Ако ли пък се намери между вас някой, който да

„ Ако ли пък се откри сред вас някой, който да сее бурени, раздори и други съблазни, подобен бързо извадете вън от вашето заседание, та гангрената да не откри тлъстини съгласно апостола и да не се популяризира злото сред положителните и като горчив корен да не произрасте високо… “

╫ Заветът на Свети Йоан Рилски към неговите възпитаници

Аз, смиреният и неверният Иоан, който не е сторил никакво положително на земята, когато пристигнах в тая Рилска пустиня, не открих в нея човек, а единствено диви зверове и непроходими гори. Заселих се в нея самичък със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив. Небето ми беше покрив, земята постеля и билките храна. Обаче благия Бог, поради любовта на Когото всичко презрях и търпях апетит и жадност, студ, безоблачен зной, и телесна голота, не ме остави, само че като благоутробен и филантроп татко награди цялото мое лишаване с обилие. Какво да въздам на Господа за всичко, което ми даде. Много са благодеянията Му към мене, защото погледна от Своите свети височини към моето примирение и ми даде помощ да претърпя всичко, да претърпя не аз, само че силата Христова, която е у мене, тъй като от Него е всяко положително предоставяне и всеки идеален подарък идва от горната страна.

И в този момент като ви виждам събрани в Господа тук, където, както споделих, по-рано човек не обитаваше, а единствено диви зверове, и като слушам, че скоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, ви оставям това мое бащинско наследство, както и плътските родители оставят на своите рожби земно завещание от сребро и злато и друго благосъстояние, та да помните вашия, по Дух Свети, татко и да не забравяте неговото наследство.

Зная, възлюбени в Господа рожби, добре зная, че вие като новоначеващи, още сте неукрепнали в монашеския живот. Не бойте се обаче, тъй като силата Божия в отпадналост се демонстрира. Ето за какво намислих да ви напиша това жестоко и просто мое наследство, та като го имате постоянно в паметта си, да се укрепявате духом и телом в Господа и да успявате в добродетелите със боязън Божий. Вярвам в моя Бог, на Когото послужвам от младостта си и старателно се потрудих, имам вяра, че след моето тръгване, тая пустиня, която до момента беше страшна и необитаема, ще бъде обитаема от доста пустинни жители и над нея ще се извърши написаното: „ Чедата на неплодната са повече, в сравнение с у раждащата. “

Ето за какво, апелирам ви, мои рожби, които събрах в Господа, апелирам ви, моя утробо, не подценявайте наставленията на вашия отец, който дружно с апостола споделя: „ Заради вас болен съм, до момента в който се отобрази във вас Христос. “ Моля ви и ви кълна със страшното Божие име, нищо да не разорите или да изоставите след моята гибел, само че всичко, както написах, тъкмо да извършите, както се и обещахте пред Бога. А който престъпи или разори нещо от това, той да бъде прокълнат и отстранен от Отца и Светия Дух и да няма дял със светиите, които от века са угодили на Бога, само че неговият дял да бъде с ония, които са разпнали Господа на славата и с Неговия изменник Юда. Да се заличи името му от книгата на живите и да не бъде записан при праведните.

Преди всичко ви завещавам да пазите светата религия непорочна от всякакво клеветничество, както приехте от светите отци, без да я примесвате с непознати и всякакви учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули от мене, без да се отклонявате нито надясно, нито наляво, само че ходете по дадения път. Пазете се деликатно от светските пристрастия и всеки път помнете защо сте излезли от света и за какво сте презрели света и което е в света.

Най-вече се пазете от змията на сребролюбието, тъй като сребролюбието е корен на всяко зло съгласно апостола. Същият го назовава второ идолослужение. Защото благосъстоянието на монаха не се състои в сребро и злато, а в напълно нестяжание и отрязване на волята си и в огромното примирение. Не ви приказвам това по заповед, само че Христовите заповеди ви подсещам. Христос приказва на светите си възпитаници, а посредством тях и на всички, които са се отказали от света: „ Не събирайте злато, нито сребро, нито мед “ и прочие Златото и среброто са огромен зложелател на монаха и като змия гризат оногова, който ги има. Ако имаме твърда вяра на Бога, Той няма да ни остави лишени от нищо, тъй като Сам Той приказва: „ Даже в случай че майката забравяше своите рожби, аз няма да ви не помни. “ И отново: „ Преди всичко търсете царството Божие и неговата истина, а всичко друго ще ви се прибави. “ Когато първоначално пристигнах в пустинята, лукавият зложелател се опита да ме изкуси със сребролюбието: благочестивият цар ми прати доста злато. Когато се отхвърлих дори да го видя поради Господа, разбрах, че тая зла ловкост беше от дявола. Не го одобрих, само че го върнах на царя, който го беше пратил, като помислих в себе си по този начин: в случай че желаех да имам злато, сребро или други сходни, за какво тогава пристигнах в тая страшна и непроходима пустиня, където не открих човек, с изключение на диви зверове. По тоя метод се избавих от примките на лукавия съблазнител, който се стараеше да ме спъне с това, от което своеволно се бях отрекъл. Заради това и вие не търсете нищо от тия неща; вашият Небесен Отец, преди да Му попросите, знае какво ви би трябвало.

