.)
С подобен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да надскочи декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделяше, че Украйна в последна сметка ще стане член, без да предлага на Киев действителна покана или график. НАТО евентуално ще откри по-силна дефиниция от 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса - да вземем за пример, нещо като " законното място на Украйна е в НАТО " и наблягане, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".
Трудната част е какво се схваща под " след края на войната ", тъй като за Украйна и членове на НАТО като Полша и балтийските републики това е изтласкването на съветската войска от всички територии, окупирани от 2014 година насам. Други, които считат това за невероятно, наподобява поясняват това като постоянна обстановка, придъжуна от някакво спокойно съглашение, в което обаче е невероятно руснаците да не запазят нещо.
Като образец за второто се дава обстановката сред двете Кореи - не управляват територията си и не се признават взаимно от десетилетия, разделя ги демилитаризирана зона и сигурността на Южна Корея е обезпечена от наличието на десетки хиляди американски военни. Но по какъв начин Владимир Путин да не получи следващия замразен спор и - по този метод - правото на несъгласие върху протичащото се с Украйна?
© Reuters
Не бива да се не помни, че декларацията, или както и да се назовава подобен документ, е част от пакет. Затова пакетът от съпровождащи ограничения, стратегии и фондове, а не съответното решение за участие (такова няма да има във Вилнюс), е значим за обрисуване на пътя към НАТО.
Споразумението за Съвет НАТО-Украйна, което ще бъде финализирано на срещата, е изключително значимо в това отношение. Такъв съвет имаше единствено с Русия до неотдавна, това е характерен формат за консолидиране на съответна страна към протичащото се в алианса за осведоменост и създаване на доверие, вклчително със страни, които даже не възнамеряват да аплайват за участие.
2. Гаранции за сигурността на Украйна
Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези обещания ще бъдат двустранни, а не издадени от самия алианс. Те евентуално ще включват обещанието за продължение на военната и финансова помощ на Киев, с цел да възпира Русия от възобновяване на офанзива, откакто войната завърши.
Генералният секретар Йенс Столтенберг акцентира, че НАТО - според член 5 от Вашингтонския контракт - ще даде пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправните членове на алианса.
Което още веднъж връща разискванията към " корейския " или различния " израелски " вид. Известен още като " бодливо свинче ", вторият сюжет значи построяването на Украйна като суперсолидна военна мощ, въоръжена до зъби с съвременни системи, с цел да се отбранява и да възпира който и да е агресор. Въпросът е, че Израел е доста по-малка страна за отбрана (и импровизирано е считана за нуклеарна мощ от десетилетия), нужните за това задгранични помощи и вложения ще би трябвало да са десетки и десетки милиарди долари за дълги години напред, а и съседът ѝ не е Русия.
3. Укрепване на източния фланг на НАТО
Възраждането на по този начин наречените районни проекти значи фундаментална смяна. С проектите алиансът също дава насоки на страните по какъв начин да надградят своите сили и логистика.
НАТО в продължение на десетилетия не е виждал потребност от широкомащабни проекти за защита, само че с най-кървавата война в Европа от 1945 година насам, която бушува тъкмо оттатък границите в Украйна, в този момент алиансът предизвестява, че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди спор с равносилен съперник като да вземем за пример Москва да избухне.
Много малко ще може да се научи за тези проекти, тъй като са засекретени. Но е известно, че става дума за проектите за бързо реагиране и разрастване, логистиката и планоирането, - " на процедура всичко това, което прави използван Член 5., тъй като военните желаят ясни отговори и да знаят по какъв начин и какво да приготвят ", сподели Камий Гранд. " Отношенията с Русия ще останат объркани, без значение по какъв начин ще свърши войната в Украйна ", добави той.
НАТО също по този начин ще увеличи задачите за депозиране на муниции, защото Киев изстрелва снаряди доста по-бързо, в сравнение с западните страни могат да произведат. В същото време съдружниците ще покажат по какъв начин се стремят да изпълнят задачата на НАТО, контрактувана на миналогодишната среща на върха в Мадрид, за слагане на над 300 хиляди бойци в нараснала бойна подготвеност по отношение на 40 000 в предишното, с цел да противодействат на Русия.
" Имаме упоритост и мисля, че ще бъде доказано на срещата във Вилнюс, че у нас ще има многонационален щаб на дивизия на сухопътните войски ", сподели министърът на защитата Тодор Тагарев в за най-новия брой на " Капитал ".
