Ако кажеш истината, тя става част от твоето минало. Ако

Мозъците на патологичните лъжци имат 14% по-малко сиво вещество

Ако кажеш истината, тя става част от твоето минало. Ако лъжеш, това става част от твоето бъдеще.

Когато някой лъже още веднъж и още веднъж, в някакъв миг стопира да реагира прочувствено на личните си неистини. Тази цялостна липса на чувства улеснява продължителността на заблуждението. В множеството такива случаи това се трансформира в повтаряне на табиет.

Невролозите са стигнали до заключението, че мозъкът на лъжците работи по-различен метод, като че ли мозъците им са добре подготвени за това, което вършат.

Една съществена характерност на човешкия мозък е гъвкавостта и адаптивността му. За това не е доста необичайно, че експертите смятат лъжата за умеене, като всяко друго.

Ако това е по този начин, то значи, че всичко, което би трябвало да стори човек, е да практикува лъгане всекидневно, с цел да издигне уменията си на по-високо равнище.

Психологията и социологията постоянно са показали интерес към света на лъжите и измамата. Но през последните няколко десетилетия, с помощта на големия прогрес в диагностичните техники, неврологията е полето, което дава най-ценната, само че тревожна, информация.

Защо е толкоз тревожна? Ако в този момент ви кажем, че измамниците израстват с помощта на поредно образование и табиет, най-вероятно ще се изненадате, само че това е стеснителен факт.

Започвате с дребни неистини и по-късно те се трансформират в табиет.

Впоследствие, мозъкът ви постепенно стартира да се усеща десенсибилизиран (нечувствителен) за тях.

Малко по малко, по-едрите неистини ще спрат да ви предизвикват прочувствена болежка и ще се трансфорат във ваш метод на живот.

Мозъкът на измамник и неговата амигдала

Вероятно сте забелязали някои от лъжите на звездите и известните хора. Например има политици, които се придържат към лъжите си. Те пазят визията, че са почтени хора и разказват даже явно противозаконни актове като изцяло естествени. Нима това ви се коства естествена част от ролята им на държавни чиновници?

Тали Шаро , професор по неврология в Лондонския академични лицей, има какво да каже за това. Според нея има както биологичен съставен елемент в развиването на лъжеца, по този начин и развой на образование.

Една съответна част от мозъка има доста ясна и директна връзка с нечестното държание. Тази част е амигдала. Мозъкът на лъжеца в действителност минава през един доста модернизиран развой на самообразование и то е нещото, което му оказва помощ да избута в страни всяко възприятие за виновност. Вероятно би било от изгода, в случай че дадем образец.

Представете си за момент младеж, който е достигнал властова позиция в компанията, за която работи. Той желае да е водач и да провокира доверие в чиновниците си, по тази причина стартира да споделя дребни неистини.

Подобен дисонанс – такива мънички измами, задействат амигдалата, а дребната конструкция в лимбичната система се занимава с паметта и прочувствените реакции.

С известна подготовка тя стартира да реагира друго, а би трябвало да помним, че е частта, отговаряща за желанието на индивида да лъже.

В последна сметка този млад водач стартира да се употребява неистини непрекъснато. В някакъв миг неговата работа е напълно учредена на трайни и целенасочени измислици.

Когато сходно държание се трансформира в табиет, амигдалата стопира да реагира. Тя построява приемливост и приключва изпращането на всевъзможни прочувствени реакции. Чувствата за виновност отпадат човек остава както без страдание, по този начин и без паника.

С няколко елементарни думи — мозъкът на лъжеца се приспособява към нечестността.

Лъжите карат мозъка работи по друг метод

Хората, които лъжат, се нуждаят от две съществени неща: памет и прочувствена безчувственост. Точно това споделя професорът по логика на психиката на университета „ Дюк “ Дан Арили в книгата си „ Честната истина за злоупотребите: по какъв начин лъжем всеки, изключително себе си “ – едно от най-задълбочените проучвания на мозъците на лъжците.

Той приказва и за доста други директно свързани неврологични процеси, които са също толкоз очарователни за учените. Самият доктор Арили направи опити по тематиката. Резултатите демонстрират, че мозъците на патологичните лъжци са имали 14% по-малко сиво вещество. Но те имат и сред 22 и 26% повече бяло вещество в префронталната кора.

Какво значи това? По принцип мозъкът на лъжеца прави доста повече връзки сред спомените и концепциите му. По-голямата мрежа от връзки значи, че те могат да имат по-бърз достъп до тези асоциации, с цел да създадат лъжите си съвместими.

Така наподобява визията на учените за мозъка на лъжците. Измамата стартира с когнитивни процеси, който стават все по-силни, колкото повече човек практикува, а в това време мозъкът стартира да изпитва все по-малко страсти, свързани с този жанр дейности.

Лъжата е акт на отричане от самия себе си, тъй като човек се отхвърля от действителността в интерес на индивида, който лъже, трансформира го в собствен стопанин и се осъжда от този миг нататък да имитира онази действителност, която съгласно възгледите на другия би трябвало да се имитира. И в случай че човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която заплаща, е разрушението на това, на което тази облага е трябвало да служи. Човекът, който лъже света, става неотложно негов плебей. – Айн Ранд

Д-р Арили счита, че е заплашителен фактът, че амигдалата може да спре да реагира на избрани неща — това значи, че можем да стартираме да губим нещо, което ни прави човешки същества.

Когато не можете да видите последствията, от своите дейности над другите хора, губите добротата, нужна на всеки човек.

Проблемът е, че в сходни хора мотивацията на дейностите се върти главно към предпочитание за власт, висок статус, владичество и персонален интерес.

В някакъв миг те вземат решение, че би трябвало да застанат над всички останали – няма нищо по-тревожно от това.