Шампоанът – между грижата и суетата
Ако има артикули, които да въплъщават Дон Жуан, то шампоанът несъмнено е в първата тройка. Малцина обаче знаят, че единствено дребна част от него е потребна. Производителите се напъват доста повече да го създадат най-вече прелестен и мечтан. Със съответните последствия за околната среда.
Но за какво изобщо употребяваме шампоан, откакто сапунът доста по-отдавна е главно хигиенично средство?
Проблемът е в другия метод, по който се замърсяват ръцете да вземем за пример спрямо главата и косата. И колкото и да е необичайно, въпросът е каква непорочност тъкмо целим да реализираме.
Докато крайниците се цапат непрестанно от контакт с външната среда, при косата процесът е по-сложен.
Фоликулите, корените на косата непрестанно секретират себум ,
необикновен тип масло. То защищава протеиновата конструкция на косъма, с цел да не се цепи. Но по същото това масло полепват всевъзможни нечистотии, както и неизбежните люспи от отмиращи кожни кафези.
Министерството на националната защита може от дълго време да е закрито, само че към момента има хора у нас, които употребяват залежите от елементарен сапун, маркиран с трибуквеното му редуциране. Много повече са тези, които помнят ефикасното му, само че изсушаващо деяние.
Шампоаните съдържат съставки, които, измивайки нечистотиите, оставят меко чувство, като косата след това може да се реше и обуздава в прическа. Нещо сходно в Европа са правели и преди появяването на модерния шампоан, като са посипвали косата с нишесте или дървесна пепел, с цел да се всмуква непотребното омазняване.
Добрият шампоан допуска съществуването на добър баланс сред миещи субстанции и билкови и етерично-маслени съставки. Едните чистят, другите се грижат за мекотата и положението на кожата на главата и косата. Както настояват скептиците – половината за чистотата, другата – за суетата. В средностатистическата бутилка шампоан има
към 20 съставки. Две-три от тях мият косата
Останалите са ориентирани към душeвността на потребителя.
