Михаил Кръстев: Ако отидем отново на парламентарни избори, бюджетът ще е сватбарски
Ако отиваме на избори, бюджетът ще е сватбарски и избирателен. Идеята да се индексира минималната заплата с 50% от междинната работна за страната е нездравословна за стопанска система като България. Това сподели в изявление за БГНЕС анализаторът, стопански откривател и член на Съвета по стопански и обществени политики Михаил Кръстев.
Той посочи, че няма заплаха да останем без бюджет.
„ Вече какъв ще е той доста зависи от съдружното съглашение, в случай че се стигне до такова. Ако отиваме към парламентарни избори през лятото или есента, бюджетът ще бъде сватбарски, продължение на досегашните раздувания на обществените разноски, той ще бъде избирателен “, съобщи анализаторът.
„ Прогнозата на МФ даже в този момент наподобява прекомерно оптимистично, прогнозата на Българска народна банка за растежа на стопанската система в 2023 година е надалеч по-ниска – в границите на под 1%, тъй че всичко зависи от фискалната политика, която ще бъде подхваната. След като икономическата и финансова среда в Западна Европа и водещите стопански системи се утежняват, то няма по какъв начин да не се влошат и в България. Това, което виждаме в Европа е продължаващата битка с високата инфлация, това продължава с повдигането на главните лихвени проценти в банките, което значи изстудяване на стопанската система. Въпросът е дали ще навлезем в криза или ще продължим да сме с най-малък до никакъв стопански напредък и релативно висока инфлация – т.е. стагфлация. Нито един от двата разновидността не е оптимистичен, само че би трябвало да минем през този стадий, с цел да може стопанската система да продължи естественото си развиване “, съобщи Михаил Кръстев.
Той означи, че навлизаме в стадий, в който предизвестията за това каква заплаха съставлява минималната работна заплата (МРЗ) остава в предишното.
„ Вече започваме да поносим следствията от това какво вършат политиците решенията, които бяха прокарани по време на рецесията. Идеята да се индексира МРЗ с 50% от междинната работна заплата за страната е нездравословно за стопанска система като България, в която другите области са извънредно диференцирани във връзка с възнаграждение. Тук се получава деформиране - междинната работна заплата в София е доста по-висока от междинната в съвсем всички други области. В един миг стигаме до там, че 50% от междинната работна заплата в страната, в случай че я създадем на минимално, то тя се доближава застрашително до междинната в по-изостаналите стопански области като Видин, Монтана, Русе, Благоевград. Това значи, че стопанската система няма по какъв начин да действа – предприятията ще банкрутират, ще съкратят своите служащи, ще усъвършенстват производството или ще изнесат производството си отвън страната “, предизвести Кръстев, след което даде образец за огромно израелско дружество в Русе, което създава текстил за международни марки. „ То разгласи, че се изтегля от страната поради високата цена на електрическата енергия, другите ограничавания в износа за Русия, само че най-много поради несигурността в заплащането, защото огромна част от заетите са такива, които работят на минимална или близка до минималната работна заплата. В Русенско МРЗ има вероятността да доближи до над 1000 лева, тъй като София ще продължи да дърпа и ще изкривява статистиката за цялата страна. Перспективата да се стигне до такава МРЗ и до по-големи разноски, това отхвърля вложителите да оперират в страната “, разясни икономистът.
Относно въвеждането на налог свръхпечалба икономистът сподели, че това е извънредно неефективно.
„ Ние споделяме, че нямаме пари и би трябвало да намерим метод за финансиране на обществените си разноски, в това време приказваме за нарастване на МРЗ, което товари хазната. Никой не приказва, че обществените разноски и МРЗ би трябвало да бъдат замразени, споделя се, че те ще се финансират. Чрез облагата ще се санкционират компаниите, които са претърпели пандемията, които са претърпели нарушаването на транспортните вериги и през 2023 година вместо да почнат по-нормално да работят, то би трябвало да бъдат таксувани, че облагата им е висока. Това е нон-сенс. Голяма част от фирмите не са получавали обезщетения за скъпа електрическа енергия, за коронавирус ограниченията. Дори да са получавали, обезщетителният механизъм е препоръчан от страната. Няма по какъв начин страната през 2020-2021 година да им каже, че желае да им помогне по тази причина, че административно е лимитирала тяхната работа, затворила е техните магазини, лимитирала е производството им и в този момент страната да им каже, че с помощта на тази помощ тогава, в този момент бизнесът би трябвало да ѝ върне услугата. Няма финансова, икономическа и политическа логичност да се вкарва налог свръхпечалба. МФ са обезпокоени поради изпразването на фиска, чудят се по какъв начин да го запълнят, методът, по който би трябвало да го запълнят, е да спрат да го изпразват “, акцентира Кръстев.
