Голямата тема на 2025 г. за България - влизането в еврозоната
Ако има една тематика, която беляза 2025 година за България, то това е приемането на страната ни в еврозоната - въпрос, който поляризира мненията, сътвори мотиви за политически диспути и ще ни води към една от най-значимите публични промени от приемането на страната ни в Европейския съюз насам.
Как се стигна до влизането ни в еврозоната
След като на 1 януари 2025 година България стана пълноправна членка на Шенгенското пространство, идната стъпка за страната ни по пътя на европейската интеграция беше приемането на еврото като публична валута.
Големият въпрос пред държавното управление обаче беше дали в действителност България покрива критериите за участие.
Така през януари Министерството на финансите, отпред с новоизлъчения към оня миг министър Теменужка Петкова, беше.
На 23 януари Петкова излезе с позиция, че страната ни ще подаде искане за конвергентен отчет към Европейската комисия и Европейската централна банка едвам когато покрием и последния аршин за равнището на инфлация.
Към оня миг страната ни не изпълняваше това условие с 0,1 процентни пункта - при условие за инфлация до 2,5% регистрираният растеж на цените у нас за 2024 година беше 2,6%.
Това обаче докара до, които упрекнаха държавното управление, че спъва страната ни за влизането в еврозоната. Управляващите дадоха отговор бързо, като смениха позицията си на 180 градуса и оповестиха, че ще моделират бюджета по този начин, че България да покрие условието за позволена инфлация.
Така, в края на февруари държавното управление и Българска народна банка за това дали покриваме условията за влизане в еврозоната.
Докладите излязоха с, а през юли Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз публично. С това беше проправен и пътят за формалното приемане на еврото у нас като валута от 1 януари 2026 година
На 30 юли депутатите одобриха на второ четене. Измененията бяха обнародвани в " Държавен вестник " на 8 август. От тази дата цените в България трябваше да бъдат изписани и в евро.
Източник:
Отпорът против еврото
Разбира се, промяната на валутата не мина и без опити за блокиране на този развой.
" Възраждане " дружно с публични организации направиха няколко митинга против общата европейска валута и за запазване на българския лев, като от тях най-запомнящ се беше, когато демонстрацията пред Българска народна банка ескалира до разгром над постройката на Дома на Европа в София. Фасадата на постройката беше замеряна с багра и самоделни запалителни бомби, като това докара до ареста на няколко души.
В последна сметка Софийската градска против шестима души, направили хулигански дейности пред постройката на Европейската комисия (ЕК) в София. За вандаласките дейности против постройката на Европейска комисия бяха уличени и четирима депутати на " Възраждане " - Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров.
До момента по делото няма никакъв прогрес, а народните представители от партията на Костадин Костадинов остават с имунитетите си.
Междувременно спорадични митинги против еврото имаше през цялата година. Последният от тях, като на него участваха към 150-200 души.
Референдум на ръба
Може би най-значимият ход против приемането на еврото у нас от 1 януари 2026 година пристигна обаче от президента Румен Радев. президентът разгласи, че внася предложение в Народното събрание за осъществяване на народен референдум с въпрос: " Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута " евро " през 2026 година? ".
Веднага след оповестяването на самодейността, неговият секретар по правните въпроси, заявявайки, че предлагането е конституционно неприемливо.
Първоначално ръководителят на Народното събрание отхвърли да допусне предлагането за разискване, базирайки се на неговата противоконституционност., който постанови, че и гласоподава предлагането.
Така, на 3 декември въпросът беше дефинитивно затворен, откакто Народното събрание организира спор и.
Източник:
Страховете по отношение на еврото
Основните публични терзания бяха свързани с опасенията, че въвеждането на общата европейска валута ще докара до осезаемо повишаване на живота. Мнозина се притесняваха, че търговците ще употребяват промяната на валутата за прикрито повишение на цените, което би понижило покупателната дарба на приходите, изключително измежду най-уязвимите групи.
Възрастните хора и жителите на дребните обитаеми места изпитваха паника и от сложността на новите банкноти и монети - от разпознаването на подправени пари до опасения дали пощенските клонове ще разполагат с задоволително наличия.
За немалка част от обществото българският лев имаше и мощно символно значение - не просто като разплащателно средство, а като знак за национална самостоятелност. Затова премахването му се възприемаше от някои като загуба на надзор и " разтваряне " в европейските структури.
На този декор обществените мрежи през цялата година бяха залети от подправени вести и тайни изказвания - от " нулиране на спестяванията " до прогнози за неотложен стопански колапс на еврозоната след присъединението на България.
