Ако не сте съгласни с мен, поне не бързайте да

Една необикновена история, написана от мъж за женската сила

Ако не сте съгласни с мен, най-малко не бързайте да ме упреквате или съдите, а по-добре продължете да четете. Накрая може би ще ме разберете…

Необикновена история от мъж за дамата, женската мощ и женската сила

Жената и мъжът са разнообразни, по този начин както денят се разграничава и нощта. И в това, несъмнено, няма нищо неприятно. Напротив, в това се крие цялата магия, целият чар… Когато започнах да се интересувам за женската мощ, доближих до невероятни прозрения. Тук не става дума за женската мощ единствено от позиция на физическите благоприятни условия на тялото, а за онази мощ – пламтяща и трептяща във и отвън нея.

Първоначално всичките ми опити да си обясня женската мощ и женската природа се проваляха със забележителна скорост. Е, не се издават специфични указания за взаимоотношение с тези прелестни същества – феи от приказките.

Достигнах до извода, че в основата на различията сред половете е опит за взаимоотношение с жена посредством мозъка, а не посредством душата. Да се с приказва с жена, като с мъж е толкоз неверно и неефективно.

Достигнах и до различен извод, че знанието, по-често се дава на дамите, в сравнение с мъжете. Голяма благословия, но и тежко задължение, според мен. Жена, която стартира да осъзнава силата си, основава усещане за несигурно, постоянно бързащо и комплицирано създание. В множеството случаи тя не може да сподели, по-скоро няма с кого, тъй като остава неразбрана.

Мъжете са постоянни. Импулсът на тяхното отражение съвсем постоянно минава през филтъра на размисъл, претегляне и разбор. Там те излизат на напред във времето. Там е тяхната мощ.

До избрана възраст бях сигурен, че женската мощ, женската емоционалност, е неприятното на света.

Така беше, до момента в който не започнах да разбирам, че душата на дамата може да бъде безконечен извор на обич и топлота. Веднъж “отпил ”, даже и единствено “глътка ” от този извор, човек ще помни невероятната наслада на водата. Сладост, за която ще копнее до края на дните си.

Не мога да устоя на една прилика. Представете си най-мощната гръмотевична стихия, която в миналото сте виждали в живота си. Мълнии разцепват мрака, а гръмотевици раздрусват всичко в близост. Защото има нещо убийствено привлекателно в този ураган от сили. Качеството на въздуха се трансформира. Пространството се изпълва с електричество, появяват се нови, едвам доловими, само че задоволително силни вибрации.

Така е и с страстите. Всичко зависи от самата жена, от равнището й на осъзнатост. Ако мислите й са отрицателни, тогава страстите ще бъдат разрушителни. Но и това не постоянно е по този начин. За мен беше огромна изненада да науча, че дамите с преобладаваща мека, „ гръдна “ сила, също са склонни на неочаквани прочувствени прояви.

Жена, която е разбрала женската мощ, би трябвало да умее добре да я управлява.

Започвайки да я ръководи се среща с главния си зложелател – страха. Това в действителност е голяма преграда. Някои не устоят и стартират да я потискат, пренебрегват, да я не помнят, още веднъж да я заровят там надълбоко, в тъмното, от където е била проблеснала. Само да не се сблъскват очи в очи с това страшилище, единствено и единствено да не напущат стабилната зона на относителния комфорт!

Не е загадка, че незнайното е основният източник на “храна ” за страха. Жена, способна да престъпи в незнайното, се озовава оттатък рестриктивните мерки на мозъка. Тя надвишава всичко! В тази величествена безкрайност духат бурни ветрове, само че и пулсира голяма сила.

Двата съществени парадокса на женската природа са чувството за личната безгранична опция и неверието в личните сили, постоянно превръщащо се в изтощение. Какво неприятно има в това да се посвети на дребни ежедневни действия? Защо да се стреми към нещо, което е мъчно даже да си показа? Защо да рискува да живее като черна овца?

Но тъкмо тази страна на женската природа е идеално уравновесена от мъжката сила. Ако тя срещне в живота си мощен мъж, ще се почувства сигурна и предпазена, ще се разгърне и ще го подари с всички съкровища, които носи в душевността си. Бих споделил, че един мъж е в положение да поведе една жена по ръба на бръснача и то със завързани очи. Докато, сама жена рядко е способна на сходна адреналинова детонация.

Присъствието на мощна жена е огромно тестване за мъжа, само че и огромна благословия. В нейно наличие той е заставен да търси личната си мощ, да притегля всички вероятни (и невъзможни) запаси за това. Силата може да взаимодейства единствено със силата.

С женската мощ постоянно е по този начин. Тя е приспана, до момента в който събитията не я раздрусат, с цел да излезе от този бездънен сън.

Тази жена притежава мекота и някаква улегналост. Независимо от всичко, от очите й постоянно струи необикновен искра. За мен е необяснимо за какво има толкоз доста хора, които инстинктивно се опасяват от женската мощ. Тази жена, обаче, може да се трансформира и в дива вълчица, когато би трябвало да отбрани децата си, себе си, обичан човек, правилен другар и така нататък

Затова, откакто разбрах дълбоката същина на женската мощ, у мен това постоянно поражда положение на голяма признателност. Винаги съм уважавал и ще уважавам мъжките достижения. Но даже не мога да си показва на какво е способна една жена, която се е научила да не се опасява от себе си, а да обича, както себе си, по този начин и всичко, до което се допре – без значение, дали е било посредством пряк или косвен контакт.

И по този начин, благополучен съм, че получих опцията да доловя “аромата ” на женската мощ и да “потопя ” устни в този извор. Разбрах за капацитета, когато женската мощ и мъжката мощ, всяка по своята си същина, се синхронизират.