Той посочи, че няма заплаха да останем без бюджет.
„ Вече какъв ще е той доста зависи от съдружното съглашение, в случай че се стигне до такова. Ако отиваме към парламентарни избори през лятото или есента, бюджетът ще бъде сватбарски, продължение на досегашните раздувания на обществените разноски, той ще бъде избирателен “, съобщи анализаторът.
„ Прогнозата на МФ даже в този момент наподобява прекомерно оптимистично, прогнозата на Българска народна банка за растежа на стопанската система в 2023 година е надалеч по-ниска – в границите на под 1%, тъй че всичко зависи от фискалната политика, която ще бъде подхваната. След като икономическата и финансова среда в Западна Европа и водещите стопански системи се утежняват, то няма по какъв начин да не се влошат и в България. Това, което виждаме в Европа е продължаващата битка с високата инфлация, това продължава с повдигането на главните лихвени проценти в банките, което значи изстудяване на стопанската система. Въпросът е дали ще навлезем в криза или ще продължим да сме с най-малък до никакъв стопански напредък и релативно висока инфлация – т.е. стагфлация. Нито един от двата разновидността не е оптимистичен, само че би трябвало да минем през този стадий, с цел да може стопанската система да продължи естественото си развиване “, съобщи Михаил Кръстев.
Той означи, че навлизаме в стадий, в който предизвестията за това каква заплаха съставлява минималната работна заплата (МРЗ) остава в предишното.
„ Вече започваме да поносим следствията от това какво вършат политиците решенията, които бяха прокарани по време на рецесията. Идеята да се индексира МРЗ с 50% от междинната работна заплата за страната е нездравословно за стопанска система като България, в която другите области са извънредно диференцирани във връзка с възнаграждение. Тук се получава деформиране - междинната работна заплата в София е доста по-висока от междинната в съвсем всички други области. В един миг стигаме до там, че 50% от междинната работна заплата в страната, в случай че я създадем на минимално, то тя се доближава застрашително до междинната в по-изостаналите стопански области като Видин, Монтана, Русе, Благоевград. Това значи, че стопанската система няма по какъв начин да действа – предприятията ще банкрутират, ще съкратят своите служащи, ще усъвършенстват производството или ще изнесат производството си отвън страната “, предизвести Кръстев, след което даде образец за огромно израелско дружество в Русе, което създава текстил за международни марки. „ То разгласи, че се изтегля от страната поради високата цена на електрическата енергия, другите ограничавания в износа за Русия, само че най-много поради несигурността в заплащането, защото огромна част от заетите са такива, които работят на минимална или близка до минималната работна заплата. В Русенско МРЗ има вероятността да доближи до над 1000 лева, тъй като София ще продължи да дърпа и ще изкривява статистиката за цялата страна. Перспективата да се стигне до такава МРЗ и до по-големи разноски, това отхвърля вложителите да оперират в страната “, разясни икономистът.
Относно въвеждането на налог свръхпечалба икономистът сподели, че това е извънредно неефективно.
„ Ние споделяме, че нямаме пари и би трябвало да намерим метод за финансиране на обществените си разноски, в това време приказваме за нарастване на МРЗ, което товари хазната. Никой не приказва, че обществените разноски и МРЗ би трябвало да бъдат замразени, споделя се, че те ще се финансират. Чрез облагата ще се санкционират компаниите, които са претърпели пандемията, които са претърпели нарушаването на транспортните вериги и през 2023 година вместо да почнат по-нормално да работят, то би трябвало да бъдат таксувани, че облагата им е висока. Това е нон-сенс. Голяма част от фирмите не са получавали обезщетения за скъпа електрическа енергия, за коронавирус ограниченията. Дори да са получавали, обезщетителният механизъм е препоръчан от страната. Няма по какъв начин страната през 2020-2021 година да им каже, че желае да им помогне по тази причина, че административно е лимитирала тяхната работа, затворила е техните магазини, лимитирала е производството им и в този момент страната да им каже, че с помощта на тази помощ тогава, в този момент бизнесът би трябвало да ѝ върне услугата. Няма финансова, икономическа и политическа логичност да се вкарва налог свръхпечалба. МФ са обезпокоени поради изпразването на фиска, чудят се по какъв начин да го запълнят, методът, по който би трябвало да го запълнят, е да спрат да го изпразват “, акцентира Кръстев.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