Какво направи държавното управление
За да овладее възходящото напрежение и да обезпечи предвидим и равномерен преход към еврото, държавното управление, в тясно съдействие с Българската национална банка, вкара сложен пакет от законови, регулаторни и механически ограничения, ориентирани към отбрана на приходите и доверието на жителите.
Със Закона за въвеждане на еврото страната подсигурява, че превалутирането ще се прави само по закрепения курс от 1,95583 лв. за евро, без спомагателни такси или комисиони при автоматизирания продан на сметки, депозити и заеми. Така беше адресиран един от най-силните страхове - за " прикрито повишаване " още в първия миг.
Въведено беше и наложително двойно обозначаване на цените - в лв. и евро - месеци преди и след датата на присъединение, с цел да имат потребителите време да свикнат и да съпоставят цените без риск от илюзия.
Комисията за отбрана на потребителите започва и акцията " Честна цена ", включваща масирани инспекции и обществен " черен лист " на търговци, уличени в неточно закръгляне - мярка, целяща освен наказания, само че и възпиращ резултат.
В същото време основаването на профилиран уебсайт за следене на цените на съществени артикули по вериги магазини се оказа проблематично - планът беше общопризнат като безценен, софтуерно комплициран и мъчно наличен за необятен кръг жители, изключително за възрастните хора.
Паралелно с икономическите ограничения държавното управление се опита да отговори и на страха от загуба на еднаквост. Дизайнът на българските евромонети резервира разпознаваеми национални знаци, като кирилицата заема централно място. Посланието е ясно - България влиза в еврозоната като пълноправен участник, който внася личната си просвета, история и писменост в общото европейско пространство.
Предизвикателствата оттук насетне
С държавно управление в оставка и идни предварителни парламентарни избори ръководството на прехода към еврото остава съществено предизвикателство. Следенето на цените и ограничението на инфлационния напън ще зависят в огромна степен от работата на регулаторни органи като Комисията за отбрана на потребителите, Националната организация за приходите и други институции.
Политическата неустановеност, неналичието на признат постоянен бюджет, обещанията за разширени държавни разноски и незадоволително ясната и огромна осведомителна акция за еврото неизбежно ще оказват въздействие през идващите месеци.
Едно обаче е несъмнено - единствено след дни България ще стартира да се разплаща в евро, а значително от държанието и информираността на самите жители ще зависи какъв брой гладко ще протече тази смяна.
Как се стигна до влизането ни в еврозоната
След като на 1 януари 2025 година България стана пълноправна членка на Шенгенското пространство, идната стъпка за страната ни по пътя на европейската интеграция беше приемането на еврото като публична валута.
Големият въпрос пред държавното управление обаче беше дали в действителност България покрива критериите за участие.
Така през януари Министерството на финансите, отпред с новоизлъчения към оня миг министър Теменужка Петкова, беше.
На 23 януари Петкова излезе с позиция, че страната ни ще подаде искане за конвергентен отчет към Европейската комисия и Европейската централна банка едвам когато покрием и последния аршин за равнището на инфлация.
Към оня миг страната ни не изпълняваше това условие с 0,1 процентни пункта - при условие за инфлация до 2,5% регистрираният растеж на цените у нас за 2024 година беше 2,6%.
Това обаче докара до, които упрекнаха държавното управление, че спъва страната ни за влизането в еврозоната. Управляващите дадоха отговор бързо, като смениха позицията си на 180 градуса и оповестиха, че ще моделират бюджета по този начин, че България да покрие условието за позволена инфлация.
Така, в края на февруари държавното управление и Българска народна банка за това дали покриваме условията за влизане в еврозоната.
Докладите излязоха с, а през юли Европейският парламент и Съветът на Европейски Съюз публично. С това беше проправен и пътят за формалното приемане на еврото у нас като валута от 1 януари 2026 година
На 30 юли депутатите одобриха на второ четене. Измененията бяха обнародвани в " Държавен вестник " на 8 август. От тази дата цените в България трябваше да бъдат изписани и в евро.
Източник:
Отпорът против еврото
Разбира се, промяната на валутата не мина и без опити за блокиране на този развой.
" Възраждане " дружно с публични организации направиха няколко митинга против общата европейска валута и за запазване на българския лев, като от тях най-запомнящ се беше, когато демонстрацията пред Българска народна банка ескалира до разгром над постройката на Дома на Европа в София. Фасадата на постройката беше замеряна с багра и самоделни запалителни бомби, като това докара до ареста на няколко души.
