Ако жената изживява най-силно любовта в споделянето с приятелка, то

„ Ако дамата изживява най-силно любовта в шерването с другарка, то мъжът я изживява най-дълбоко в мълчанието. Каква загадка, гъста приятност се крие в това мълчание, всеки мъж самичък си знае. Може би това е ревностното възприятие на притежател, който не допуща да показа обичаната с различен? Може би това е израз на протекция и деликатност към дамата? Може би това е стеснението, което в любовния момент е било изтласкано от пристрастеността, с цел да нахлуе по-късно с по-голяма мощ? А може би това е мъжкият инстинкт да завоюва дамата вечно: тъй като единствено безмълвният, предпазлив мъж е същински мъж в очите на една жена. "

„ Колкото повече търсиш единствения, толкоз по-многобройни стават твоите мъже. Без да се усетиш, от доста честност към единствения ставаш погрешна на мнозина. От неизменност в фантазията си ставаш непостоянна в живота. "

„ Мъжът е обхванат от мига, а дамата търси продължението. Но при доближаването на двамата може би се получава същинското време, цялостното: мъжът ме кара да усетя мига, а аз го принуждавам да се влее в продължението на мига. Само двама, мъж и жена, които се обичат, могат да почувствуват времето в неговата мигновеност и дълготрайност. "

„ Страшна мощ е събрана в ръцете на обичан мъж. Гледаш в внушаемост тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета нишки са излъчители на гравитация. Някаква антична закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща милувка и плисък на бич. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те допират и да четат всяка дипла на кожата ти като писменост за слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всевъзможен спомен от друго допиране по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в това време – и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и деликатност, протекция и заплаха внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, дано да е от неговата ръка! От ничия друга, единствено от неговата! "

„ Идвам да позная любовта не от формули, а с риск да получа рани от изгаряне. Дори да са неизлечими. "

„ Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, служители и бюрократи в личните си усеща! "

„ Само една обич признавам на тоя свят – да обичаш без значение от това, обичат ли те, носят ли ти сигурност, поддържат ли те, сякаш си недоразвито създание и се нуждаеш от патерици. Независимо от това, преференциално или не, благоразумно или не. Да обичаш, тъй като обичаш. Това е единственото съображение. Никога не мога да обичам от признателност. "

„ Стига обир на усеща! Любов и възбрана – две несъвместимости. "

„ Защо би трябвало да бъдем постоянно съществени, непогрешими и скучни като пътни указатели? "

„ Не се опасявай от риска, опасявай се от сигурността! "

...

– Защо не си откри едно добродушно момиче да бъде сянка на твоята сянка?
– Ти си единствената за мене. Създаваш ми напрежение. В мига, в който престанеш да ми се опъваш, ще убиеш трепета.
– Аз съм доста слаба. Опърничавостта ми е ризница, с цел да скрия слабостта си. В мига, в който сложа глава на рамото ти, ще се разтопя като снежинка.
– Може би таман това ме е спирало. Винаги по-силният подчинява по-слабия, обезличава го и го трансформира в свое повтаряне. А човек не може да бъде влюбен в личното си отражение. И още веднъж стартира да търси мощния сътрудник.

„ Ние сме това, което прави от нас любовта. Срещне те остарял прочут и се провикне:
- Какво става с тебе? Не мога да те позная!
Ние сме това, което кара другите да кажат:
– Не си ти!
Ние сме това, което кара самите нас да се изплашим:
– Какво става с мене? Не мога да се позная!
Всичко това, което ни сковава в лични граници, не сме ние. Ние сме, когато станем своята диаметралност. Когато се изскубнем от верижката и изненадаме себе си. Ние сме това, което прави от нас любовта. "

...

„ Човекът е блян към комплектност. Ако би се приключил, стремежът би липсващ и човек би престанал да бъде човек, па въпреки и станал свръхчовек. "

„ Не се бойте, че ще ви стъпчат – стъпканата трева се трансформира в пътека. "

„ Идеалите са звезди – не достижими, а пътеводни. "

„ Любовта е по-свободна от птиците, тъй като не се подчинява на никого, даже и на себе си. "

„ Не вървете по утъпкания път на лицемерния морал – той ще ви заведе до отломки! Подсигуряване, публично мнение, обязаност, прозорливост, потайност, насила – всичко това убива възприятието. А възприятието е най-нежното цвете, виреещо на грубата земна кора. "

„ Няма по-деформираща тежест на земята от женска орис, когато дамата е принудена да прави с нелюбим това, което копнее да прави с обичания. Цяла се осакатява! "

„ Може би женствеността е рядка искра, която пламва единствено при допир с същинска неустрашимост. "

„ Впрочем какво по-страшно наказване от въображаемото преживяване на нещо, което би могло да бъде и не е било? "

Снимка: Блага Димитрова (1922-2003)