Също по този начин не търсете да бъдете обичани от земни царе и князе, нито да се надявате на тях, като забравяте небесния Цар, бойците на Когото се записахте да бъдете, както и да воювате не срещу плът и кръв, само че срещу началника на тъмата в тоя век. И оракул Иеремия ни заплашва, като споделя: „ Проклет да е индивидът, който се надява на човек “ и прочие И като изброява всякакви образци на зли хора, потвърждава, че е „ блажен човек, който се надява на Господа. “ „ Не говорете какво ще ядем или какво ще пием, или в що ще се облечем, тъй като всичко това езичниците търсят. Погледнете на небесните птички, че нито сеят, нито жънат, нито в житниците събират, и вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-добри от тях. “ Сами (без нищо) излязохте от света, не се връщайте още веднъж нито с тяло, нито с разум, тъй като никой, както е казано, който постави ръката си на ралото и гледа обратно, няма да влезе в Царството Небесно. И по тази причина апостолът учи: „ Миналото да забравяме към идното да се стремим “. Какво значи, рожби мои: „ предишното да забравяме “ — нищо друго, с изключение на надълбоко да забравяме и по никакъв начин да не се предаваме на всичко това, което оставихме и презряхме поради Бога, когато излязохме от света: да се трудим в идния ни героизъм, в който бяхме призовани от Подвигоположника, нашия Господ Иисус Христос, нашия преблаг Бог, Който ни удостои да понесем Неговия мил хомот, тъй като Неговото робство е богатство и бремето Му леко.

Както ви събра благодатта на Светия дух в едно, така и вие се старайте да живеете единомислещо и единомислено — единомислещо като гледате единствено на безконечното въздаяние, което Бог е приготвил на ония, които Го любят. Общежителното местонахождение е доста по-полезно за монасите, в сравнение с уединението. Мнозина не могат да извършват уединения живот, само че единствено прекомерно малко на брой, и то съвършените в монашеските подвизи. Общият живот е потребен във всичко, както и отеческите книги ни приказват и учат много за това. Боговдъхновеният оракул Давид го хвали, като споделя: „ Ето какъв брой е хубаво и прелестно е, по кое време живеят братята вкупом. “ И различен боговдъхновен църковен песнописец прибавя: „ За тия Господ даде обещание живот безконечен. “ И сам нашия Господ Иисус Христос не приказва ли със Своите пречисти уста: „ Гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и аз измежду тях. “ А богоносните наши отци за уединения живот споделят: „ Горко на самия, тъй като, в случай че падне, няма кой да го вдигне. “ Ето за какво, рожби, не подценявайте общежителния живот, който се възхваля от Духа Светаго, посредством пророческите уста, само че още повече го закрепете и бъдете като едно тяло в Господа, имащо разнообразни членове — едни съставляват главата, която се разпорежда, други — нозете, които работят и носят, трети — другите членове на тялото, та всичко да съставлявате в Господа едно духовно тяло, водено и ръководено от една рационална и словесна душа (в нравствен смисъл говорим) и нищо разграничено да няма. И когато устрите такова престояване и подобен живот в Бога, тогава и Сам Той ще бъде измежду вас, като ще ви ръководи невидимо със Своята берекет.

Не търсете да сядате преди всичко и да началствате, само че помнете Оня, Който е споделил: „ Който у вас желае да бъде максимален, да ви бъде прислужник. “ Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония, които Бог ви покаже, т.е. ония мъже, които от всички са засвидетелствани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разсъдък и духовни разсъждения и които могат добре и богоугодно да пасат повереното им стадо по пасището на благочестие и на животворящите Христови заповеди. За такива би трябвало да се търси повече инструкции от Бога, в сравнение с да се разчита на свое мнение. Ако ли пък, както споделя великият наш отец и отшелнически ментор преподобният Ефрем Сирин, всички почнете да желаете шефство и председателство и да станете игумени, наставници, учители, ще разцъфтят у вас крамоли, препирни, разногласия, кавги, съревнование, клюки, омрази, злоба и други неприлични за монасите пристрастености. Тогава ще стане ясно, че го няма Христа измежду вас, защото Христос не е преподавател на раздори и несъгласия, само че на мир и съединяване. Той се моли на Бога и Отца за Своите свети възпитаници да бъдат едно, т.е. единомислени, и освен те, само че и всички, които посредством тях имат вяра в Него, като споделя по този начин: „ Отче Свети, резервира ги в Твоето име да бъдат едно, както сме и ние “, и отново: „ Не единствено за тия се апелирам, само че и за вярващите в Мене заради думите им — всички да бъдат едно. “ Също по този начин и вие бъдете едно, имайте мир в себе си, тъй като Христос приказва на учениците Си: „ Мир ви оставям, Моя мир ви давам. “ А какъв е, рожби мои, тоя мир Христов? Сам Христос споделя: „ Аз ви давам не както светът дава. “ Мирът Христов превъзхожда всеки разум. Този мир е оня, за който пророкът споделя: „ Неговият мир няма граница. “ И апостолът ни учи, като споделя „ Имайте святост и бъдете в мир с всички, тъй като без това никой не може да види Бога. “ Такъв, впрочем, мир имайте сред себе си и с огромно единодушие и размишление устройвайте всичко по Бога, с цел да не прогонвате благия наш епископ Бога.

