Йозеф Куделка: През 1968 г. руснаците не искаха да кажат истината за Прага
Ако може да се каже, че има " фотограф на Пражката пролет ", това е Йозеф Куделка. През 1968 година някогашният инженер снима окупацията на Чехословакия от армиите на Варшавския контракт. По-късно фотосите са изнесени от страната и са оповестени в " Съндей таймс ", а през 1970 година Куделка излиза зад граница и по този начин стартира интервалът му на изгнаничество.
На тази тематика е и неговата галерия, която ще бъде открита довечера от 18.00 часа в Софийска градска художествена изложба. Нейното заглавие е " Изгнания " и тя ще може да бъде забелязана до 9 юни . " Никога не съм си мислел, че чехите за една нощ са способни по този начин да се трансформират. Това, което се случи, беше едно знамение ", разяснява Куделка събитията от 1968 година на конференция през днешния ден в галерията.
© Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP©Josef Koudelka/Magnum Photos
Изложбата ще продължи до 9 юни.
За него случилото се в Прага е дало опция на чехите да станат нещо друго от това, което са били до тогава. " Малка страна сме и малко пъти сме се държали почтено и мисля, че чехите не би трябвало да не помнят, че веднъж в историята си са се държали почтено ", сподели пред медиите той. " Всички имахме единствено един противник и това беше съветската войска. Всичко друго оставаше на втори проект ", добави описа си той.
Куделка счита, че в хода на времето фотографиите от Прага са се наситили с друг от първичния смисъл. " Отначало те бяха просто документи на това, което се случи в Чехословакия. Защото руснаците не желаеха да кажат истината. Те бяха оповестени една година след събитието и станаха вест ", означи той. Докато през днешния ден демонстрират " по какъв начин един народ желае да извоюва свободата си, а различен желае да му я отнеме ". Но съгласно него в тях са запечатани и човешки същества - просто едните от тях държат " Калашников ", а другите - не.
© Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP©Josef Koudelka/Magnum Photos
Един от най-прочутите фрагменти на Куделка - на опустелия пражки площад " Вацлавске намести " през 1968г., е считан за една от 100-те най-влиятелни фотоси на XX век.
След като напуща Чехословакия, Куделка пътува из цяла Европа и не стопира да снима. " Фотографията ми обезпечи независимост ", споделя той. Изкуството го прави както заточеник, по този начин и жител на света. Но го освобождава и в по-прагматичен аспект. " Като инженер отговарях за 80-на души. Това е огромна отговорност. А в този момент единственият ми началник е фотоапарата ", усмихва се той.
По какъв метод Куделка основава популярните си фотографии? Отново посредством независимост. Той признава, че не възнамерява какво ще снима. Това не значи, че се осланя напълно на случайността, макар че фотографията е " единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско осъществяване инцидентно. " Куделка се осланя на момента, само че мисли деликатно сега на снимането на фрагмента.
© Георги Кожухаров
Според Куделка фотографията е " единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско осъществяване инцидентно. "
За него положителната фотография е тази, която може да каже разнообразни неща на другите хора. А в случай че фотографът има да каже нещо, най-подходящо е това да стане в книга. " За страдание няма доста сходни книги ", разяснява той. Въпреки че е на 81 години, Куделка не е закостенял и цени цифровата снимка, тъй като във формата, в който работи (панорамни снимки), с една лента може да снима едвам четири фрагмента. " Днес не би трябвало да крънкам пари, с цел да се доставям с ленти. Мисля, че пребивавам във време на голям технологически напредък във фотографията и мога умерено да кажа: да живее цифровата снимка! ", споделя той на френски, като " революционно " подвига юмрука си във въздуха.
А какво може да каже за разликата сред Изтока и Запада? " По-трудно ми беше да запазя свободата си на Запад, в сравнение с в Чехословакия. При нас липсваше политическа независимост, само че отсъстваше и свободата да правиш пари. Сега някои хора, които се държаха доста добре в комунистическия интервал, доста се трансформираха, тъй като получиха опция да печелят пари ", приключва той.
