Не, не ви се струва. В България наистина става по-горещо
Ако имате чувството, че " такава горещина като през последните няколко години не е било ", а " едно време имаше доста повече сняг " и " този мраз през месец май и горещина през октомври не са напълно в реда на нещата " - да, прави сте. И не е единствено чувство: за последните 30 години средногодишната температура в София се е повишила с 1.1°C, тази във Пловдив - с 0.8°C, а във Варна - с 0.9°C. Зимите постепенно, само че несъмнено омекват, летата стават по-горещи - и то с много високи темпове, а в северната част на страната температурите парадоксално се покачват по-бързо от южната.
Данните показа климатологът Симеон Матев от Софийския университет " Св. Климент Охридски " на онлайн конференция в сряда. Матев е част от платформата за популяризация на климатичното познание " Климатека ". Климатичните трендове в България като цяло са " в крайник " с европейските, само че температурите на Стария континент се покачват доста по-бързо от световните, тъй че новините не са положителни, стана ясно от презентацията.
Визитка Симеон Матев е лекар по климатология, сега е помощник по климатология в катедра " Климатология, Хидрология и Геоморфология " на СУ, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Той е част от общността от учени и специалисти в отворената платформа " Климатека ", чиято цел е да показва проучвания и изявления, свързани с климатичните промени и да направи науката за климата по-достъпна. Топло, топло, топло, горещооооо
В нашата страна, както в огромна част от света, 2021 година е следващата наднормена година въпреки и не най-горещата - с към 1.2 градуса над междинното за интервала 1961-1990 година Тя обаче изцяло се вписва в тренда за сензитивно по-горещ интервал. Всъщност от 2000 година насам единствената година с негативна особеност за този интервал е 2005 година, а по отношение на междинните температури за целия ХХ в. далечната към този момент 1996 г е била последната " хладна " година с температури под междинните.
Реклама
Поглед към междинните температури в трите огромни града за последните три десетилетия, също сочат явен и непрекъснат растеж (виж графиката по долу).
По думите на Симеон Матев данните за София, Пловдив и Варна са показателни, тъй като от една страна, те се намират в разнообразни климатични подзони, само че макар районните другия измененията в стойностите са съвсем идентични, т.е. трендът е несъмнено общ. От друга страна измерването на трендовете тъкмо в огромните градове е значимо, тъй като те са тези, в които климатичните промени се усещат с по-голяма мощ - поради застрояването и замърсяването, а също по този начин засягат и доста огромен брой хора.
Повишението на междинната температура в София е най-голямо и съгласно климатолога то е част от доста по-голям тренд, задвижван от световни процеси и районни особености - северните ширини се затоплят по-бързо от южните. По негово мнение в по-централните елементи на града евентуално има и още по-голямо покачване на температурата (или чувство за такова) поради плътното строителство, инфраструктурата и колите. Измервателната станция обаче се намира в " Младост " и съгласно него с това местонахождение тя регистрира повече изменението на самия климат, в сравнение с градските фактори, които го укрепват.
Реклама Все по-горещи лета, все по-меки зими
Сравнението на междинните температури по сезони също демонстрира забавни разлики. Ръстът на междинните температури през зимата е относително дребен - към половин градус, до момента в който през лятото е доста по-осезаем - в трите града средносезонните стойности са скочили с близо две единици до 21-24 градуса (виж графиката). Междинните сезони - пролет и есен, също регистрират очевидно повишаване на температурите за 30 години - с към градус.
Данните ясно демонстрират, че през последното десетилетие и в трите града са регистрирани върхове. 2019 година е била най-топлата като цяло, до момента в който най-топлата зима е била през 2019/2020 година за Пловдив и Варна, а 2020/2021 година - за София. Най-горещото лято пък е било през 2012 година за София и Пловдив. Рекордите за най-ниски температури във всички сезони пък са десетилетия обратно във времето - през 70-те и 80 те години на предишния век.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Данъци и обезпечаване 3 Свят 1 Енергетика 2 Свят 3 Данъци и обезпечаване 1 Компании 2 Свят 3 Право Реклама Глобални паники
" Тенденциите са неоспорими и забележими, когато погледнем температурите в мащаб от няколко десетилетия ", споделя климатологът. По думите му скоростта на стопляне в световен мащаб е невиждана и доближава 1.1-1.2 градуса над прединдустриалното равнище, а в Европа растежът на температурите е даже по-висок (виж графиките).
Отминалата година обаче не е най-горещата въобще, въпреки да се подрежда в топ 10 и изцяло пасва в тренда на все по-горещия свят. В Европа тя даже не попада измежду десетте най-горещи - главно поради хладната пролет, въпреки че на континента бе измерен нов връх от 48.8°C през лятото.
По думите на Симеон Матев измежду аргументите за " по-хладната " година е феноментът Ла Ниня, който като цяло води до сензитивно намаление на световните температури. Този път обаче даже Ла Ниня е донесла лимитирано изстудяване - то остава относително изолирано над Атлантическия океан, до момента в който световната карта на покачването на температурите е съвсем изцело алена, а тук-там в Северното полукълбо растежът е от над 4 градуса. В Канада да вземем за пример бе регистриран исторически връх от близо 50°C.
