Ако попитате ChatGPT: Кои качества и умения ще ни гарантират

Ако попитате ChatGPT: „ Кои качества и умения ще ни подсигуряват професионално развиване в днешно време и в бъдеще? “, той ще ви отговори: „ Критично мислене и решение на проблеми; Комуникация и сътрудничество; Креативност и иновационно мислене; Цифрова грамотност; Адаптивност и учене през целия живот “.

Топ 5 на неговите отговори, в случай че въпросът ви е: „ Какви умения би трябвало да имат бизнес водачите в днешно време и в бъдеще? “, са: „ Визионерско мислене и стратегическо планиране; Технологична грамотност; Гъвкавост и адаптивност към промяна; прочувствена интелигентност; Комуникационни умения и умеене да въодушевяват “.

На 24 Май се замислих: „ А какво се случи с езиковата просветеност? “. Доскоро тя освен беше конкурентно преимущество за професионално развиване, само че и наложително умеене в личностен аспект.

Продължава ли това да е по този начин?

Потърсих отговора на този въпрос от Павлина Върбанова, лекар по български език и основател на просветителната платформа „ Как се написа? “.

Каква пазарна стойност бихте дали на българския език, култура и просвета в ерата на изкуствения разсъдък и тази скоростна връзка?

За страдание, каквато и да е пазарната стойност на българския език, тя непрекъснато пада. Но това е особено освен за него. Съдбата на така наречен дребни езици – говорени от стеснен брой хора, въпреки и милиони – е такава, защото те не са конвертируеми. Конвертируем през днешния ден е британският език и младежите към този момент го научават по натурален метод. Те все по-често избират да получават информацията си от източници, написани на британски.

От друга страна, всички ние, хората, чийто майчин език е българският, сме свързани прочувствено с него. По този метод езикът, който е един инструмент, средство за другарство, се натоварва с голям брой спомагателни функционалности, които поначало не са му присъщи. Ние се привързваме към езика, който приказваме от дребни, а когато израстваме като жители, осъзнаваме, че сме част от една нация, обединена и от езика.

В бизнеса все по-често се приказва за „ меки умения “. Можем ли да кажем, че владеенето на езика е такова? Доколко е значимо да не подценяваме грамотността като умеене?

Има една доста хубава българска сентенция: „ Блага дума стоманени порти отваря “. Владеенето на езика в малко по-широк проект, а освен грамотното писане, способността по този начин да си служиш с думите, че да постигаш по-лесно задачите, които си поставяш – това са извънредно скъпи умения. Използвайки по-разчупени форми на другарство и уместни подходи, ние можем да стигнем по-лесно до сътрудника, до индивида, с който водим бизнес договаряния, до шефа си. Когато имаме опция, дано да споделяме по една добра дума на околните си, на сътрудниците си в офиса. Ако са се справили добре с някоя задача, е добре да ги похвалим. В нашето всекидневие има толкоз доста негативизъм, че постоянно е хубаво, когато някой заслужава хвалба, да не я спестяваме.

В същото време, в случай че различен е позволил неточност, постоянно това може да се каже по внимателен метод и да се обърне внимание по какъв начин може да се поправи, а не напряко индивидът да се подлага на критика. Има хора, които са по-обидчиви, по-чувствителни, а когато им посочиш неточност в работата им, се засягат персонално. Те одобряват, че думите са ориентирани против тях, а не против грешката. Когато използваме езика, би трябвало да сме малко по-деликатни. Това липсва в днешното забързано другарство – деликатността, уважението, любезността. Не е неприятно да обърнем внимание на тази страна от общуването и постоянно да имаме поради кой стои пред нас.

Когато приказваме за бизнес, къде е най-големият проблем – неграмотността в връзката, бедният речник или грубият звук?

Всички тези неща са отрицателни, само че на мен ми се коства, че най-важното е бизнес посланията да се насочат по този начин, че да са разбираеми и ясни за всички. Понякога има клатушкане в корпоративния език, употребяват се термини, които не са понятни за неспециалистите. Добре е да се приказва малко по-човешки, когато текстът е предопределен за по-широка аудитория. Разбира се, в случай че той е ориентиран към публика от експерти, е подходящо да се борави с въпросната терминология. Но като цяло в бизнес изявленията съгласно мен е нужна малко повече непринуденост и човещина.

Представителите на Gen Z навлизат на пазара на труда и се трансформират в съществена част от работната мощ. Нужно ли е мениджърите да трансформират езика си? На различен език ли приказват младите експерти?

Аз се притеснявам не от това, че приказват на различен език, а че не желаят да приказват устно, изключително с по-възрастни хора. Наблюдавам тази наклонност от известно време и тя доста ме тревожи. Писмената връзка е значима, естествено, само че тя няма по какъв начин да измести устната, да вземем за пример по телефона. На мен ми се случи младеж, с който не се познаваме, а трябваше да приказваме по работа, да откаже от терзание. И това не беше поради мен съответно, а поради неудобството да беседва устно с чужд човек.

