Всеки ден да се отказваш от това, което имаш ~ Никос КАЗАНДЗАКИС
Ако пътят, водещ до твоето избавление, е заболяването, лъжата, безчестието - твой дълг е да се потопиш в заболяването, в лъжата, в безчестието, с цел да ги победиш. Иначе няма да се спасиш.
Ако пътят, водещ до твоето избавление, е добродетелта, насладата, истината, твой дълг е да се потопиш в добродетелта, в насладата, в истината, с цел да ги победиш и да ги оставиш зад себе си. Иначе няма да се спасиш.
Не се борим против тъмните си пристрастености със спокойна, анемична, неутрална, по-висша от пристрастеностите добродетел. Борим се с други, по-бурни от тях пристрастености.
Оставяме вратата си отворена към прегрешението. Не си запушваме ушите, с цел да не чуем Сирените, не се завързваме от боязън за фантазията на някоя велика идея; нито напущаме кораба, с цел да загинем, слушайки и целувайки Сирените.
Не, продължаваме нашия път, сграбчваме Сирените и ги мятаме на кораба, потеглят и те с нас Това е, приятели, нашата нова Аскеза!
Бог вика в сърцето ми: Спаси ме!
Бог вика на хората, на животните, на растенията, на материята: Спаси ме!
Чуй сърцето си и го последвай. Унищожи тялото си и виж: Всички сме едно!
Обичай индивида, тъй като това си ти.
Обичай животните и растенията, тъй като си бил самите те, а те в този момент те следват - верни сътрудници и плебеи.
Обичай тялото си: единствено с него можеш да се бориш на тази земя и да одухотвориш материята.
Обичай материята: за нея се хваща Бог и води война. Воювай и ти с него.
Всеки ден да умираш. Всеки ден да се раждаш. Всеки ден да се отказваш от това, което имаш. Най-висшата добродетел не е да си свободен, а да се бориш за независимост.
Не се унижавай да питаш: „ Ще победим ли? Ще загинем ли? " Воювай!
Нека делото на Вселената през този краткотраен момент, в който си жив, стане и твое дело. Това са, приятели, нашите нови Десет Божи Заповеди.
Из: „ Аскетика “, Никос Казандзакис, превод Панос Статоянис, изд. Архетип, София, 1993
Снимки: lifo.gr, popaganda.gr
