Научен пробив: земни скали от най-древната епоха могат да се намерят на Луната!
Ако има нещо, което е отвън всякакво подозрение, то е, че Земята е доста антична. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните открити скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има дребни кристали от минерал, наименуван циркон, които се дефинират на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса астероиди се датират на 4.6 милиарда години – те са остатъци от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, откривателите считат, че нашата планета е на възраст от почти 4.5 милиарда години.
Историята на Земята може да се раздели на следните столетия: Хадейска (най-древна) – сред 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска – сред 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска – сред 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска – сред 252 и 541 милиона години, Мезозойска – сред 66 и 252 милиона години и Ценозойска – от 66 милиона години до наши дни.
От всички тези столетия най-неясна е Хадейската – като изключим мъничките цирконови минерали, на практика няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят – Земята се е трансформирала до неразбираемост през тези милиарди години с помощта на тектоничната интензивност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили съвсем всичко от най-ранния геологичен интервал.
Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската ера. Вероятно не търсим там, където би трябвало. Учените знаят, че напълно първоначално след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и внезапни промени. Някога тя е била доста по-близо до Земята. В интервала на дейното бомбардиране от астероиди е допустимо земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхнина. При неналичието на основна интензивност, Луната може да е съхранила тези реликви.
Има ли в действителност на Луната скали от Хадейската ера?
Изследователски екип, управителен от Джереми Белучи, стартира да търси отговора на въпроса измежду скалите, донесени на Земята от астронавтите на стратегия “Аполо ” в интервала сред 1969 и 1972 година. Усилията на учените се увенчават с триумф. Те откриват откъс от 2 грама, формиран от кварц, фелдшпат и циркон – минерали, които се намират на Земята в огромно количество, само че са необикновени за Луната. Химичният разбор на фрагмента демонстрира, че той е кристализирал в окислена система при земни температури, а не при суровите условия, типични за естествения ни сателит. Доказателствата сочат, че този дребен откъс е бил изхвърлен от земната повърхнина преди към 4 милиарда години и е попаднал на Луната, където се е смесил с други, към този момент типични за лунната повърхнина субстанции, след което достигнал до наши дни.
“Това е изключителна находка, която ни оказва помощ да нарисуваме една по-точна картина на античната Земя и на бомбардировката, която е модифицирала планетата ни в зората от нейното битие ”, оповестява откривателят Дейвид Кринг.
Възможно е обаче учените да бъркат – съществува възможност фрагментът да не е със земен генезис. В подобен случай той би могъл да е кристализирал надълбоко в лунната тога, където химичният състав е по-различен.
При всички положения има още работа по лунните скали, донесени от астронавтите на стратегия “Аполо ”. На Земята са доставени общо 380 кг скален материал и лунен грунт, които са същинско научно богатство. Видно е, че в теоретичен аспект програмата към момента не е завършила. Днес лунните проби се учат с все по-мощни принадлежности, а учените вършат все по-сериозни открития. И това е единствено началото – китайците също учат Луната през днешния ден чрез спускаемата задача “Чанг’e 4 ”, а до края на 2019-та ще изстрелят още една роботизирана експедиция, която ще вземе нови проби, ще излети от лунната повърхнина и ще достави пробите на Земята за по-нататъшен разбор. В бъдеще, когато има други роботизирани и пилотирани експедиции до Луната и до други райони на Слънчевата система, ние ще научаваме все по-подробна информация за най-ранната еволюция.
За повече информация: НАСА
Текстовият материал от тази страница на уеб страницата е оповестен под лиценз CC BY-SA 2.5
