Изследовател: Ако искаме да разберем на къде отива светът, трябва да опознаем Китай
Ако желаеме да забележим какво се случва и накъде отива светът, би трябвало да опознаем Китай. Защото Китай не е страна, това е цивилизация. В рамките на една цивилизация може да съществуват разнообразни системи. В Китай има четири самостоятелни региона това са Тибет, Гуанси, Вътрешна Монголия и Синдзиан-уйгурския самостоятелен окръг. Те имат повече права от естественото, т.е., имат право на своя писменост - публично мандарин и арабска книжовност, както е в уйгурския регион. Това сподели за предаването “Куфарът на фокус " на Радио “Фокус " с водещ Ася Александрова, световният откривател Пламен Узунов.
Китайците се пробват да бъдат толерантни, само че не им се получава постоянно, защото те имат едно усещана за предимство над останалите, което идва от тяхната история. Те постоянно са се считали за център на света. Самият писмен знак уонджоу значи Средното царство и е един правоъгълник през който минава една линия. Има разлика сред елементарните китайци и историческото наслагване на пластовете от 40 века. Китайците четат Конфуций от V век преди Христа, те могат да прочетат това, което Конфуций е написал. Това е една протяжност, която по никакъв начин не е инцидентна и китайската цивилизация е освен това от едно нормално държавно образувание. Държавността в Китай стартира 223 година преди Христа, когато един цар покорява и сплотява първите три царства, събрани пред 20 и повече века. Мирогледът на китайците се изяснява през тяхната историята, която ни връща повече от 40 и повече столетия обратно във времето. Това е културен код, това е ДНК. Културният код са гените, само че и обичаи, традиции, правила, които са наложени в този етнос от епохи и се съблюдават посредством фамилията ", изясни Пламен Узунов.
“Ролята на вярата в китайската държавност е извънредно значима, с цел да разберем един народ, би трябвало да разберем в какво има вяра. За разлика от нашата западна цивилизация, чиито пиедестал е християнството, Китай няма схващане за един Бог и в никакъв случай не е имал. Китайците са обществени същества, и разсъждават, и виждат своето бъдеще и настояще посредством общността. При нас се предизвиква индивидуализмът световно, при тях чувството, че човек е доста значим и общността би трябвало да се преценява с него е безспорен нонсенс. От неналичието на Бог, който да бъде следван, следствията са смъртната присъда, която участва още в Китай и понякога се извършва и се базира на това, че човек се е откъснал от общността и не съблюдава критериите и разпоредбите на общността. След 1990 година, когато се разпадна социалистическата система в света и това беше огромен удар за Китай, той загуби своята посока. Тъй като Китай се ръководи от извънредно мъдри хора, страховит асортимент има там, така наречен меритокрация - политзаслуги. И тогава те се обърнаха към Конфуцианството и будизма. За тях не може една страна да няма философия, идеология, която да я води. И започнаха да се поддържат от страната, да се строят манастири, да се подкрепят монаси като държавна политика. И през днешния ден китайците са най-многобройната будистка нация в света. Будизмът не е единобожие, а философия за лично израстване, която споделя, че всеки може да стане Буда, т.е. разсънен, в случай че следва избран път и правила. Ако вярваш сляпо в нещо, ти се ограничаваш и не търсиш нищо друго. Индийците са образец за търсещи хора, при тях има многобожие и всеки индиец е търсещ и цялостен живот нещо развива. А в християнството, и в исляма има доста ограничавания, по този начин наречените религии на книгата - юдаизма, исляма и християнството ", акцентира Пламен Узунов.
“Мястото на императора в страната и битието на китаеца е доста значимо за днешния ден на Китай. Императорът е повече от един елементарен ръководещ, той е съвсем Слънце, той спри над индивида като институция. И не на вятъра в днешно време ролята на императора въплъщава ролята на китайската страна и тяхната партия. За да се разбере същността и манталитета на китаеца, че страната е член на фамилията. В Китай имат 5-годишни проекти, които вземат решение във всяка петилетка да развиват избрани посоки, технологии, райони. Опитът демонстрира, че 90% от решенията, които взимат се извършват с тези петилетни проекти. Имат машина, която действа безотказно. Когато страната реши нещо, цялата китайска общественост потегля като един и стартира да извършва. Когато има сложена цел, тя се реализира. Ако съпоставяме системите, ние не би трябвало да се ръководим от лозунги, а от това коя система дава резултати. През 1949-1950 година се основава Китайската република, междинната възраст на китаеца тогава е 40 години, сега е 75 година 800 милиона души в последните 30 години са излезли от зоната на бедността. 300 милиона души в Китай получават европейски и над европейски приходи. Китай в никакъв случай не е желал да ръководи света в този смисъл, в който ние го разбираме. Китаецът разсъждава перспективно и доста прагматично, те са едни от огромните търговци в света. Когато Си Дзинпин идва на власт през 2013 година неговият девиз е: “Възраждане на китайската нация ", т.е. връщане там, където тя постоянно е била. През XII-XVIII век по разнообразни оценки Китай е произвеждал между 30 и 80% от брутния вътрешен артикул на света. Щатите в най-големият им пик създават 25%. И през днешния ден Китай е стопански, развива 80% от международните технологии към този момент е водещ ", показа Пламен Узунов.