Ако ли пък се откри сред вас някой, който да сее бурени, раздори и други съблазни, подобен бързо извадете вън от вашето заседание, та гангрената да не откри тлъстини съгласно апостола и да не се популяризира злото сред положителните и като горчив корен да не произрасте високо, и да направи беля, та мнозина да се осквернят. Злият вълк да не разтрои мирното стадо Христово, тъй като и такива ще се явят. За тях Христос предсказва, като споделя: „ Трябва да пристигна сексапил, само че горко на света от съблазните. “ Ето за какво, рожби, пазете се от такива и не ги допускащайте да живеят сред вас, само че ги отстранявайте по-далеч от себе си, както пастирът отстранява краставите овце от чистото стадо.

Като живеете пък дружно поради Господа и един на другиго като носите теготите, не подценявайте и живеещите в усамотение и скитащите се в пустините, и във вертепите, и в земните пропасти, за които не беше заслужен целият свят, само че им помагайте, с което можете, с цел да ги имате за молитвеници към Бога, тъй като доста може да направи усърдната молитва на праведника.

Ден и нощ се поучавайте в закона Господен, постоянно четете книгите на светите отци и се старайте да подражавате на светите наши отци: Антония, Теодосия и прочие, които със своите положителни каузи просияха като светила в света. Здраво се придържайте о църковните правила, като не изоставяте и не пренебрегвате нищо от това, което светите отци са открили.

Да не пренебрегвате ръкоделието, само че в ръцете ви всеки път да има работа, а в устата ви да бъде молитвата: „ Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, неверния. “ Всякога помнете в мозъка си смъртния час. Така правеха античните пустинни отци и не ядоха на вятъра своя самун, и освен хранеха себе си от труда на ръцете си, само че и даваха и на търсещите и по този начин не бяха излъгани в своята вяра.

„ Добро е, споделя апостолът, в берекет да се укрепва сърцето, а не с храна, която не са получили изгода ония, които са ходили по тоя път. “ Същият споделя: „ Пребъдвайте в братолюбието, не забравяйте страннолюбието, тъй като посредством него едни, без да знаят, одобряваха ангели. “

Новопросветени люде, утвърждавайте своя еднокръвен народ във вярата и го наставлявайте да остави глупавите езически традиции и неприятни нрави, които държи и след приемането на светата религия. Това прави заради своето неразвитие, поради това е нужно и вразумяване.

Още доста има да ви приказвам, мои възлюбени рожби в Господа, само че не ми е допустимо всичко да ви напиша. Предавам ви на Оногова, Който е източник на всяка премъдрост и разсъдък и Който е същински Утешител, Светия и Животворящ Дух. Сам Той да ви умъдри, вразуми, просвети, научи и настави на всяко положително дело.

Сега ви оставям възлюбения наш брат Григорий вместо мене за ментор и шеф, на който всички сте очевидци, че е заслужен да ръководи добре по Бога, и единомислещо го избрахте за шеф, въпреки той и да не искаше, само че от смирение и примирение се подчини на вашата молба. После Бог ще ви уточни кого да изберете.

Аз пък занапред искам да надживявам в тишина и мълчание, с цел да се разкая за своите съгрешения и да изпрося благосклонност от Бога. А вие постоянно споменавайте в молитвите си мене, неверния ваш отец, та да намеря благосклонност в съдния ден, защото не можах да направя никакво положително на земята и се опасявам от деня на съда и тъгите, приготвени за грешници като мен. Божията берекет да бъде с всички вас, като ви осенява и закриля от всички несгоди. Амин.

Написа се в 6449 (941) година от сътворението на света, месец март, 25-и ден.

Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи гражданин на Рилската пустиня, с подписа на своята ръка удостоверявам писаното нагоре.

Източник:
Икона: svetlinata-na-hrama.com