В момента Куделка живее сред Франция и Прага и продължава неуморно да работи. А във връзка с Чехия усеща, че е останал вътрешен заточеник.
На тази тематика е и неговата галерия, която ще бъде открита довечера от 18.00 часа в Софийска градска художествена изложба. Нейното заглавие е " Изгнания " и тя ще може да бъде забелязана до 9 юни . " Никога не съм си мислел, че чехите за една нощ са способни по този начин да се трансформират. Това, което се случи, беше едно знамение ", разяснява Куделка събитията от 1968 година на конференция през днешния ден в галерията.
© Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP©Josef Koudelka/Magnum Photos
Изложбата ще продължи до 9 юни.
За него случилото се в Прага е дало опция на чехите да станат нещо друго от това, което са били до тогава. " Малка страна сме и малко пъти сме се държали почтено и мисля, че чехите не би трябвало да не помнят, че веднъж в историята си са се държали почтено ", сподели пред медиите той. " Всички имахме единствено един противник и това беше съветската войска. Всичко друго оставаше на втори проект ", добави описа си той.
Куделка счита, че в хода на времето фотографиите от Прага са се наситили с друг от първичния смисъл. " Отначало те бяха просто документи на това, което се случи в Чехословакия. Защото руснаците не желаеха да кажат истината. Те бяха оповестени една година след събитието и станаха вест ", означи той. Докато през днешния ден демонстрират " по какъв начин един народ желае да извоюва свободата си, а различен желае да му я отнеме ". Но съгласно него в тях са запечатани и човешки същества - просто едните от тях държат " Калашников ", а другите - не.
© Centre Pompidou, MNAM-CCI/RMN-GP©Josef Koudelka/Magnum Photos
Един от най-прочутите фрагменти на Куделка - на опустелия пражки площад " Вацлавске намести " през 1968г., е считан за една от 100-те най-влиятелни фотоси на XX век.
След като напуща Чехословакия, Куделка пътува из цяла Европа и не стопира да снима. " Фотографията ми обезпечи независимост ", споделя той. Изкуството го прави както заточеник, по този начин и жител на света. Но го освобождава и в по-прагматичен аспект. " Като инженер отговарях за 80-на души. Това е огромна отговорност. А в този момент единственият ми началник е фотоапарата ", усмихва се той.
По какъв метод Куделка основава популярните си фотографии? Отново посредством независимост. Той признава, че не възнамерява какво ще снима. Това не значи, че се осланя напълно на случайността, макар че фотографията е " единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско осъществяване инцидентно. " Куделка се осланя на момента, само че мисли деликатно сега на снимането на фрагмента.
© Георги Кожухаров
Според Куделка фотографията е " единственото изкуство, в което можеш да постигнеш майсторско осъществяване инцидентно. "
За него положителната фотография е тази, която може да каже разнообразни неща на другите хора. А в случай че фотографът има да каже нещо, най-подходящо е това да стане в книга. " За страдание няма доста сходни книги ", разяснява той. Въпреки че е на 81 години, Куделка не е закостенял и цени цифровата снимка, тъй като във формата, в който работи (панорамни снимки), с една лента може да снима едвам четири фрагмента. " Днес не би трябвало да крънкам пари, с цел да се доставям с ленти. Мисля, че пребивавам във време на голям технологически напредък във фотографията и мога умерено да кажа: да живее цифровата снимка! ", споделя той на френски, като " революционно " подвига юмрука си във въздуха.
А какво може да каже за разликата сред Изтока и Запада? " По-трудно ми беше да запазя свободата си на Запад, в сравнение с в Чехословакия. При нас липсваше политическа независимост, само че отсъстваше и свободата да правиш пари. Сега някои хора, които се държаха доста добре в комунистическия интервал, доста се трансформираха, тъй като получиха опция да печелят пари ", приключва той.
В момента Куделка живее сред Франция и Прага и продължава неуморно да работи. А във връзка с Чехия усеща, че е останал вътрешен заточеник.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