" Втора тежка механизирана бригада на пехотата за потребностите на НАТО по-скоро няма да заявяваме. Но нашите две сухопътни бригади, многонационалната бригадна бойна група и може би някои други формирования от съдружници чакаме да бъдат придадени към този дивизионен щаб и да работят в осъществяване на натовските проекти. Реално ще имаме по-голямо наличие в спокойно време плюс цялата нужна командна, логистична и транспортна инфраструктура, с цел да може бързо да бъде интензивно това военно наличие при нужда ", добави той.
4. Швеция и разширението
Швеция се надяваше да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс, само че Турция продължава да блокира присъединението ѝ, обвинявайки Стокхолм, че укрива членове на войнствени групировки на своя територия и декларира, че би трябвало да се оправи с тях, преди да получи позволение да се причисли към НАТО.
Съюзниците се надяват, че турският президент Тайип Ердоган ще анулира опозицията си на срещата на върха, само че не е ясно дали това ще се случи. Става дума за негов ослепителен политически апел към депутатите в Анкара допустимо най-бързо да ратифицират приемането на Швеция. Буквално минути след Ердоган и Унгария на Виктор Орбан ще разгласи, че ще утвърди скандинавската страна за нов член.
5. Над 2% от Брутният вътрешен продукт за защита
Съюзниците от НАТО реализираха съглашение за повишение на задачата на алианса за военни разноски до най-малко 2% от националния Брутният вътрешен продукт, съгласно двама дипломати, представени от " Ройтерс ". 31-те съдружници се споразумяха за " дълготраен ангажимент да влагат минимум 2% " от своя Брутният вътрешен продукт в своите армии в бъдеще, споделиха двама дипломати.
Столтенберг възнамеряваше да направи предходната цел за военни разноски на НАТО от 2% от националния Брутният вътрешен продукт минимално условие, а не цел, към която да се стремим.
През 2023 година даже остарялата цел ще бъде изпълнена единствено от 11 от 31-те членки на алианса, съгласно оценките на НАТО (САЩ, Англия, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия, на дъното са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1,4% от Брутният вътрешен продукт.) Целта беше сложена през 2014 година, когато водачите на НАТО се съгласиха да усилят разноските до 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита в границите на едно десетилетие.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В търсенето на ще би трябвало водачите да си напомнят прецедента от 1955 година, когато в НАТО бе призната Федерална република Германия без да управлява интернационално приетата си територия и граници (тази с Полша бе приета от Бон 15 години по-късно, а обединяването стана чак 35-години по-късно). Както и а не не помнят какво може да се случи през ноември 2024 година, в случай че на изборите за президент на Съединени американски щати победи Доналд Тръмп или някой от скептичните към въоръжаването на Украйна републиканци.
В сряда вечер след края на форума Джо Байдън би трябвало да произнесе тирада в Университета на Вилнюс, която съгласно съветника по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан ще обхване визията на президента за " мощна, уверена Америка, оградена от мощни, уверени съдружници и сътрудници, поемащи забележителните провокации на нашето време, от експанзията на Русия в Украйна до климатичната рецесия ".
Но преди този момент следва доста работа за единството на 31 страни членки, за разширението с Швеция, увеличение и съгласуване на разноските за защита, увеличение на запасите от муниции и преразглеждане на отбранителни проекти за пръв път от десетилетия, засилени партньорства със страни като Босна и Херцеговина, Молдова и Грузия... И всичко това пред очите на още десетина държавни водачи от целия свят, представляващи стратегически сътрудници на алианса.
Това ще бъде четвъртата среща на върха на НАТО след нахлуването на Русия в Украйна, като първата се организира виртуално на 25 февруари 2022 година, единствено един ден след нападението, последвана от срещи в Брюксел и в Мадрид. Обикновено срещите на държавните глави се организираха един път на две години.
Безспорно алиансът преви декларация и с избирането на Вилнюс - единствено на 32 км от Беларус на изток и 150 км от съветския ексклав Калининград на запад - който е под невиждана отбрана в един от географски най-застрашените региони на НАТО.
© Reuters
" Мадридската от 2022 година беше доста значима поради признатата нова стратегическа идея, поканите към Швеция и Финландия, решенията за разположението насилите на алианса... Вилнюс е просто прозорец от благоприятни условия да се договорят за Украйна да продължи да се бори. Значим прогрес по въпроса би бил към този момент едно значимо достижение ", разяснява преди дни в диалог с " Дневник " и други медии Камий Гранд от Европейския съвет за външна политика и някогашен (2016-22) асистент на генералния секретар на НАТО за инвестиите в защитата.