Последствията от световното стопляне и климатичните промени се отразяват на човечеството по целия свят - по-чести пожари, рискови феномени като интензивни превалявания, градушки, засушавания и други, размразяване на ледената завивка, горещи талази, споделя климатологът. Според заключенията на най-новия отчет на IPCC (Междуправителствен панел за климатични промени към ООН), като се изключи че рисковите феномени зачестяват, те се демонстрират и с по-голяма активност в резултат на климатичните промени.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Данните показа климатологът Симеон Матев от Софийския университет " Св. Климент Охридски " на онлайн конференция в сряда. Матев е част от платформата за популяризация на климатичното познание " Климатека ". Климатичните трендове в България като цяло са " в крайник " с европейските, само че температурите на Стария континент се покачват доста по-бързо от световните, тъй че новините не са положителни, стана ясно от презентацията.
Визитка Симеон Матев е лекар по климатология, сега е помощник по климатология в катедра " Климатология, Хидрология и Геоморфология " на СУ, като главните му научни ползи са в региона на изменението на климата, дълготрайните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Той е част от общността от учени и специалисти в отворената платформа " Климатека ", чиято цел е да показва проучвания и изявления, свързани с климатичните промени и да направи науката за климата по-достъпна. Топло, топло, топло, горещооооо
В нашата страна, както в огромна част от света, 2021 година е следващата наднормена година въпреки и не най-горещата - с към 1.2 градуса над междинното за интервала 1961-1990 година Тя обаче изцяло се вписва в тренда за сензитивно по-горещ интервал. Всъщност от 2000 година насам единствената година с негативна особеност за този интервал е 2005 година, а по отношение на междинните температури за целия ХХ в. далечната към този момент 1996 г е била последната " хладна " година с температури под междинните.
Реклама
Поглед към междинните температури в трите огромни града за последните три десетилетия, също сочат явен и непрекъснат растеж (виж графиката по долу).
По думите на Симеон Матев данните за София, Пловдив и Варна са показателни, тъй като от една страна, те се намират в разнообразни климатични подзони, само че макар районните другия измененията в стойностите са съвсем идентични, т.е. трендът е несъмнено общ. От друга страна измерването на трендовете тъкмо в огромните градове е значимо, тъй като те са тези, в които климатичните промени се усещат с по-голяма мощ - поради застрояването и замърсяването, а също по този начин засягат и доста огромен брой хора.
Повишението на междинната температура в София е най-голямо и съгласно климатолога то е част от доста по-голям тренд, задвижван от световни процеси и районни особености - северните ширини се затоплят по-бързо от южните. По негово мнение в по-централните елементи на града евентуално има и още по-голямо покачване на температурата (или чувство за такова) поради плътното строителство, инфраструктурата и колите. Измервателната станция обаче се намира в " Младост " и съгласно него с това местонахождение тя регистрира повече изменението на самия климат, в сравнение с градските фактори, които го укрепват.
Реклама Все по-горещи лета, все по-меки зими
Сравнението на междинните температури по сезони също демонстрира забавни разлики. Ръстът на междинните температури през зимата е относително дребен - към половин градус, до момента в който през лятото е доста по-осезаем - в трите града средносезонните стойности са скочили с близо две единици до 21-24 градуса (виж графиката). Междинните сезони - пролет и есен, също регистрират очевидно повишаване на температурите за 30 години - с към градус.
Данните ясно демонстрират, че през последното десетилетие и в трите града са регистрирани върхове. 2019 година е била най-топлата като цяло, до момента в който най-топлата зима е била през 2019/2020 година за Пловдив и Варна, а 2020/2021 година - за София. Най-горещото лято пък е било през 2012 година за София и Пловдив. Рекордите за най-ниски температури във всички сезони пък са десетилетия обратно във времето - през 70-те и 80 те години на предишния век.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Енергетика 2 Данъци и обезпечаване 3 Свят 1 Енергетика 2 Свят 3 Данъци и обезпечаване 1 Компании 2 Свят 3 Право Реклама Глобални паники
" Тенденциите са неоспорими и забележими, когато погледнем температурите в мащаб от няколко десетилетия ", споделя климатологът. По думите му скоростта на стопляне в световен мащаб е невиждана и доближава 1.1-1.2 градуса над прединдустриалното равнище, а в Европа растежът на температурите е даже по-висок (виж графиките).
Отминалата година обаче не е най-горещата въобще, въпреки да се подрежда в топ 10 и изцяло пасва в тренда на все по-горещия свят. В Европа тя даже не попада измежду десетте най-горещи - главно поради хладната пролет, въпреки че на континента бе измерен нов връх от 48.8°C през лятото.
По думите на Симеон Матев измежду аргументите за " по-хладната " година е феноментът Ла Ниня, който като цяло води до сензитивно намаление на световните температури. Този път обаче даже Ла Ниня е донесла лимитирано изстудяване - то остава относително изолирано над Атлантическия океан, до момента в който световната карта на покачването на температурите е съвсем изцело алена, а тук-там в Северното полукълбо растежът е от над 4 градуса. В Канада да вземем за пример бе регистриран исторически връх от близо 50°C.
Последствията от световното стопляне и климатичните промени се отразяват на човечеството по целия свят - по-чести пожари, рискови феномени като интензивни превалявания, градушки, засушавания и други, размразяване на ледената завивка, горещи талази, споделя климатологът. Според заключенията на най-новия отчет на IPCC (Междуправителствен панел за климатични промени към ООН), като се изключи че рисковите феномени зачестяват, те се демонстрират и с по-голяма активност в резултат на климатичните промени.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