“Ако решите да посетите Китай, би трябвало да се стартира първо от древността. Тръгва се от Пекин, Китайската стена, която е знак. Според техните разбирания всеки китаец в своя живот, би трябвало да откри време да посети стената, с цел да допре цивилизацията. Стената е строена съвсем 20 века, достоявана е, тя е към 6000 км и е един от знаците на Китай. Тян ан Мън, най-големият площад в света на който названието значи Врата към небето, и Забраненият град. Китайците съпреживяват своята народност, горделивост, посредством посещаване на тези исторически места. В момента в Китай до всеки град от 200 000 души има бърз трен. След това е хубаво да посетите Сиян или Ши Ян, на китайски значи западна естетика. Това е мястото от където е почнала китайската държавност, там е и теракотената войска. Във Фло Ян, където се намира клисурата със 100 000 буди, споделя се Лонг Мън Шън или Клисурата на дракона. Драконът в Китай символизира императорът. Символите са доста значими в китайската просвета, митология и така нататък Следва Шао Лин, Кунг Фу, столицата, меката, станала известна от един филм. Хубаво е да се посети Ханджоу, едно огромно езеро-легенда и доста значимо за китайската страна и история, откъдето стартира Гранд канал плавателен канал дълъг 1740 км сред Пекин и Ханджоу. Китайците са се страхували от стихията в морето и са си създали различен път от Север на Юг, с цел да не зависят от морето. След това би трябвало да минете през Суджоу - Градът на поетите, където всеки китаец мечтае там да живее. След това би трябвало да отидете и в Шанхай ", разясни Пламен Узунов.
Пламен Узунов е посещавал Китай, повече от 20 пъти, тази година ще го посети за трети път, само че всякога се изненадва от китайците. “Самите хора в Китай са най-голямата забележителност, тъй като от една страна те живеят в дигитален затвор, само че това е част от тяхната културна еднаквост, те постоянно са живели по този начин. Не са имали независимост, с цел да я губят, по тази причина при тях това е натурален метод на живот - императорът, страната, партията. Важно е да има резултати за китайците, когато подлагат на критика властта то е в границите на съществуващата организация, те не желаят промяна на организацията. В последните 10 века Китай постоянно се е уголемявал чисто териториално, като е поглъщал своите съперници ", заключи Пламен Узунов.
Китайците се пробват да бъдат толерантни, само че не им се получава постоянно, защото те имат едно усещана за предимство над останалите, което идва от тяхната история. Те постоянно са се считали за център на света. Самият писмен знак уонджоу значи Средното царство и е един правоъгълник през който минава една линия. Има разлика сред елементарните китайци и историческото наслагване на пластовете от 40 века. Китайците четат Конфуций от V век преди Христа, те могат да прочетат това, което Конфуций е написал. Това е една протяжност, която по никакъв начин не е инцидентна и китайската цивилизация е освен това от едно нормално държавно образувание. Държавността в Китай стартира 223 година преди Христа, когато един цар покорява и сплотява първите три царства, събрани пред 20 и повече века. Мирогледът на китайците се изяснява през тяхната историята, която ни връща повече от 40 и повече столетия обратно във времето. Това е културен код, това е ДНК. Културният код са гените, само че и обичаи, традиции, правила, които са наложени в този етнос от епохи и се съблюдават посредством фамилията ", изясни Пламен Узунов.
“Ролята на вярата в китайската държавност е извънредно значима, с цел да разберем един народ, би трябвало да разберем в какво има вяра. За разлика от нашата западна цивилизация, чиито пиедестал е християнството, Китай няма схващане за един Бог и в никакъв случай не е имал. Китайците са обществени същества, и разсъждават, и виждат своето бъдеще и настояще посредством общността. При нас се предизвиква индивидуализмът световно, при тях чувството, че човек е доста значим и общността би трябвало да се преценява с него е безспорен нонсенс. От неналичието на Бог, който да бъде следван, следствията са смъртната присъда, която участва още в Китай и понякога се извършва и се базира на това, че човек се е откъснал от общността и не съблюдава критериите и разпоредбите на общността. След 1990 година, когато се разпадна социалистическата система в света и това беше огромен удар за Китай, той загуби своята посока. Тъй като Китай се ръководи от извънредно мъдри хора, страховит асортимент има там, така наречен меритокрация - политзаслуги. И тогава те се обърнаха към Конфуцианството и будизма. За тях не може една страна да няма философия, идеология, която да я води. И започнаха да се поддържат от страната, да се строят манастири, да се подкрепят монаси като държавна политика. И през днешния ден китайците са най-многобройната будистка нация в света. Будизмът не е единобожие, а философия за лично израстване, която споделя, че всеки може да стане Буда, т.е. разсънен, в случай че следва избран път и правила. Ако вярваш сляпо в нещо, ти се ограничаваш и не търсиш нищо друго. Индийците са образец за търсещи хора, при тях има многобожие и всеки индиец е търсещ и цялостен живот нещо развива. А в християнството, и в исляма има доста ограничавания, по този начин наречените религии на книгата - юдаизма, исляма и християнството ", акцентира Пламен Узунов.