Още преди началото на форума Гранд подсети, че всички решения се взимат с консенсус, колкото и по-късно някои държавни водачи и делегации да пробват да се дистанцират от някои от тях или да пробват да ги интерпретират. " Нито едно изречение не е минавало без да е утвърдено от членовете. Заключителното официално съобщение се утвърждава ред по ред от всички страни ", обясни той.
© Reuters
Ето кои са главните тематики на срещата:
1. Членството на Украйна
Доминиращ, само че не единствен, ще е въпросът по какъв начин НАТО ще дефинира бъдещите си връзки с Украйна, на фона на многократните апели на президента Володимир Зеленски Киев да получи покана за участие в алианса във Вилнюс.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг даде ясно да се разбере, че Киев няма да стане член, до момента в който бушува война, и че срещата на върха във Вилнюс няма да насочи публична покана. Същото сподели в неделя и Джо Байдън, такава е и позицията на България.
(Швеция и Финландия, да вземем за пример, получиха предходната година сходна ускорена процедура за участие, само че те от години имат тясно партньорство с алианса и са в многостранни районни съглашения за сигурност и защита. Украйна акцентира като собствен мотив това,че към този момент се бори по стандарти на НАТО, усвоява западна техника и получава в действително време информация от основни страни като Съединени американски щати и Англия.)
С подобен ход алиансът би могъл да отговори на настояванията да надскочи декларацията от срещата на върха в Букурещ през 2008 година, в която се споделяше, че Украйна в последна сметка ще стане член, без да предлага на Киев действителна покана или график. НАТО евентуално ще откри по-силна дефиниция от 2008 година, с цел да подчертае вероятността на Киев за присъединение към алианса - да вземем за пример, нещо като " законното място на Украйна е в НАТО " и наблягане, че " трансатлантическата сигурност би била непълна без Украйна ".
Трудната част е какво се схваща под " след края на войната ", тъй като за Украйна и членове на НАТО като Полша и балтийските републики това е изтласкването на съветската войска от всички територии, окупирани от 2014 година насам. Други, които считат това за невероятно, наподобява поясняват това като постоянна обстановка, придъжуна от някакво спокойно съглашение, в което обаче е невероятно руснаците да не запазят нещо.
Като образец за второто се дава обстановката сред двете Кореи - не управляват територията си и не се признават взаимно от десетилетия, разделя ги демилитаризирана зона и сигурността на Южна Корея е обезпечена от наличието на десетки хиляди американски военни. Но по какъв начин Владимир Путин да не получи следващия замразен спор и - по този метод - правото на несъгласие върху протичащото се с Украйна?
© Reuters
Не бива да се не помни, че декларацията, или както и да се назовава подобен документ, е част от пакет. Затова пакетът от съпровождащи ограничения, стратегии и фондове, а не съответното решение за участие (такова няма да има във Вилнюс), е значим за обрисуване на пътя към НАТО.
Споразумението за Съвет НАТО-Украйна, което ще бъде финализирано на срещата, е изключително значимо в това отношение. Такъв съвет имаше единствено с Русия до неотдавна, това е характерен формат за консолидиране на съответна страна към протичащото се в алианса за осведоменост и създаване на доверие, вклчително със страни, които даже не възнамеряват да аплайват за участие.
2. Гаранции за сигурността на Украйна
Очаква се водачите да обсъдят какви гаранции за сигурност би трябвало да получи Киев за времето след войната, макар че тези обещания ще бъдат двустранни, а не издадени от самия алианс. Те евентуално ще включват обещанието за продължение на военната и финансова помощ на Киев, с цел да възпира Русия от възобновяване на офанзива, откакто войната завърши.
Генералният секретар Йенс Столтенберг акцентира, че НАТО - според член 5 от Вашингтонския контракт - ще даде пълноценни гаранции за сигурност единствено на пълноправните членове на алианса.
Което още веднъж връща разискванията към " корейския " или различния " израелски " вид. Известен още като " бодливо свинче ", вторият сюжет значи построяването на Украйна като суперсолидна военна мощ, въоръжена до зъби с съвременни системи, с цел да се отбранява и да възпира който и да е агресор. Въпросът е, че Израел е доста по-малка страна за отбрана (и импровизирано е считана за нуклеарна мощ от десетилетия), нужните за това задгранични помощи и вложения ще би трябвало да са десетки и десетки милиарди долари за дълги години напред, а и съседът ѝ не е Русия.
