Д-р Таблов: Опитът на лекарите в чужбина ще помогне за справяне с кризата за кадри у нас
Ако министър Сербезова се оправи сполучливо с кадровата рецесия в опазването на здравето в България, която може да донесе цялостен колапс на бранша в близкото бъдеще, би трябвало да получи правото да управлява Министерството на здравеопазването пожизнено. Това написа анестезиологът доктор Борис Таблов във фейсбук профила си във връзка, с което се задължава министърът в период от 3 месеца да предложи стратегия за справяне с кадровата рецесия и ограничения за битка с приключването на младите фрагменти - лекари и сестри от системата.
„ Като някогашен специализант и докторант в не чак толкоз далечното минало, а понастоящем и деен учител, имам и персонални наблюдения върху протичащото се в тази категория здравни експерти. Затова ще си разреша да споделя и персонално мнение по тематиката. Голямата илюзия витаеща измежду обществото е, че младите фрагменти напущат страната поради финансовото поръчителство. Сред експертите по здравни грижи това може да е водещ претекст, само че по мое наблюдаване, измежду лекарите главният проблем е обвързван с професионалното им развиване. Обществена загадка е, че в България липсват стандарти за работа и на доста малко места се работи тъй наречените медицина на доказателствата “, написа още доктор Таблов.
Той дава и съответни оферти, които да доведат до работещи промени в тази посока.
Според доктор Таблов е нужно да се построи база данни с работещите български лекари в чужбина и страната да потърси метод да върне переспективни фрагменти до избрана възраст, които да внесат нужните промени в посока въвеждане на правилата на медицина на доказателствата в ежедневната работа.
„ Тук мога да дам образец - преди години се срещнах с началник на интензивно поделение във Вилнюс, за който споделиха, че е преобразил воденият от него бранш. На въпроса по какъв начин го е постигнал, отговори, че се е свързал с трима негови сътрудници работещи в чужбина и ги е върнал да работят в страната си, като им е предложил условия на работа по-добри от неговите “, споделя доктор Таблов.
По думите му по същия метод може да се употребяват контактите на тези български лекари, с цел да се даде опция на млади медици да проведат образования в чужбина.
„ Държавата би трябвало да подкрепя финансово специализациите на млади сътрудници в чужбина. Живеем във време на интензивни научни обмени т.е. когато млади български медици се възползват от разнообразни форми за струпване на умения във водещи клиники, би било тъжно последното да не се случва поради финансови спънки “, добавя доктор Таблов.
Сред останалите оферти са шефовете на здравните заведения да имат бюджет за фонд за развиване на младите, с който да покриват участията им в научни прояви, абонамент за разнообразни медицински бази данни, участие в влиятелни научни организации и този бюджет да зависи от броя на специализантите на територията на съответното здравно заведение; научните сдружения да избират всяка година на база на ясни критерии по 1-2 млади експерти, които да бъдат изпращани във водещи клиники в съответната област, с ангажимент след връщането си в България да основат стандарти в съответната област основани на най-новите постижения на здравната просвета и да се сътвори експертен съвет от потвърдени експерти имащи опит в работата с младите медици, в който всеки млад сътрудник да може да подаде сигнал, в случай че процесът на образованието му не дава отговор на критериите за качество.
„ Публична загадка е, че главен проблем пред развиването на младите в страната е консерватизмът и нежеланието, а от време на време и открит бойкот от страна на някои ръководители на звена, които по остарял български бит не са склонни да правят отстъпка и милиметър от личното си виждане, без значение какъв брой съответно е то, на действителността “, споделя още доктор Таблов.
По думите му е от изключително значение и страната да влага сериозен запас, с цел да върне престижа на университетите в страната и прилежащите към тях болнични звена, с цел да се трансфорат те в привлекателен център за професионално развиване на младите медици.
„ Със сигурност не е нужно да се открива топлата вода - има задоволително доста насъбран потребен опит освен в България, който в случай че бъде прибавен без да се побългарява, може и да даде нужните резултати “, приключва поста си доктор Таблов.
„ Като някогашен специализант и докторант в не чак толкоз далечното минало, а понастоящем и деен учител, имам и персонални наблюдения върху протичащото се в тази категория здравни експерти. Затова ще си разреша да споделя и персонално мнение по тематиката. Голямата илюзия витаеща измежду обществото е, че младите фрагменти напущат страната поради финансовото поръчителство. Сред експертите по здравни грижи това може да е водещ претекст, само че по мое наблюдаване, измежду лекарите главният проблем е обвързван с професионалното им развиване. Обществена загадка е, че в България липсват стандарти за работа и на доста малко места се работи тъй наречените медицина на доказателствата “, написа още доктор Таблов.
Той дава и съответни оферти, които да доведат до работещи промени в тази посока.
Според доктор Таблов е нужно да се построи база данни с работещите български лекари в чужбина и страната да потърси метод да върне переспективни фрагменти до избрана възраст, които да внесат нужните промени в посока въвеждане на правилата на медицина на доказателствата в ежедневната работа.
„ Тук мога да дам образец - преди години се срещнах с началник на интензивно поделение във Вилнюс, за който споделиха, че е преобразил воденият от него бранш. На въпроса по какъв начин го е постигнал, отговори, че се е свързал с трима негови сътрудници работещи в чужбина и ги е върнал да работят в страната си, като им е предложил условия на работа по-добри от неговите “, споделя доктор Таблов.
По думите му по същия метод може да се употребяват контактите на тези български лекари, с цел да се даде опция на млади медици да проведат образования в чужбина.
„ Държавата би трябвало да подкрепя финансово специализациите на млади сътрудници в чужбина. Живеем във време на интензивни научни обмени т.е. когато млади български медици се възползват от разнообразни форми за струпване на умения във водещи клиники, би било тъжно последното да не се случва поради финансови спънки “, добавя доктор Таблов.
Сред останалите оферти са шефовете на здравните заведения да имат бюджет за фонд за развиване на младите, с който да покриват участията им в научни прояви, абонамент за разнообразни медицински бази данни, участие в влиятелни научни организации и този бюджет да зависи от броя на специализантите на територията на съответното здравно заведение; научните сдружения да избират всяка година на база на ясни критерии по 1-2 млади експерти, които да бъдат изпращани във водещи клиники в съответната област, с ангажимент след връщането си в България да основат стандарти в съответната област основани на най-новите постижения на здравната просвета и да се сътвори експертен съвет от потвърдени експерти имащи опит в работата с младите медици, в който всеки млад сътрудник да може да подаде сигнал, в случай че процесът на образованието му не дава отговор на критериите за качество.
„ Публична загадка е, че главен проблем пред развиването на младите в страната е консерватизмът и нежеланието, а от време на време и открит бойкот от страна на някои ръководители на звена, които по остарял български бит не са склонни да правят отстъпка и милиметър от личното си виждане, без значение какъв брой съответно е то, на действителността “, споделя още доктор Таблов.
По думите му е от изключително значение и страната да влага сериозен запас, с цел да върне престижа на университетите в страната и прилежащите към тях болнични звена, с цел да се трансфорат те в привлекателен център за професионално развиване на младите медици.
„ Със сигурност не е нужно да се открива топлата вода - има задоволително доста насъбран потребен опит освен в България, който в случай че бъде прибавен без да се побългарява, може и да даде нужните резултати “, приключва поста си доктор Таблов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