6 000 000 аборта у нас за 65 г. - още една България
Ако преброим абортите, осъществени от 1953 до 2018, ще установим с учудване, че една цяла днешна България се е оказала неродена. Става дума за близо 6 милиона аборта - съвсем колкото е днешното българско население. Защо?, пита в своя обява " Дойче веле ".
Правото на дамата да взема решение дали да роди или не, правото на зародиша да получи живот, правото на фамилията да възнамерява броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тематика, която в последните месеци " подпали " Полша, а в този момент тресе Съединени американски щати. Кое натежава в това уравнение с три незнайни и едно известно - към този момент оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население.
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
" Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
Акушерката Василка Стойчева от Крумово
" Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода. "
Правото на дамата да взема решение дали да роди или не, правото на зародиша да получи живот, правото на фамилията да възнамерява броя на децата си - в тези три измерения се завърта една тематика, която в последните месеци " подпали " Полша, а в този момент тресе Съединени американски щати. Кое натежава в това уравнение с три незнайни и едно известно - към този момент оплодената яйцеклетка? И къде е България в тази сфера?
Днес България, въпреки и в горните стойности, не се отличава изключително от Европа. Стряскащите обстоятелства идват от статистиката от предишното. Ако съберем всички аборти, осъществени от 1953 до 2018 година, ще установим с учудване, че съвсем една днешна България се е оказала... неродена. Абортите в този интервал са близо 6 милиона, а това се приближава до броя на днешното българско население.
В някои години абортите са повече от родените деца
Преди 1944 и до 1956 абортите в България са неразрешени. И лекарите, и дамите се санкционират със затвор. Колко са незаконните аборти и какъв брой дами са починали от престъпни опити за унищожаване на бременността, може единствено да се гадае.
През 1956, допустимо е и това да става по отношение на Априлския пленум и цялостното просветляване, абортите до края на третия месец от бременността са позволени. Числата стартират да набъбват заплашително. През 1973 властта си дава сметка, че раждаемостта е в рецесия. И постанова ограничавания. Нямат право на аборт фамилни дами с едно дете. Тихомълком в тази рубрика влизат и дамите с две деца. Цифрите на абортите не престават да порастват.
" Много аборти имаше тогава ", спомня си 80-годишната акушерка Василка Стойчева от пловдивското село Крумово. Тя е почнала работа през 1961 и добре си спомня за обстановката от това време, както и за измененията. Трудовият ѝ стаж е минал и в селото, и в Пловдив.
Акушерката Василка Стойчева от Крумово
" Жените премахваха плода най-много по обществени аргументи. Повечето към този момент имаха две деца и мъчно се справяха с развъждането. В тези години дамите работеха, майчинството беше късо, 6 месеца, парите не стигаха. Най-много искащи да помятат бяха тъкмо такива дами. А като се прибави и мъж, който доста пие и тежи на фамилията, ясна е повода. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