3. Укрепване на източния фланг на НАТО
Възраждането на по този начин наречените районни проекти значи фундаментална смяна. С проектите алиансът също дава насоки на страните по какъв начин да надградят своите сили и логистика.
НАТО в продължение на десетилетия не е виждал потребност от широкомащабни проекти за защита, само че с най-кървавата война в Европа от 1945 година насам, която бушува тъкмо оттатък границите в Украйна, в този момент алиансът предизвестява, че би трябвало да разполага с всички проекти доста преди спор с равносилен съперник като да вземем за пример Москва да избухне.
Много малко ще може да се научи за тези проекти, тъй като са засекретени. Но е известно, че става дума за проектите за бързо реагиране и разрастване, логистиката и планоирането, - " на процедура всичко това, което прави използван Член 5., тъй като военните желаят ясни отговори и да знаят по какъв начин и какво да приготвят ", сподели Камий Гранд. " Отношенията с Русия ще останат объркани, без значение по какъв начин ще свърши войната в Украйна ", добави той.
НАТО също по този начин ще увеличи задачите за депозиране на муниции, защото Киев изстрелва снаряди доста по-бързо, в сравнение с западните страни могат да произведат. В същото време съдружниците ще покажат по какъв начин се стремят да изпълнят задачата на НАТО, контрактувана на миналогодишната среща на върха в Мадрид, за слагане на над 300 хиляди бойци в нараснала бойна подготвеност по отношение на 40 000 в предишното, с цел да противодействат на Русия.
" Имаме упоритост и мисля, че ще бъде доказано на срещата във Вилнюс, че у нас ще има многонационален щаб на дивизия на сухопътните войски ", сподели министърът на защитата Тодор Тагарев в за най-новия брой на " Капитал ".
" Втора тежка механизирана бригада на пехотата за потребностите на НАТО по-скоро няма да заявяваме. Но нашите две сухопътни бригади, многонационалната бригадна бойна група и може би някои други формирования от съдружници чакаме да бъдат придадени към този дивизионен щаб и да работят в осъществяване на натовските проекти. Реално ще имаме по-голямо наличие в спокойно време плюс цялата нужна командна, логистична и транспортна инфраструктура, с цел да може бързо да бъде интензивно това военно наличие при нужда ", добави той.
4. Швеция и разширението
Швеция се надяваше да стане 32-ият член на алианса във Вилнюс, само че Турция продължава да блокира присъединението ѝ, обвинявайки Стокхолм, че укрива членове на войнствени групировки на своя територия и декларира, че би трябвало да се оправи с тях, преди да получи позволение да се причисли към НАТО.
Съюзниците се надяват, че турският президент Тайип Ердоган ще анулира опозицията си на срещата на върха, само че не е ясно дали това ще се случи. Става дума за негов ослепителен политически апел към депутатите в Анкара допустимо най-бързо да ратифицират приемането на Швеция. Буквално минути след Ердоган и Унгария на Виктор Орбан ще разгласи, че ще утвърди скандинавската страна за нов член.
5. Над 2% от Брутният вътрешен продукт за защита
Съюзниците от НАТО реализираха съглашение за повишение на задачата на алианса за военни разноски до най-малко 2% от националния Брутният вътрешен продукт, съгласно двама дипломати, представени от " Ройтерс ". 31-те съдружници се споразумяха за " дълготраен ангажимент да влагат минимум 2% " от своя Брутният вътрешен продукт в своите армии в бъдеще, споделиха двама дипломати.
Столтенберг възнамеряваше да направи предходната цел за военни разноски на НАТО от 2% от националния Брутният вътрешен продукт минимално условие, а не цел, към която да се стремим.
През 2023 година даже остарялата цел ще бъде изпълнена единствено от 11 от 31-те членки на алианса, съгласно оценките на НАТО (САЩ, Англия, Полша, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия и Словакия, на дъното са Канада, Словения, Турция, Испания, Белгия и Люксембург, чиито разноски за защита са под 1,4% от Брутният вътрешен продукт.) Целта беше сложена през 2014 година, когато водачите на НАТО се съгласиха да усилят разноските до 2% от своя Брутният вътрешен продукт за защита в границите на едно десетилетие.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