Ако има тема, която днес приковава вниманието на глобалните пазари,

Ако има тематика, която през днешния ден приковава вниманието на световните пазари, то това е дебатът дали Федералният запас ще предприеме общоприетото, към този момент съвсем несъмнено намаляване на лихвите с 25 базисни пункта, или ще изненада с двойно по-агресивно деяние – понижение с половин %.След слабите данни за пазара на труда през август, които демонстрираха растеж на безработицата до 4.3% и чисто основаване на едвам 22 хиляди работни места, Standard Chartered подвигна летвата и предвижда точно този „ catch-up cut “ от 50 б.п., съпоставим със случилото се предходната година по същото време. Банката аргументира тезата си с това, че единствено за шест седмици трудовият пазар се е изместил от „ стабилен “ към „ мек “, което изисква съдбоносен отговор от Фед, с цел да не се задълбочи отрицателната динамичност.Но пазарът не е толкоз единомислещ. Morgan Stanley и Deutsche Bank остават по-предпазливи и настояват, че августовските данни въпреки и слаби, не оправдават незабавно по-дълбоко намаляване на лихвите. Техният сюжет е по-умерено движение – евентуални поредни намаления на съвещанията след септември, само че не и еднократен 50 б.п. потрес. Barclays ревизира своите упования към серия от 25 б.п. понижения на всяко от оставащите съвещания тази година, до момента в който Macquarie придвижи упования си декемврийски cut към октомври. Bank of America също промени тона – вместо „ без смяна “ за 2025-а, в този момент предвижда 25 б.п. понижение през септември и още едно през декември. В последна сметка, CME FedWatch Tool сочи, че пазарът дава 90% възможност за 25 б.п. понижение идната седмица и едвам 10% късмет за двойно по-голямо деяние.Исторически видяно, Фед не обича да изненадва внезапно пазарите без да приготви терена посредством изказванията на ръководителя си. Джером Пауъл на срещата в Джаксън Хоул към този момент алармира, че понижение е на масата за септември, само че в това време акцентира риска от упорита инфлация. Ако Фед тръгне към 50 б.п., това ще е явен знак, че приоритет към този момент не е ценовата непоклатимост, а преодоляване на разклащащия се трудов пазар. В същността си това ще е и самопризнание, че заплахата от криза надвива над страха от нова вълна инфлация.От позиция на пазарите резултатите биха били многопластови. Държавните облигации ще реагират със мощно намаляване на доходността, изключително по късия и междинния завършек на кривата. 10-годишните американски облигации евентуално ще пробият ново дъно за годината, което би повлякло надолу и европейските Bund-ове. Доларът би измършавял, което дава краткосрочно рамо на първични материали като златото и петрола, само че и на биткойна, който постоянно търгува като „ ликвидностен знак “. Акциите на пръв взор биха приветствали облекчението, само че тук идва парадоксът – дали по-големият cut е позитив, или е сигнал за по-голям проблем? Историята демонстрира, че когато Фед прибягва до нападателни намаления в условия на внезапно утежняване на пазара на труда, това по-често е предвестител на криза, а не на нов „ златен цикъл “ за биковете.Инвеститорите, които през днешния ден гледат към Nasdaq и S&P 500, би трябвало да имат едно мислено. Индексите към този момент се намират покрай исторически върхове и са оценени на награда по отношение на историческите си междинни. Един „ ликвидностен подарък “ от 50 б.п. може краткотрайно да възпламени още един подтик нагоре, воден от технологиите и високобета фирмите, само че устойчивостта на това рали е съмнителна. По-добре позиционирани могат да се окажат отбранителни браншове като опазването на здравето, стоките от първа нужда и комуналните услуги, които печелят както от намалената рентабилност на облигациите, по този начин и от стабилността на кеш-флоу. Европейските акции също биха могли да завоюват посредством по-слаб $ и изхабен напредък, само че ЕЦБ остава доста по-рестриктивна в тона си, което слага предел върху този резултат.Важен е и аспектът на доверието. Ако Фед покаже, че е подготвен да жертва инфлационната си цел поради труда, това може да разклати увереността в независимостта на централната банка. Goldman Sachs към този момент предизвестява, че все по-„ политизиран “ Фед ще е систематичен риск за пазара на дълга и за $ като аварийна валута. BlackRock отбелязва, че 60/40 портфейлите към този момент не са панацея, когато доходностите по облигациите се ръководят политически, а не пазарно. Vanguard поучава, че чувствителността на дългия завършек на кривата остава сериозна и вложителите би трябвало да наблюдават терминалната рентабилност, а освен решението за 25 или 50 б.п.В този подтекст, 50 б.п. cut може да даде къса еуфория, само че и да отвори нови въпроси за дълготрайната непоклатимост. Рискът е двоен: или Фед ще се окаже заставен да продължи със серия от следващи понижения, което пък ще е сигнал за трайна уязвимост на стопанската система, или ще се окаже, че инфлацията се връща и тогава ще сме очевидци на още по-резки съмнения в доверието.За вложителите, които търсят баланс в този пейзаж, методът би трябвало да е двупосочен. От една страна, потребление на „ ликвидностния поп “ за ребалансиране – прибиране на облаги от най-рисковите експозиции и ротация към по-устойчиви value и качествени компании. От друга – поддържане на буфер посредством злато и държавни облигации със междинна дълготрайност, които могат да работят като избавителен пояс, в случай че пазарът реши, че Фед е изгубил контрола.Така, дебатът за 25 против 50 б.п. не е просто механически. Той е лакмус за посоката на американската стопанска система през идната година и за това дали централната банка може да балансира сред две противоречащи си цели – ценова непоклатимост и цялостна претовареност. Именно тук се крие и огромната алтернатива за вложителите: дали да имат вяра, че Фед ще изиграе ролята на избавител, или да се готвят за това, че по-големият cut е единствено началото на по-дълбок проблем.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.