“Мястото на императора в страната и битието на китаеца е доста значимо за днешния ден на Китай. Императорът е повече от един елементарен ръководещ, той е съвсем Слънце, той спри над индивида като институция. И не на вятъра в днешно време ролята на императора въплъщава ролята на китайската страна и тяхната партия. За да се разбере същността и манталитета на китаеца, че страната е член на фамилията. В Китай имат 5-годишни проекти, които вземат решение във всяка петилетка да развиват избрани посоки, технологии, райони. Опитът демонстрира, че 90% от решенията, които взимат се извършват с тези петилетни проекти. Имат машина, която действа безотказно. Когато страната реши нещо, цялата китайска общественост потегля като един и стартира да извършва. Когато има сложена цел, тя се реализира. Ако съпоставяме системите, ние не би трябвало да се ръководим от лозунги, а от това коя система дава резултати. През 1949-1950 година се основава Китайската република, междинната възраст на китаеца тогава е 40 години, сега е 75 година 800 милиона души в последните 30 години са излезли от зоната на бедността. 300 милиона души в Китай получават европейски и над европейски приходи. Китай в никакъв случай не е желал да ръководи света в този смисъл, в който ние го разбираме. Китаецът разсъждава перспективно и доста прагматично, те са едни от огромните търговци в света. Когато Си Дзинпин идва на власт през 2013 година неговият девиз е: “Възраждане на китайската нация ", т.е. връщане там, където тя постоянно е била. През XII-XVIII век по разнообразни оценки Китай е произвеждал между 30 и 80% от брутния вътрешен артикул на света. Щатите в най-големият им пик създават 25%. И през днешния ден Китай е стопански, развива 80% от международните технологии към този момент е водещ ", показа Пламен Узунов.
“Ако решите да посетите Китай, би трябвало да се стартира първо от древността. Тръгва се от Пекин, Китайската стена, която е знак. Според техните разбирания всеки китаец в своя живот, би трябвало да откри време да посети стената, с цел да допре цивилизацията. Стената е строена съвсем 20 века, достоявана е, тя е към 6000 км и е един от знаците на Китай. Тян ан Мън, най-големият площад в света на който названието значи Врата към небето, и Забраненият град. Китайците съпреживяват своята народност, горделивост, посредством посещаване на тези исторически места. В момента в Китай до всеки град от 200 000 души има бърз трен. След това е хубаво да посетите Сиян или Ши Ян, на китайски значи западна естетика. Това е мястото от където е почнала китайската държавност, там е и теракотената войска. Във Фло Ян, където се намира клисурата със 100 000 буди, споделя се Лонг Мън Шън или Клисурата на дракона. Драконът в Китай символизира императорът. Символите са доста значими в китайската просвета, митология и така нататък Следва Шао Лин, Кунг Фу, столицата, меката, станала известна от един филм. Хубаво е да се посети Ханджоу, едно огромно езеро-легенда и доста значимо за китайската страна и история, откъдето стартира Гранд канал плавателен канал дълъг 1740 км сред Пекин и Ханджоу. Китайците са се страхували от стихията в морето и са си създали различен път от Север на Юг, с цел да не зависят от морето. След това би трябвало да минете през Суджоу - Градът на поетите, където всеки китаец мечтае там да живее. След това би трябвало да отидете и в Шанхай ", разясни Пламен Узунов.
Пламен Узунов е посещавал Китай, повече от 20 пъти, тази година ще го посети за трети път, само че всякога се изненадва от китайците. “Самите хора в Китай са най-голямата забележителност, тъй като от една страна те живеят в дигитален затвор, само че това е част от тяхната културна еднаквост, те постоянно са живели по този начин. Не са имали независимост, с цел да я губят, по тази причина при тях това е натурален метод на живот - императорът, страната, партията. Важно е да има резултати за китайците, когато подлагат на критика властта то е в границите на съществуващата организация, те не желаят промяна на организацията. В последните 10 века Китай постоянно се е уголемявал чисто териториално, като е поглъщал своите съперници ", заключи Пламен Узунов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