Има някакъв боязън у младото потомство да поддържа връзка по телефона, изключително с непознати или едва познати хора. Тази преграда, която се издига в устното другарство, е тревожна наклонност. А то е незаменимо, когато би трябвало бързо да се обмени информация и да се откри решение на даден проблем. Писменото другарство постоянно лишава повече време, въпреки че основава улеснения – можеш да отговориш на въпроса, когато имаш време, да обмислиш отговора, да редактираш. А казаната дума е „ хвърлен камък “ и няма връщане обратно.

Въздържането от устно другарство обаче води до липса на близост в връзката сред хората. Ние показваме доста освен посредством думите, само че и посредством тона, посредством интонацията, посредством паузите, а всичко това липсва в писмената връзка.

А по какъв начин стоят нещата с граматиката? Младите постоянно се доверяват за това на платформи като ChatGPT. Какви опасности крие предоверяването на технологиите, когато става дума за езика?

Аз не знам до какви висоти ще доближи в развиването си изкуственият разсъдък. В момента той е доста добър в разнообразни сфери, само че в региона на езикознанието е драматичен. Не би трябвало да му се разпореждат огромни очаквания да дава отговор съответно на езикови въпроси или да ревизира даден текст за неточности. Изкуственият разсъдък може единствено да ви подведе, да ви обърка визиите и в последна сметка във вашия текст да останат неточности. Веднъж го пробвах да направи синтактичен анализ на обикновено изречение и той въобще не се оправи. Виждала съм негови отговори на непознати езикови въпроси и даже аз не съумях да ги схвана, какво остава за човек, който не е експерт.

Така че моят съвет е: не използвайте изкуствения разсъдък сега за езикови цели в региона на българския език. Скоро технологията може да стане доста добра, само че в този момент не е. Аз я употребявам за събиране на информация по избрани проблеми да вземем за пример, от време на време желая хрумвания за езикови извършения или ѝ слагам за задача да ми направи таблица на основата на дадени източници. Разбира се, постоянно по-късно ревизирам резултатите доста деликатно. Изкуственият разсъдък може да бъде доста потребен, изключително в случай че добре му опишеш задачата, която би трябвало да извърши. А за това също е нужно да владеем добре езика.

Иначе, изкуственият разсъдък е много образован. Не позволява правописни неточности, изреченията му са граматически верни, само че отново дублирам: би трябвало да сме доста деликатни, когато го използваме.

Вие сте лекар по български език, само че и бизнесмен и основател на уеб страницата „ Как се написа? “. Какво ви стимулира да се захванете с това?

Създадохме платформата през 2012 година, тъй като по това време липсваше уебсайт с надеждна информация за българския език – правопис, граматика и пунктуация. Имаше онлайн речници на българския език, имаше уеб сайтове, в които се даваха езикови препоръки, само че те или бяха с по-ограничена информация, или не беше ясно кой стои зад тях, с цел да можем да му се доверим.

Тогава се усещаше остро неналичието на Официалния правописен речник на българския език онлайн. Чак 12 години по-късно се появи платформата БЕРОН, която е налична за всички в интернет. В нея могат да се вършат надеждни информации, изключително за правописа. Тази част, която е обвързвана с граматиката и пунктуацията, е по-скоро предопределена за експерти. Един неспециалист много мъчно би се ориентирал. А нашият блян в „ Как се написа? “ постоянно е бил да сме покрай потребителите, до метода, по който търсят информация, до техните привички. Оптимизирали сме много търсенето в платформата, а неотдавна предоставяме и опция всеки, който желае, да конфигурира иконка на уеб страницата на телефона си и да влиза непосредствено в „ Как се написа? “.

Не на последно място желая да отбележа, че всички запаси, които предоставяме, са безусловно безвъзмездни.

Ако би трябвало да сложите един езиков принцип на стената на всяка офис постройка, кой ще бъде той?

Това не е лесна задача, само че бих споделила: „ Използвайте езика по предопределение, мъдро и грижовно “.

Защо в този софтуерен свят би трябвало да продължим да сме грамотни?

Най-малкото от практични съображения. Когато в един текст изобилстват грешките, хората, които го четат, ще отвличат вниманието си и няма да вникват в същността на написаното. Колкото повече неточности има в текста, толкоз повече четящият ще се разсейва и няма да внимава в това, което желае да разбере. Ако това не е задоволителна мотивация, не знам кое би било.

Бих добавила също, че равнището на езиковата просвета на текста приказва за равнището на самокритичността на създателя му и какъв е той в живота – дали е грижлив, дали държи да изпипва нещата, или замита проблемите, свършва си работата надве–натри и продължава нататък.

В последна сметка в свят с от ден на ден необразовани хора, да си образован е отличителна линия.

Ако към момента не сте уверени, че езиковата просветеност е професионално прединство, представете си какво бихте си помислили, в случай че получите имейл от директния си началник или висшия мениджмънт, изпълнен с правописни неточности и неясноти.

Ако пък сте управител, представете си какво усещане би направил изцяло обстоен отчет, който обаче е написан необразовано.