В последна сметка Софийската градска против шестима души, направили хулигански дейности пред постройката на Европейската комисия (ЕК) в София. За вандаласките дейности против постройката на Европейска комисия бяха уличени и четирима депутати на " Възраждане " - Славчо Крумов, Ивайло Чорбов, Йордан Тодоров и Никола Димитров.
До момента по делото няма никакъв прогрес, а народните представители от партията на Костадин Костадинов остават с имунитетите си.
Междувременно спорадични митинги против еврото имаше през цялата година. Последният от тях, като на него участваха към 150-200 души.
Референдум на ръба
Може би най-значимият ход против приемането на еврото у нас от 1 януари 2026 година пристигна обаче от президента Румен Радев. президентът разгласи, че внася предложение в Народното събрание за осъществяване на народен референдум с въпрос: " Съгласни ли сте България да вкара единната европейска валута " евро " през 2026 година? ".
Веднага след оповестяването на самодейността, неговият секретар по правните въпроси, заявявайки, че предлагането е конституционно неприемливо.
Първоначално ръководителят на Народното събрание отхвърли да допусне предлагането за разискване, базирайки се на неговата противоконституционност., който постанови, че и гласоподава предлагането.
Така, на 3 декември въпросът беше дефинитивно затворен, откакто Народното събрание организира спор и.
Източник:
Страховете по отношение на еврото
Основните публични терзания бяха свързани с опасенията, че въвеждането на общата европейска валута ще докара до осезаемо повишаване на живота. Мнозина се притесняваха, че търговците ще употребяват промяната на валутата за прикрито повишение на цените, което би понижило покупателната дарба на приходите, изключително измежду най-уязвимите групи.
Възрастните хора и жителите на дребните обитаеми места изпитваха паника и от сложността на новите банкноти и монети - от разпознаването на подправени пари до опасения дали пощенските клонове ще разполагат с задоволително наличия.
За немалка част от обществото българският лев имаше и мощно символно значение - не просто като разплащателно средство, а като знак за национална самостоятелност. Затова премахването му се възприемаше от някои като загуба на надзор и " разтваряне " в европейските структури.
На този декор обществените мрежи през цялата година бяха залети от подправени вести и тайни изказвания - от " нулиране на спестяванията " до прогнози за неотложен стопански колапс на еврозоната след присъединението на България.
Какво направи държавното управление
За да овладее възходящото напрежение и да обезпечи предвидим и равномерен преход към еврото, държавното управление, в тясно съдействие с Българската национална банка, вкара сложен пакет от законови, регулаторни и механически ограничения, ориентирани към отбрана на приходите и доверието на жителите.
Със Закона за въвеждане на еврото страната подсигурява, че превалутирането ще се прави само по закрепения курс от 1,95583 лв. за евро, без спомагателни такси или комисиони при автоматизирания продан на сметки, депозити и заеми. Така беше адресиран един от най-силните страхове - за " прикрито повишаване " още в първия миг.
Въведено беше и наложително двойно обозначаване на цените - в лв. и евро - месеци преди и след датата на присъединение, с цел да имат потребителите време да свикнат и да съпоставят цените без риск от илюзия.
Комисията за отбрана на потребителите започва и акцията " Честна цена ", включваща масирани инспекции и обществен " черен лист " на търговци, уличени в неточно закръгляне - мярка, целяща освен наказания, само че и възпиращ резултат.
В същото време основаването на профилиран уебсайт за следене на цените на съществени артикули по вериги магазини се оказа проблематично - планът беше общопризнат като безценен, софтуерно комплициран и мъчно наличен за необятен кръг жители, изключително за възрастните хора.
Паралелно с икономическите ограничения държавното управление се опита да отговори и на страха от загуба на еднаквост. Дизайнът на българските евромонети резервира разпознаваеми национални знаци, като кирилицата заема централно място. Посланието е ясно - България влиза в еврозоната като пълноправен участник, който внася личната си просвета, история и писменост в общото европейско пространство.
Предизвикателствата оттук насетне
С държавно управление в оставка и идни предварителни парламентарни избори ръководството на прехода към еврото остава съществено предизвикателство. Следенето на цените и ограничението на инфлационния напън ще зависят в огромна степен от работата на регулаторни органи като Комисията за отбрана на потребителите, Националната организация за приходите и други институции.
Политическата неустановеност, неналичието на признат постоянен бюджет, обещанията за разширени държавни разноски и незадоволително ясната и огромна осведомителна акция за еврото неизбежно ще оказват въздействие през идващите месеци.
Едно обаче е несъмнено - единствено след дни България ще стартира да се разплаща в евро, а значително от държанието и информираността на самите жители ще зависи какъв брой гладко ще протече тази смяна.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