Галъп: Ако изборите бяха днес, резултатите щяха да са подобни
Ако изборите бяха в този момент, по-скоро нямаше да има основна разлика с резултатите от 2 октомври. ГЕРБ би получила 25,5% от гласовете, „ Продължаваме промяната “ – 20,8%, Движение за права и свободи – 13,1%, „ Възраждане “ – 10,5%, Българска социалистическа партия – 9,4%, „ Демократична България “ – 8%. „ Български напредък “ е към бариерата с 4,5%, а под нея все по този начин остава „ ИТН “ с 3,1%. „ Изправи се, България “ и Вътрешна македонска революционна организация са към един %, надлежно с 1,3% и 0,9%.
Това демонстрират данните от настоящото национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан ". То е извършено „ лице в лице “ с таблети между 29 октомври и 6 ноември измежду 809 пълнолетни българи и показва моментната картина на настройките. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
38 на сто са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха избрали „ Не поддържам никого “. Подобна подготвеност опровергават изказвания на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, че надали има българи, които лиха се надигнали в неделя, с цел да изберат тази алтернатива и че това са на процедура невалидни бюлетини по неговите тълуквания.
По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите, означават от организацията.
И прибавят, че разбърквания може да има, в случай че в действителност се стигне до избори – " вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване ".
От " Галъп " задават и, както те ги дефинират, " три пробни въпроса ". Сред тях са щекотливи въпроси като този за еврото или така наречен президентска република. " Техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки ", настояват от организацията.
Над половината желаят кабинет
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които са " за " „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Източник " Галъп интернешънъл болкан "
Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
Близо 50 на 100 против така наречен президентска република
На въпрос дали в България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Източник " Галъп интернешънъл болкан "
Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са „ за “ и „ срещу “. Отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
28 на 100 за въвеждането на еврото
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
Източник " Галъп интернешънъл болкан "
Електоратът, който е в най-голяма степен „ за “, е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда, показват от " Галъп ". При „ Възраждане “ и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите. По всичко проличава, че е нужна изключително ясна разяснителна акция за прекосяването на общоевропейската валута, която да преодолее публичните страхове.
Още по темата
Това демонстрират данните от настоящото национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан ". То е извършено „ лице в лице “ с таблети между 29 октомври и 6 ноември измежду 809 пълнолетни българи и показва моментната картина на настройките. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е еднакъв на към 54 хиляди души.
38 на сто са тези, които споделят, че биха дали своят вот твърдо. 3,7% от тези, които твърдо имат намерение да гласоподават, споделят, че биха избрали „ Не поддържам никого “. Подобна подготвеност опровергават изказвания на водача на ГЕРБ Бойко Борисов, че надали има българи, които лиха се надигнали в неделя, с цел да изберат тази алтернатива и че това са на процедура невалидни бюлетини по неговите тълуквания.
По традиция, в следизборни обстановки картината на публичното мнение резервира инерцията от самите избори с минимални отклонения, а от време на време – и с продължаваща инерция нагоре или надолу за обединенията, които са отбелязали прелестно или неприятно впечатляващ за своята ниша резултат. Явно обаче и в месеца след изборите, не са произтекли особени разбърквания на силите, означават от организацията.
И прибавят, че разбърквания може да има, в случай че в действителност се стигне до избори – " вижда се, че в последните няколко изборни талази от време на време има бързи мобилизации в една или друга посока, които биха се откроили още повече на фона на хипотетично ниско гласуване ".
От " Галъп " задават и, както те ги дефинират, " три пробни въпроса ". Сред тях са щекотливи въпроси като този за еврото или така наречен президентска република. " Техните данни не трябва да се четат като закрепени публични настройки, а по-скоро като ориентировъчна картина на публичните инстинкти, доколкото става дума за бъдещи или хипотетични обстановки ", настояват от организацията.
Над половината желаят кабинет
56% от запитаните избират опцията „ Предпочитам да се сформира държавно управление, даже с взаимни отстъпки “, пред 26,7%, които са " за " „ Предпочитам да се проведат нови парламентарни избори “. Останалите не могат да отговорят.
Източник " Галъп интернешънъл болкан " Правителство избират болшинства от близо 80% от последователите на ГЕРБ, над 60% от тези на Движение за права и свободи, близо 60% от поддръжниците на Политическа партия, над половината от тези на Българска социалистическа партия. И при Демократична България искащите държавно управление не са важен дял, въпреки като цяло дяловете „ държавно управление “ и „ избори “ да не демонстрират огромна разлика. Голямото изключение е „ Възраждане “ – където болшинство от близо 60% са за нови избори.
Близо 50 на 100 против така наречен президентска република
На въпрос дали в България би трябвало да се вкара форма на президентска република, по-скоро се съгласяват 24,5% от запитаните, само че 47,5% са по-скоро несъгласни. Като цяло, концепцията очевидно не разсънва публично вдъхновение. Това удостоверява и предходни данни на организацията. Следва да се означи, че запознатостта с детайлите по тази тематика не е висока. Цели 28% не могат да преценяват.
Източник " Галъп интернешънъл болкан " Измежду главните електорати доминира несъгласието с концепцията, а сериозното изключение е този на Българска социалистическа партия, където почти равни дялове са „ за “ и „ срещу “. Отражение в тази тематика оказва и отношението измежду другите електорати към настоящия президент Румен Радев.
28 на 100 за въвеждането на еврото
По традиция, вероятността за въвеждане на еврото извиква известна социална паника. 55,9% у нас са несъгласни, че България би трябвало да вкара еврото, а 28,1% са съгласни. 16% не могат да преценяват. Този вид настройки у нас са общоприети от години и не съставляват изненада.
Източник " Галъп интернешънъл болкан " Електоратът, който е в най-голяма степен „ за “, е този на ГЕРБ, до момента в който всички останали, даже този на Политическа партия демонстрират по-скоро принуда, показват от " Галъп ". При „ Възраждане “ и изключително Българска социалистическа партия тя клони към единогласие. Разбира се, надали политическите желания са единствен главен фактор. Личи си, че желанието да се вкара еврото понижава с възрастта и пораства с приходите. По всичко проличава, че е нужна изключително ясна разяснителна акция за прекосяването на общоевропейската валута, която да преодолее публичните страхове.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